Всичко пазим. В облака. На телефона. На „няколко сигурни места“.
И въпреки това има голям шанс след 200 години никой да не може да отвори нито едно от тях.
В този епизод на „Бошлаф“ си говорим за дигиталната илюзия за вечност. За снимки, които имат повече резервни копия от смисъл. За файлове без формат, пароли без наследници и спомени, заключени в устройства без зарядно.
Какво ще сложим в музея на нашето време?
Скрийншот?
Ъпдейт?
Линк, който вече не работи?
🎧 Един БОШЛАФ за това как дигиталното може да се окаже най-краткотрайното нещо в историята.
И за въпроса, който леко ни притеснява: ако всичко изчезне… ще има ли кой да разкаже, че сме били тук и какви сме били?
Натисни play, преди форматът да се смени. 😌💾🖼️
🎧 Бошлаф — за времето, в което кризата ни напомня, че още сме живи.
🌿Вече можете да ми оставяте коментар тук.
Ако харесвате този подкаст, абонирайте се за него в платформата, в която го слушате в момента. Споделете го с приятели.
Намерете ни във фейсбук и ни кажете какво мислите: https://www.facebook.com/boshlaf.
Гледайте ни и в YouTube, където имаме специални епизоди: https://bit.ly/2xTw1Ev.
Бошлаф е подкаст на български, в който разказваме истории, с които искаме да се замислим за света около нас.
Music by Grand_Project from Pixabay
Music by Maksym Dudchyk from Pixabay
