В миналия епизод разглеждахме случаите в които Интуицията греши и разгледахме подробно когнитивните ни грешки, кривото огледало, с което виждаме света и себе си в него. Днес ще разгледаме още няколко типа такива:
Социалните грешки: човекът е социално същество, живеещо в групова йерархия, приемащо авторитета на лидерите си и подозрително към чуждото племе: ксенофобия, расизъм и стереотипи.
Грешките на паметта: реката на историята, във водите на съзнанието, в която Аз-ът е като лодкар, гребящ нагоре по течението, с гръб към бъдещето, и всичко, което вижда са вълните от спомени, които оставя след себе си. Тези спомени не са фиксирани обаче, всяко ново загребване, всяко наше действие ги променя.
Търсим неврологичната и психолигична основа на Интуицията и свързаните ѝ имплицитни системи - кои части от мозъка и невронни мрежи се активират от нея и с какво друго са свързани те: емоция, мотивация и 'flow'.
Фройд използва следната метафора за разума: нещастен ездач на препускащ кон, който прави всичко възможно да контролира и насочва силния звяр- но в крайна сметка силата е в коня, а не в ездача. Възможно и нужно ли е лечение? Как да забавим ума си, да не заменяме въпроса, да го насочим в правилната посока? Ще изведем няколко прости правила за критично мислене и начини да настроим апаратурата си да отчита и контрабалансира когнитивните грешки.
Можете да подкрепите подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum
Източници: https://www.patreon.com/posts/43129299
