Градското планиране трябва да се случва отдолу нагоре с участието на гражданите, смятат от Сдружението Градски Идеи и Дизайн ГРАДОСКОП. И работят тъкмо за активирането на гражданите в тази посока, като организират поредица от събития в София в края на септември в сградата на Сточна гара.
Представители на ГРАДОСКОП гостуваха в предаването „Властта на гражданите…или какво можем заедно”. Гости в студиото на Дарик бяха арх. Теодора Стефанова от ГРАДОСКОП, урбанистът, изследовател и член на Сдружението за градски политики /СГП/ Емил Христов и Камен Ников - кандидат-архитект, дипломант Катедра „Обществени сгради” на Университет по архитектура, строителство и геодезия.
Все още има хаос в планирането, а обществените обсъждания са проформа
Със сигурност остава усещането за хаотичност при планирането и реализирането на инфраструктурните решения в България, призна в отговор на въпрос Камен Ников, дипломант в УАСГ. Но добави, че с инициативите си ГРАДОСКОП опитва да обърне планирането като нещо, което се случва дългосрочно и с участието на гражданите.
Емил Христов коментира, че за съжаление общественото обсъждане в България често се случва проформа, като институциите и властите събират едни хора, за да им презентират нещо, което вече е измислено. „А идеята е друга – хората да бъдат въвличани в различните етапи на планирането, като гражданите и властите заедно да достигнат до едно качествено решение, което да бъде припознато и одобрено от гражданите”, каза той.
Промяната на нагласите в обществото отнема време
Арх. Теодора Стефанова подчерта, че тъкмо това е идеята на ГРАДОСКОП – да включва хората. Тя припомни, че градското планиране има дълга история, като след Втората световна война най-често държавата или капиталът и големите корпорации решават тези въпроси. Падането на Берлинската стена и Берлин е мястото, където се поява тази идея и започват първите опити за включване на гражданите в планирането, отбеляза още арх. Стефанова.
Промяната на нагласите в обществото наистина отнема време - това е много по-голям въпрос от архитектурно-градоустройствения, но тези инициативи са начин да започне разговора, коментира Камен Ников.
За сградата на Сточна гара и терените до гара Подуяне
Теодора Стефанова разказа, че проектът „Зеленият преход на гарите: Форум” е започнал в края на 2021г. Инициативата е на ГРАДОСКОП, но е била подета от Столична община и НКЖИ.
„Имаме едни огромни територии върху терените на Сточна Гара до гара Подуяне Разпределителна, които са сравнително близо в центъра на града. Преди са били използвани активно за жп транспорт, те сега не се използват и линиите са демонтирани, но не е сигурно дали в бъдеще няма да бъдат активирани, защото жп транспортът е един от най-зелените и устойчиви начини за придвижване”, разказа арх. Стефанова.
По думите й тези територии по своя размер създават едни разделения на София на Северна и Южна. „За да го обясним - в София между две улички има 50-100 метра разстояние, а тези територии пораждат по половин километър или 800 метра дупки, които не могат да бъдат преминати в продължение на километър или два. Те разделят и трудно могат да бъдат преодолени пеша, с колело и даже с кола, защото няма мостове, които свързват северните с южните квартали”, добави тя.
Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.
