Look for any podcast host, guest or anyone
Showing episodes and shows of

Darik Podcast

Shows

The Father Alchemist Podcast2025-02-0432 minThe Father Alchemist Podcast2024-06-0201 minDarik Podcast2024-05-081h 12Darik Podcast2024-04-251h 19Darik Podcast2024-04-101h 10Darik Podcast2024-03-271h 03Darik Podcast2024-03-2120 minDarik Podcast2024-03-201h 08Darik Podcast
Darik PodcastУправлявала ли е Русия пряко българската енергетика при изграждането на Турски поток? "Ние получихме достъп до въпросната кореспонденция от общо 24 000 имейла. Когато от InformNapalm се свързаха с нас, те си бяха поиграли известно време по ключови думи от самата кореспонденция и бяха извадили онези, в които се споменава България, както и конкретни имена, свързани с българското правителство". Това каза в "Кой Говори" по Дарик Петко Петков от българската онлайн общност на експерти по киберсигурност и борба с дезинформацията "Елфите". Той разказа повече за процеса по разкодиране на информация, открита в разследване на международната разследваща общност InformNapalm. Разкритията се базират на онлайн кореспонденция на Евгений Зобнин - помощник на заместник-председателя на руския парламент Александър Бабаков и касаят газопреносната инфраструктура от турско-българската до българо-сръбската граница "Турски поток". "В самите имейли нямаше особено написано като текст, но ставаше ясно между кого е кореспонденцията. В самите имейли има прикачени криптирани файлове и тук е функцията на българските "елфи", които, посредством различни технически способи, хванаха определени патърни (бел.ред., в превод от английски ез. "схеми", "модели")", обясни Петков. Експертът допълни, че след като "елфите" са достъпили самото съдържание, са попаднали на изненада. "Първата порция, която видяхме преди няколко дни, са серия от документи, които показват нещо като презентация. Много детайлно, с визуални графики, са показани всъщност очакванията на руската страна и изпълнението, спрямо очакванията им на "Турски поток". Детайлно са изписани физически лица, конкретни цени, срокове, всичко онова, което дълго време беше крито от българската общественост", заяви експертът. Докато от онлайн общността са изследвали тези документи на случаен принцип, в един от големите масиви са видели е-мейл, който е бил описан като "roadmap" (бел.ред. в превод от английски ез. "пътна карта"). "При отварянето му видяхме търсената от всички от 2017 г. пътна карта на "Турски поток", каза Петков. По думите му, в изясняване на информацията от е-мейла на помощника на Бабаков, са участвали и редица разследващи журналисти, с чиято помощ "елфите" са съставили хронология на събитията около "Турски поток", която ще бъде представена на обществото до дни. Петков отбеляза, че интересен елемент, забелязан от кибер експертите вчера вечерта, е един имейл, съдържащ точки, които "трябвало да бъдат обсъдени". "13-а точка гласи, че българското правителство е готово за своя сметка да направи въпросната тръба. Датата е септември, 2016 г., тогава вече е било ясно какво ще се случи и всичко останало е замазване на очите на хората. Директно се споменава Теменужка Петкова и премиера (тогава - бел. ред.) на България Бойко Борисов. Коментират се и приближени до Румен Радев бизнесмени, които българската страна се опитва да идентифицира, за да се колаборира с тях по частта около сръбската граница", каза още Петков. По думите му от кореспонденцията става ясно още, че преди да се гласува въпросната пътна карта от българския парламент, е споменат човек, определян като "ключов фактор в БСП". "Бойко Борисов се е обадил на руснаците и ги е помолил да окажат влияние в БСП и да бъде натиснат този човек. Събитията, които следват, е че Корнелия Нинова посещава Русия и след нейното връщане, гласуването минава на 100% с гласовете на БСП. Не ни е ясно още кой е този човек", каза Петков.
