Бавното изменение на климата е измислицa, може би толкова пагубна, колкото тази, че изобщо не се случва...
Тя идва при нас в антология от утешителни заблуди: че глобалното затопляне е арктическа сага, развиваща се на удобна дистанция; че става въпрос само за морското равнище и бреговата линия, а не за всепоглъщаща криза, която няма да остави място или живот незасегнати; че това е криза на „естествения“ свят, а не на човешкия; че тези понятия са различни и че днес живеем някакси навън или отвъд или поне защитени от природата, а не неизбежно и напълно вътре в нея; че богатството е щит срещу разрушителните промени; че изгарянето на изкопаеми горива е цената на продължаващия икономически растеж, а този растеж и технологията, която произвежда ще ни позволят да измислим пътя си отвъд всяко екологично бедствие; че има някакъв аналог на мащаба или обхвата на тази заплаха през "дългата" човешка история, който да ни вдъхне увереност, когато я подценяваме...
Мнозина възприемат глобалното затопляне като вид морален и икономически дълг, натрупан от началото на индустриалната революция, който ще се изплати след няколко века, далече след нас. Всъщност повече от половината въглерод, изпуснат в атмосферата от изгарянето на изкопаеми горива, е емитиран през последните три десетилетия. Нанесли сме толкова големи щети на планетата и способността й да поддържа човешкия живот и цивилизация, откакто Ал Гор публикува първата си книга за климата, отколкото през всички векове, всички хилядолетия, преди това...
Изразът “половин Земя” е начин да мислим как бихме могли да се адаптираме към натиска на променящия се климат, оставяйки природата да оздравява сама, където вече не можем да живеем и отделяйки човечеството в останалата обитаема половина на света.
Мястото, което имаме, може да бъде по-малко от това, вероятно значително и не по наш избор. В по-дълъг срок е възможен и по-мрачният изход - годната за живот земя постепенно да изчезне, спускайки нощта на Човека: нулева Земя.
Източници, извадка от епизода: https://www.patreon.com/razum
