Говорейки за музиката от 60-те, не можем да пропуснем една от най-актуалните групи на десетилетието – „The Rolling Stones“ и техният суперхит „Satisfaction“ от 1965 година.
Много музикални критици и фенове през годините са поставяли въпроса за конкуренцията между двете най-популярни британски рок групи от 60-те - „The Beatles“ и „The Rolling Stones“. А двете групи творят в съвсем различни посоки и имат доста различен стил на музициране. Първият хит, с който „Стоунс“ пробиват английските чартове през ноември 1963 година, „I Wanna Be Your Man“, е написан от Пол Маккартни и Джон Ленън. От „The Beatles“ първоначално не харесват песента, смятайки я за незавършена, и я дават на своите колеги. Година след успеха на „The Rolling Stones“, от „The Beatles“ записват и своята версия на парчето. Когато се чуят последователно, може да се усети и голямата разлика в творческия подход на двете банди. През 1964 година хитовете на„Бийтълс“ са навсякъде и това не позволява на „Стоунс“ да пробият в Америка. Но нещата се променят през лятото на 1965 година. „Стоунс“ вече имат три сингъла с първи места в британските чартове. Между 23 април и 29 май групата е на първото си американско турне. Деветият им концерт е на шести май на стадиона „Джак Ръсел“ в Клируотър, Флорида, пред над три хиляди души. Около двеста млади фенове се качват по трибуните, спречкват се с полицията и се втурват към сцената. Настава хаос и групата е принудена да спре след четвъртата песен. Музикантите се качват в кола и бързо се прибират в хотела. Те вече познават настроенията на младите американци, търсещи израз на недоволството си чрез музиката.
Началната китарна мелодия на „(I Can’t Get No) Satisfaction“ е дело на китариста Keith Richards (Кийд Ричардс). Тя се появява в съня му. В просъница той включва касетофона „Филипс“, който е до него. След като я изсвирва с акустична китара и промърморва „(I Can’t Get No) Satisfaction“, той заспива отново. Когато се събужда на сутринта и прослушва записа, чува две минути свирене, а през следващите 40 минути - собственото си хъркане. Поне така разказва той самият в едно по-късно интервю. Най-разнообразни места са сочени за раждането на тази мелодия. Едни сочат хотела „Jack Tar Harris“ в Клируотър, Флорида, където музикантите почиват след злощастния концерт. Други са убедени, че е в лондонска къща в квартал „Челси“, а трети настояват, че е хотел „Хилтън“ в британската столица. Самият Ричардс сочи в автобиографията си като място на първата идея апартамента си в Карлтън Хил, Сейнт Джонс Ууд, Лондон. Така или иначе, проваленият концерт дава тласък на творческия процес. Смята се, че Ричардс е измислил китарната мелодия под влиянието на „Dancing In The Streets“ на соул групата „Martha & The Vandellas“, която е доста любима на момчетата по онова време и даже по-късно те ще запишат в своя версия с David Bowie (Дейвид Бауи). На седми май Ричардс пуска на групата мелодията си от записа и вокалистът Mick Jagger (Мик Джагър) пише текста на „Satisfaction“ до басейна на хотела в Клируотър. Именно това обърква някои източници, че и музиката е творена там. Приносът на Ричардс в текста е само заглавието „(I Can’t Get No) Satisfaction“. Вероятно за него е вдъхновен от своя кумир Chuck Berry (Чък Бери) и откъс от текста на песента му „Thirty days“ от 1955 година:
„If I don’t get no satisfaction from the judge
I’m gonna take it to the FBI and voice my grudge…“
На десети май момчетата влизат за записи в „Chess Studios“ в Чикаго, Илинойс - студиото, в което седем години по-рано Chuck Berry записва своя хит „Johnny B. Goode“, за когото разказахме в предишен епизод. В този първи запис на „Satisfaction“ Brian Jones (Брайън Джоунс) свири и на устна хармоника, а китарите са само акустични. Записът не задоволява групата и звучи като фолкрок.