2024-03-0729 minDarik Podcast2024-02-2117 minDarik Podcast2024-02-1216 minDarik Podcast2024-02-0916 minDarik Podcast2024-02-0816 minDarik Podcast2024-02-0717 minDarik Podcast2024-02-0615 minDarik Podcast2024-02-0517 minDarik Podcast2024-02-0219 minDarik Podcast2024-02-0117 minDarik Podcast2024-01-311h 05Darik Podcast2024-01-3016 minDarik Podcast2024-01-3051 minDarik Podcast2024-01-2921 minDarik Podcast2024-01-2915 minDarik Podcast2024-01-2521 minDarik Podcast2024-01-2519 minDarik Podcast2024-01-2417 minDarik Podcast2024-01-2112 minDarik Podcast2024-01-2020 minDarik Podcast2024-01-2029 minDarik Podcast2024-01-1918 minDarik Podcast2024-01-171h 06Darik Podcast2024-01-1719 minDarik Podcast2024-01-1620 minDarik Podcast2024-01-1615 minDarik Podcast2024-01-1520 minDarik Podcast2024-01-1517 minDarik Podcast2024-01-1220 minDarik Podcast2024-01-1118 minDarik Podcast2024-01-1121 minDarik Podcast2024-01-1017 minDarik Podcast2024-01-0918 minDarik Podcast2024-01-0947 minDarik Podcast2024-01-0920 minDarik Podcast2024-01-0816 minDarik Podcast2024-01-0518 minDarik Podcast2024-01-0417 minDarik Podcast2024-01-031h 09Darik Podcast2024-01-0217 minDarik Podcast2024-01-0215 minDarik Podcast2023-12-2918 minDarik Podcast2023-12-2818 minDarik Podcast2023-12-271h 08Darik Podcast2023-12-2731 minDarik Podcast2023-12-2216 minDarik Podcast2023-12-2117 minDarik Podcast2023-12-2119 minDarik Podcast2023-12-2015 minDarik Podcast2023-12-1915 minDarik Podcast2023-12-1818 minDarik Podcast
Darik PodcastДаниел Ненчев по Дарик за интервюто на Волгин с Митрофанова: БНР не допусна нещо, което не е журналистика Впредаването "Кой говори?" по Дарик радио Даниел Ненчев, директор стратегическо развитие в БНР, изрази своето убеждение, че е време България да се ориентира ясно към страната, на която иска да бъде: "Важно е България да се ориентира, най-накрая, на коя страна от историята иска да бъде – на тази на мира, на хората, на свободата или на страната на убийците". Ненчев коментира и номинацията си за Христо Грозев за "Човек на годината". Този акт за него представлява категорична подкрепа за разследващата журналистика и нейната роля в обслужването на хората и търсенето на истината.  "Христо Грозев участва във филма, награден с Оскар - "Навални", и в разкриването на престъпленията на руската федерация, която изпраща убийци на своите критици." "В момента Христо Грозев е принуден да бъде "Бягащият човек", преследван от властите на агресивния руски режим. Гражданите могат да "арестуват" или да "наградят" Христо Грозев, като откъснат листче със съответния надпис в долната част на плакатите, разлепени в градската среда." За БНР и спряното интервюто на Митрофанова "БНР постъпиха по най-добрия възможен начин, спазвайки стандартите, за да не допуснат нещо, което не е журналистика", каза той. "Журналистите като Христо Гроздев и Мария Черешева, която спечели наградата "Журналист на годината", са на страната на хората и на свободата. Заради хора като тях и много други, създадохме проекта "Бягащият човек", коментира Ненчев. "Бягащият човек" е проект, който обединява в едно изкуството и историите на хора, бягащи от войната, терора и политическото преследване. Изложбата с 20 плакатни произведения от проекта “Бягащия човек” може да се види в "Дома на киното" в София до края на месец декември. Всеки може да “арестува” или да “награди” разследващия журналист Христо Грозев чрез сайта от акцията. Бягащият човек
2023-12-1814 minDarik Podcast2023-12-1730 minDarik Podcast2023-12-1745 minDarik Podcast2023-12-1632 minDarik Podcast2023-12-1520 minDarik Podcast
Darik PodcastТомислав Рашков от „Free Sofia Tour”: Чужденците идват в София с малко очаквания, но ние ги изненадваме хубавоТомислав Рашков е поредният гост в подкаста на darik.bg „В тренда”. Пред водещия Тодор Пантилеев той разказа за живота си и изборите, които прави.  Рашков завършва образованието си в Германия и се връща в България, за да се включи в програмата на „Заедно в час” през 2013 година, като две години преподава английски език в София.  Тази негова дейност го прави и един от младите иновативни българи, отличени в едно от изданията на класацията на „Дарик Радио”-  „40 до 40”.   „Отново бях обзет от страха, че за пореден път в живота си ще се проваля, защото не знам какво ще правя чисто кариерно. Тогава по много случаен начин разбрах за каузата и мисията на фондацията „Заедно в час”, покрай моите общи познати и приятели, които вече се занимаваха като учители. В моята глава се зароди идеята да опитам, тогава се появи това силно желание да се включа на всяка цена. Видях в себе си в тези обувки и ми се стори едновременно далеч от зоната ми на комфорт, но същевременно изключително интересно, непознато, даже леко страшно, но развиващо и полезно”, разказа той. Едно от най-важните неща, които разбира за професията е , че ученето е процес, а не крайна точка. „То е взаимен процес. Ако някой някога се замисля да става учител, най-лошата услуга, която може да си направи е да отиде с мисълта, че той знае и другите не знаят. По-скоро би било в по-голяма услуга този човек да си помисли: „Аз не знам, но знам някои неща, които мога да предам. Други не знам, но ще науча в този процес. Ще бъркам, ще имам много моменти ниско долу, но и много моменти високо горе. И трябва да знам как да ги балансирам тези двете неща”, посочи той.  „При учителите има много моменти на смазване, чисто енергийно. Това е една професия, която ти взима много, но и ти дава много. То не е само от системата. Не мисля, че трябва да я сочим с пръст. Те са редица неща - ежедневни предизвикателства, как работиш с родителите и се стремиш да ги привличаш като твои партньори, как работиш с останалите ти колеги учители, за да изградите една цялостна визия, за да може, когато децата минават в един час в друг, да не минават от една вселена в друга”, обясни Томислав Рашков. Пътят на Томислав го отвежда до следващо предизвикателство. Той става част от екипа на „Free Sofia Tour” и „Сдружение 365”.  „Ако трябва да съм напълно честен с теб, не мисля, че чужденците идват в София с големи очаквания. На мен това лично много ми харесва, защото аз винаги съм милил, че когато нямаш много очаквания, много по-лесно можеш да се изненадаш положително. Стига да имаш правилните предпоставки за това. Мисля, че нашият проект „Free Sofia Tours” е предпоставка за такава хубава изненада”, поясни  той. Рашков обясни и какво прави най-силно впечатление на туристите в София. „По време на самия тур, когато дойдат и се оставят да им разкажем повече за това какво се е случило годините назад, това, което им прави впечатление е разнообразието на стилове и пластове, които са изключително видими. Когато се разхождаме в центъра на София около метростанция „Сердика”, човек само за няколко крачки може да се пренесе назад във времето. От 19 век, потъвайки в Средновековието с църквата „Св. Петка”, от там с римските разкопки в 4 век, след това скачайки на горе към джамията към 16 век, виждаш после и комунистическите и новите сгради. Това е много интересна съвкупност, неща, които не са създадени да живеят заедно в рамките на един пъзел, но все пак са наместени и намират своята чудновата позиция там”, каза Рашков. „Чужденците много харесват столицата ни. Любопитно им е и се впечатляват от това колко е чиста. Нещо, което винаги ме изненадва, защото съм гледал на София като един по-скоро мръсен град. Изключително много им харесва времето и храната и естествено стандарта, който им дава възможност да си отпуснат джоба", допълни той.
2023-12-1435 minDarik Podcast2023-12-1416 minDarik Podcast2023-12-1417 minDarik Podcast2023-12-131h 04Darik Podcast2023-12-1317 minDarik Podcast2023-12-1216 minDarik Podcast2023-12-1215 minDarik Podcast2023-12-1116 minDarik Podcast2023-12-1118 minDarik Podcast2023-12-1011 minDarik Podcast2023-12-0942 minDarik Podcast2023-12-0816 minDarik Podcast2023-12-0716 minDarik Podcast2023-10-2836 minDarik Podcast2023-10-1614 minDarik Podcast
Darik PodcastЗащо някои астронавти ослепяват и има ли почва там, където няма гравитация: Димитър Фердинандов разкрива тайните на Космоса Четвъртият гост в подкаста на darik.bg „В тренда” е Димитър Фердинандов, студент по аерокосмическо инженерство в Бирмингамския университет. Пред водещия Тодор Пантилеев Димитър разказа за мечтите от Земята до Космоса и отвъд тях. В подкаста той даде примери с множеството опити, които могат да се осъществят само в Космоса. За съжаление, проблем, който ще даде трайно отражение върху човечеството, е космическият боклук, който хората оставят след себе си. „Надявам се, че в началото на кариерата си ще допринасям за компании или сектор, който развива или подпомага човечеството на Земята. Дори кацането на Луната - има възможност да се вземат определени изотопи към Земята, които да ни помогнат с термоядрените електроцентрали”, обясни Димитър. В подкаста той даде примери с множеството опити, които могат да се осъществят само в Космоса. За съжаление, проблем, който ще даде трайно отражение върху човечеството, е космическият боклук, който хората оставят след себе си. „Надявам се, че в началото на кариерата си ще допринасям за компании или сектор, който развива или подпомага човечеството на Земята. Дори кацането на Луната - има възможност да се вземат определени изотопи към Земята, които да ни помогнат с термоядрените електроцентрали”, обясни Димитър. В подкаста той даде примери с множеството опити, които могат да се осъществят само в Космоса. За съжаление, проблем, който ще даде трайно отражение върху човечеството, е космическият боклук, който хората оставят след себе си. „Надявам се, че в началото на кариерата си ще допринасям за компании или сектор, който развива или подпомага човечеството на Земята. Дори кацането на Луната - има възможност да се вземат определени изотопи към Земята, които да ни помогнат с термоядрените електроцентрали”, обясни Димитър. Димитър обясни и как точно космическите изследвания могат да помогнат в подобряването на здравеопазването, като посочи и конкретни примери. „Космосът има голямо влияние върху зрението. Даже някои астронавти за определни моменти временно ослепяват, но не фатално, възстановяват се. Самата липса на гравитация влияе на очите, на формата им. Например, зрението на много от астронавтите, които се връщат на Земята, започва да отслабва. Това се изследва подробно от учени на НАСА и Европейската комсическа агенция. След това тези неща се прилагат в грижата за очите на хората във всекиденението. В университетската ни болница в Бирмингам има цяла програма, която изучва очите на астронавти и създава определени насоки за грижата на пациентите в болницата, които могат да се използват и в цял свят”, обясни той. е трябва да се забравя, че Космосът вдъхновява и е много повече от само практическа страна. Като казвам вдъхновява, нямам предвид само това, че оказва влияние на решението на някой да стане комонавт, да работи в този сектор, да бъде учен или инженер. Вдъхновява и поезия, изкуство, истории”, каза още Димитър.
