Look for any podcast host, guest or anyone
Showing episodes and shows of

Euranet Plus | Radio 100,7

Shows

Moiesstudio2026-03-0206 minŽinių radijas2026-02-1110 minEuranet Plus Podcast2025-12-1918 minEuranet Plus Podcast2025-12-1921 minEuranet Plus Podcast2025-12-1920 minEuranet Plus Podcast2025-11-2219 minEuranet Plus Podcast2025-11-2225 minEuranet Plus Podcast2025-11-2220 minEuranet Plus Podcast2025-10-0617 minEuranet Plus Podcast2025-10-0616 minEuranet Plus Podcast2025-10-0621 minEuranet Plus Podcast2025-08-2120 minEuranet Plus Podcast2025-08-2119 minEuranet Plus Podcast2025-08-0516 minEuranet Plus Podcast2025-08-0515 minEuranet Plus Podcast2025-08-0513 minEuranet Plus Panorama2025-05-0213 minEuranet Plus Podcast2024-12-2917 minEuranet Plus Podcast2024-12-2917 minEuranet Plus Podcast2024-12-2415 minEuranet Plus Podcast2024-12-2115 minEuranet Plus Podcast2024-12-2117 minEuranet Plus Podcast2024-12-2115 minEuranet Plus Podcast2024-12-2117 minEuranet Plus Podcast2024-09-1420 minEuranet Plus Podcast2024-09-0719 minEuranet Plus Podcast2024-08-3118 minEuranet Plus Podcast2024-08-2417 minEuranet Plus Podcast2024-08-1016 minEuranet Plus Podcast2024-07-2720 minEuranet Plus Podcast2024-07-2015 minПоколението Z
Поколението ZВ политическия лабиринт | Поколението Z / Gen ZВлизаме смело в политическия лабиринт с Gen Z: В навечерието на изборите за български и европейски парламент се обърнахме към активни млади хора от Стара Загора, които ще гласуват за първи път на 9 юни. Младежите са ентусиазирани. Те ще могат да упражнят избирателните си права и ще следят обществено-политическия живот у нас и в страните от ЕС. Признават, че не се информират от традиционните новинарски емисии, а формират мнение от социалните медии. Те четат различни източници, дискутират в неформална среда и следват инфлуенсъри. Автор на подкаста: Таня Балабанова Участници: ✅ Яна Янева, Илиана Искърова и Валентин Глушков (млад омбудсман на Стара Загора) - ученици в ППМГ „Гео Милев“, Стара Загора, на 18 години ✅ Ивайло Жеков - ГПЧЕ „Ромен Ролан“, Стара Загора, 18 години ✅ Александър Райчев - генерален мениджър за България на IT компания LivePerson и един от 100-те най-влиятелни IT личности в България за 2024-та ✅ Шарлот Холткамп (23) - стажант в Радио Вестфалика, Германия (продукция на AMS) ✅ Колин (23) и Клементин (22) - студенти в Католическия университет в Льовен, Белгия (продукция на RTBF)
2024-06-0415 minEuranet Plus Podcast2024-04-0516 minEuranet Plus Podcast2024-04-0320 minEuranet Plus Podcast2024-04-0214 minEuranet Plus Podcast2024-02-1113 minGreen Deal Lëtzebuerg2022-12-2015 minGreen Deal Lëtzebuerg2022-12-2009 minGreen Deal Lëtzebuerg2022-12-2012 minGreen Deal Lëtzebuerg2022-12-2011 minGreen Deal Lëtzebuerg2022-12-2014 minGreen Deal Lëtzebuerg2022-12-2012 minGreen Deal Lëtzebuerg2022-12-2008 minGreen Deal Lëtzebuerg2022-12-2008 minGreen Deal Lëtzebuerg2022-12-1211 minGreen Deal Lëtzebuerg2022-12-1212 minGreen Deal Lëtzebuerg2022-12-1212 minGreen Deal Lëtzebuerg2022-12-1214 minGreen Deal Lëtzebuerg2022-12-1212 minGreen Deal Lëtzebuerg2022-12-1218 minGreen Deal Lëtzebuerg2022-12-1214 minGreen Deal Lëtzebuerg2022-12-1214 minGreen Deal Lëtzebuerg2022-11-0411 minGreen Deal Lëtzebuerg2022-11-0410 minGreen Deal Lëtzebuerg2022-11-0412 minGreen Deal Lëtzebuerg2022-11-0407 minEuranet Plus Zaļais kurss2022-08-1716 minGreen Deal - Der Weg zu einer klimaneutralen EU2022-07-1214 minDir Podcast
Dir PodcastДве нови инициативи на Европейската комисия за космическото пространство: Епизод на Euranet PlusАмбициите за запазване на водещото място на Европа в изследването и използването на космоса и по-нататъшно развитие на космическите технологии и комуникации бяха потвърдени с две нови инициативи на Европейската комисия - за Сигурността на комуникационните връзки през космоса и Управление на космическия трафик. Целта е да бъдат подобрени достъпът до високоскоростен интернет, защитата на критичната инфрастурктура и управлението на кризи.Космическите технологии са от съществено значение за редица дейности във всекидневието ни и имат важен принос за цифровото, по-зелено и устойчиво бъдеще на планетата. Еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон подчерта:"Европа е основен играч и световна сила в Космоса. Европейските разходи за космически проекти възлизат на над 10 милиарда евро годишно. Въпреки че това е по-малко от половината от разходите за Космоса на Съединените щати, ние сме втората космическа сила в света и смятаме да запазим доброто си място."Бретон отбеляза, че Европейският съюз финансира с повече от 15 милиарда евро глобалната навигационна система "Галилео" и програмата "Коперник" за наблюдение на земната повърхност и добави:"Но трябва да продължим напред. Предлагаме трета европейска архитектура за спътникова свързаност в ниска орбита между 400 и 500 километра с разполагане на около 100 малки сателита. Тя трябва да осигури по-добра комуникационна свързаност за европейския континент. Вече разполагаме със система от спътници на средна височина и такива в геостационарна орбита на височина 36 хиляди километра. И трите системи ще трябва да работят във взаимодействие."Все по-трудно става запазването на слотове в орбита, все повече радиочестоти се използват, увеличава се задръстването с различни обекти и натрупването на космически отпадъци. В орбита вече има над 10 500 европейски спътници, а още 20 хиляди ще бъдат изведени до 10 години.Германският астронавт от Европейската космическа агенция Матиас Маурер разказа за случаи, в които се налага да бъде променяна траекторията на Международната космическа станция, за да се избегне сблъсък с реещи се опасни отпадъци и посочи:"Темата е много важна, не само заради опасността за Международната космическа станция, но и за всички сателити, с които разполагаме. Смятам, че съвременното общество вече не може да функционира без цялата сателитна информация. Трябва да вземем мерки, за да предотвратим натрупването на космически боклук, като премахнем големите отломки от космическото пространство и ограничим образуването на нови отпадъци."Маурер обясни, че вече се усеща нуждата от ясни правила за използването на космическите обекти:"Важно е също да имаме Управление на космическия трафик, така както е при въздушния. За самолетните полети има ясни маршрути и хора, които съблюдават те да бъдат спазвани. В Космоса не е така. Трябват политически действия в този смисъл, а Европа може да изиграе важна роля."Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен прие с охота подадената ръкавица, коментирайки подготвената стратегия:"Трябва да осигурим ефективно управление на космическия трафик, подобно на това при самолетните полети или движението по пътищата. Да преценим какви общи правила за Космоса са необходими. Както и да убедим нашите партньори по света, че искаме да решаваме този въпрос заедно. Очевидно Космосът ще ни създава доста работа."Космическата програма на Европейския съюз вече осигурява важни данни и услуги в различни области - транспорта, земеделието, реакцията на кризи и борбата срещу климатичните промени. Но европейската политика по отношение на Космоса трябва да се променя и приспособява с оглед новите предизвикателства и силната международна конкуренция.
