Осъден за убийство на 20 години затвор, освободен след прекарани 12 години в затвора. Докато е 'зад решетките', създава Българското затворническо сдружение, борещо се за правата на затворниците и с корупцията в съдебно-наказателната система. Това му навлича много врагове, но и го връща в фокуса на общественото внимание, този път не само като убиец, а като борец срещу несправедливостта. Кой е пътят към излекуване на колективната травма, която едно тежко престъпление създава в обществото. Пътят за Джок е в истината, каквато не смята, че е открита при неговата присъда. Днес раните са все така отворени, а проблемите, довели до смъртта на един и дългия затвор за друг млад мъж, са все така дълбоки. Свикнали сме да разбираме присъдата не като справедливост и път за изкупление, а като отмъщение. Така затворът се превръща в място на социална и психическа изолация, на депресия, наркотици и провалени шансове, където не можеш да учиш, да работиш, да бъдеш човек, 'болното сърце на една държава'. Почти всеки, излязъл от затвора е по-зле отпреди - без семейство, работа и подкрепа - готов отново да извърши престъпление. Жертвите на тези престъпления са хората отвън, престъпника се затваря обратно, а единствените, които печелят, са системните играчи по етажите на наказателната власт. Как да успеем да спрем порочния кръг на взаимна вреда?
Подкрепете подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum
