В България все още се очаква приемането на закон за доброволчеството. Четири години кампания и усилия бяха нужни да заработи Съветът за развитие на гражданското общество към МС, който беше създаден с друг закон през 2018 година. Това коментира в ефира на Дарик Захари Янков, правен експерт в Българския център за нестопанско право /БЦНП/.
Заедно с Боряна Кирилова от Български дарителски форум /БДФ/ двамата гостуваха в предаването "Властта на гражданите...или какво можем заедно”, където коментира как гражданският сектор си взаимодейства с институциите и държавата.
За анти-НПО реториката и конституирането на СРГО
„Съвета за развитието на гражданското общество за развитие на гражданското общество /СРГО/ към МС беше създаден със закон през 2018-та година. Около две години отне изготвянето на правилата за неговия избор и дейност. През 2020 година се избраха членовете на съвета, те бяха избрани от други граждански организации. Същата година обаче започнаха някакви атаки, политически изказвания. Едва от основните атаки беше, че едва ли не изборите са направени тайни, въпреки че имаше около 90 публикации в медиите по това време. Ние от БПЦ водихме и кампания, за да се включат повече организации в този избор”, разказа Захари Янков.
По думите на Боряна Кирилова анти-НПО реториката е много жива през последните години. Тя съществува в определени медии и в политическговорене на най-високи нива и това няма как да не води до съмнения и притеснения и негативен образ на НПО-сектора, коментира тя. Според нея тъй като в идеалния случай гражданският сектор е коректив на властта, за част от политиците той не е удобен опонент на политиците и те го дискредитират.
Кризите показаха колко гъвкав е НПО-секторът
Боряна Кирилова се позова на данни на „Алфа рисърч” за 2021г. за дарителските нагласи, според което има известно покачване на хората, които казват, че даряват защото имат доверие към неправителствената организация, на която даряват.
„Ковид показа на хората мобилизацията на граждански сектор. Тъкмо гражданските организации бяха инфраструктурата, която изнесе дарителската енергия, за да стигне тя до хората. Но много голяма част от хората отново според проучването все още не познават този сектор”, коментираха гостите в студиото.
Според тях се е отчело повишаване на доверието, защото НПО-организациите компенсираха дефицитите на държавата и бяха на терен и до хората. „Но държавата абсолютно забрави НПО-сектора по време на кризата, нямаше нито една специфична мярка. Може би тези, които бяха работодатели имаха възможност да се ползват от мярката 60 на 40, но НПО-тата, бидейки организации, които не целят печалба, имат специфични начини, по които трябва да се подкрепят”, подчерта Захари Янков.
Той напомни, че въпреки опитите дори не е бил промени закона, който да позволи провеждането на онлайн събрания в годините на пандемията. „Представете си, че ако от една страна имаш административни пречки, след това ако си малка организация от един-двама души в страната и мислиш за финансовото си оцеляване – няма как да си позна на хората, защото се грижиш най-вече за това да работяш и оцелееш”, коментира и Боряна Кирилова.
Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.
