Да се пише и разказва за баскетболната легенда Георги Младенов е сложно предизвикателство. Особено след такъв разговор. От една страна за живота и кариерата на един от най-добрите ни баскетболисти за всички времена си заслужава да се напише цяла книга. Все пак той е вече повече от 50 години в българския баскетбол и вероятно е забравил повече неща за спорта, отколкото ние изобщо знаем за играта с оранжевата топка. От друга страна, обаче, не е толкова лесно да влезеш под несломимия и биткаджийски характер на този роден победител. Да видиш другата му страна.
Тази, в която, заровени в болка рани и триумфи, изникват спомените за покойния му баща Младен Младенов - Даскала. Там в душата му, където са прибрани спомените за големите приятелства, но и белезите от големите предателства. Там, където споменът за едно закъсняло "извинявай" към покойния Симеон Варчев може да разклати и най-суровия и емоционално безкомпромисен шампион. Там, където погледът светва, защото трето поколение Младенов вече пише своя път в елитния ни спорт.
Срещата ни с Георги Младенов започва неслучайно в училищния двор на 127-о СУ "Иван Николаевич Денкоглу". Именно в най-старото софийско училище са започнали житейските и спортни уроци, а шампионското му ДНК е запечатано под строгия контрол на неговия баща Младен.
Даскала, както го познават поколения софиянци, си отиде преди 21 години, само няколко дни след рождения ден на своя номер 12. Момчето, което е създал и изградил като човек и спортист, точно както и още дузина известни баскетболисти... Бивш волейболист, Младенов старши дълги години е физкултурният учител в гимназията. В годините през класа му минават наистина големи спортни имена, но учителският му подход и принос е далеч над чисто спортните поуки.