2022-04-2505 minDir Podcast
Dir PodcastCOVID-19 и пандемията от пластмаса: Епизод 1 на Green DealЗакъсняхме ли с мерките по за управление на отпадъците покрай Covid-19 и можем ли да намерим по-устойчиви решения за в бъдеще, без да правим компромис с безопасността - отговорите от Елеонора Йосифова от еко организацията "За земята" и доц. Михаил Околийски от българския офис на Световната здравна организация.Възможно ли е в пандемичната ситуация да бъдат ограничени еднократните пластмасови опаковки за храната в учебните заведения? И как гимназисти от Ямбол се ангажираха в търсенето на решения за пластмасовата пандемия като изобретиха биоразградими предпазни маски.Вече над две години сянката на пандемията от Covid-19 тегне над света, а вирусът промени може би всеки един аспект на живота ни. Шокирани от ежедневните статистики за заболели и смъртни случаи, цялата световна общност фокусира усилията си върху запазването на човешките животи и превенция на заразяването. Стресовата ситуация ни накара да не пестим средства в справянето със здравния проблем. Уви, две години по-късно резултатът е плачевен - върнали сме се години назад в управлението на отпадъците и в десетилетната история на опитите ни да ограничим ползването на пластмаса за еднократна употреба. Чуйте повече в настоящия епизод:"Проблемът е очевиден. На световно ниво заради пандемията се е увеличило двойно производството на маски и ръкавици за еднократната употреба", казва Елеонора Йосифова, експерт по отпадъци и рециклиране към най-старата природозащитна организация в България - "За Земята". "Над 100 000 тона са произведени и разпространени само в Европа, като горе долу се пада по маска на човек на ден. Умножено по количеството хора, можете да си представите за какви измерения става въпрос. Огромна част от тях се доставят и от Китай, защото Европа нямаше готовност за производство на такива количества предпазни средства и съответно освен боклука, който все повече се трупа, добавяме и въглеродния отпечатък", казва Елеонора. "Другият проблем е, че този отпадък не се рециклира", допълва тя. "В България нямаме създадена организация за рециклиране, а и обикновено тези предпазни средства са създадени от няколко типа материал, което изисква специална организация по събирането и рециклирането. Медицинските отпадъци пък се изгарят, с което се замърсява въздуха и почвата."Световната здравна организация призова правителствата и европейските институции да предприемат спешни мерки срещу екологичния отпечатък, да разработят стратегии за защита на населението от неправилното изхвърляне на тези отпадъци, както и да инвестират в по-екологичното им преработване. Според доклад на организацията повече от 200 000 тона медицински отпадъци, много от които пластмасови, са се натрупали по целия свят вследствие на пандемията от COVID-19, вкл. поне 144 000 тона използвани игли, спринцовки и контейнери за медицински отпадъци.Подкастите от поредицата "Green Deal / Зелената сделка" са предоставени от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.
2022-04-1515 minEuranet Plus Green Deal
Euranet Plus Green DealGreen Deal Podcast - ep 33 - Коцентрични училищни градинки "посаждат" зелени идеи у децатаАвтор: Елена Каркаланова  Ще чуете как се „ражда“ една ароматна градинка - Сияна, Йоана, Благовеста и Димана от 2-ж клас на 81-во иновативно училище „Виктор Юго“ в София обясняват, че в почвата не трябва да има големи буци пръст, ако искат да посадят дъхави билки и цветя... „Трудейки се в градинката, децата се учат да работят заедно с природата и за природата, изучавайки и прилагайки принципите за устойчиво развитие на екосистемите – обяснява началният учител Силвия Марушкина. – За да придобие природата личностен смисъл за детето, то трябва да пристъпи към нея с радост и интерес. А участието на детето в процеса на засаждане и отглеждане на растенията, добиването на реколта и доставянето ѝ до дома всъщност оформят неговата ценностна система и изграждат стремеж към природосъобразен начин на живот.“ Освен чисто практически умения за природосъобразен живот тези „растящи класни стаи“ създават дълбока връзка между детето и природата – обяснява Мария Димитрова от портала на вкусните образователни градинки (https://gradinka.zaedno.net/). И въпреки че градинките са нещо малко (не повече от 50-100 кв.м. в двора на образователната институция), през тях се случва нещо много важно, което дава надежда, че расте поколение, което не само ще има уменията да живее устойчиво, но ще се отнася с любов и грижа към света около нас.
2021-12-1617 minEuranet Plus Green Deal
Euranet Plus Green DealGreen Deal Podcast - ep 7 - Re-think plastics: Две български алтернативи на пластмасатаАвтор: Лили Големинова - "Радио София" 🟢 Преплитаме историите на 2 екипа от млади хора в България, които са си поставили за цел да открият алтернатива на пластмасата, която да бъде използвана в много направления и наистина да промени определени сектори 🟢 Гергана разказва как с Анджела са осъзнали, че почти върху всяка хартиена в света се поставя ламиниращ слой, който прави този продукт нерициклируем. Как те създадоха Lam'On - 100% биоразградима алтернатива и цялостно могат да променят индустрията 🟢 Атанас от Biomyc допълва картината със създадения от тях гъбен материал (на основата на мицел) - органична и напълно безвредна алтернатива на стиропора и е компостируем в градински условия до 70 дни. 🟢 Заедно разсъждаваме за това колко е различно поколението, което сега расте и как то търси иновативните и устойчиви елементи навсякъде и как не само регулациите и законовите разпоредби водят до промени , а осъзнатият стремеж към "зелен живот"
2021-06-1116 minProyecto Esperanza2014-01-2224 min