2023-09-2053 minDarik Podcast2023-09-0416 minDarik Podcast
Darik PodcastМежду “Реките на София” и “Възможното море”: Защо художничка, която от 6-годишна живее в Маями, се върна в БългарияХудожничката Антония Димитрова от фондация „Колективът” е вторият гост в подкаста на darik.bg „В тренда”. От 6-годишна живее със семейството си в Маями, САЩ, но идва момент, в който решава да се прибере в родината. „Имах дълбока нужда както и там, така и тук, да бъда част от общество, в което допринасям с нещо и помагам за някаква промяна към по-добро, колкото и клиширано да звучи. Всъщност, взех решение да напусна работата си и да се върна в България”, обясни Димитрова. На родна земя художничката започва да мисли с какво може да бъде полезна и какви стъпки да предприеме. Антония добавя, че никога не си е представяла, че ще се върне в България. „Не защото не я обичам и харесвам, а защото просто наистина хоризонтът, с който бях свикнала, беше различен. Не си представях, че би имало място за мен, нито, че бих била приета в България”. Заради това и се радва на голямата свобода, която получава във фондацията „Колективът”. Тя посочи, че една от основните цели на организацията е да обединява хора, други НПО-та, артисти и компании. „Наистина, ако има граждани, които се интересуват да задействат нещо и са готови да се движат в една посока, аз силно вярвам, че има как това да стане”. Художничката сподели, че се зарежда от това да вижда хората да преживяват неочаквани и изненадващи неща на познати мяста. „За мен е важно да създадем дори за кратък период или момент преживяване, в което някой може да отключи емоцията и въображението си”. Антония е част от екипа, който се е захванал с реализирането на поредното издание на „Реките на София 2023”. Фестивалът ще се състои в новия речен парк на столицата. Той ще се проведе от 1 до 3 септември и ще изпълни района около Перловската река до Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в Южния парк с много музика и изкуство. Това ще бъде 4-ото му издание, като то е част от дългосрочната национална инициатива „Реките на града“ на фондация „Колективът“ за превръщане на градските реки в паркове. Първият речен парк е част от тази инициатива, която има за цел да покаже, че не е нужно много за подобряване на състоянието на реките в българските градове и превръщането им в активна част от градския живот. Едно от следващите им събития е „Възможното море”, което ще се проведе на 8 и 9 септември в Синеморец. „Надяваме се да съберем различни хора, които да са обединени около идеята как може това уникално място в България да бъде развито по начин, който е устойчив, съобразен с екологията, с нуждата на живущите и икономиката. Целта на това събитие е да се съберем на едно място и да помечтаем”, каза още Антония Димитрова.
2023-08-3138 minDarik Podcast
Darik Podcast“Воня на потни мъже и врата, която не се отваря отвътре”. “В тренда” за затвора с Калин ГайтанджиевКалин Гайтанджиев, психолог и психотерапевт, е първият гост в новия подкаст на darik.bg „В тренда”. 10 години от професионалния си живот той прекарва в затвора в София, където опитва да промени дневния ред на лишените от свобода. След неуспешен опит да пречупи сиситемата, Гайтанджиев се пренасочва и става училищен психолог. Част от времето си посвещава и на системната терапия. Така Калин Гайтанджиев влиза „В тренда”, за да разкаже натрупаните през годините неразказани истории – през очите на затворниците, мислите на учениците до семейните несгоди. „Първото усещане, когато влязох в Софийския затвор, беше на сетивно ниво. То е свързано с аромата и вонята. Миришеше на белина, стара мазнина и много потни мъже. Другото нещо, което усещаш на сетивно ниво, е чуването на една врата, която се тряска. Изтръпваш, защото знаеш, че не можеш да се върнеш назад. Вратата, когато влизаш в коридора на осъдените, не се отваря отвътре. Усещането е зловещо”, разказа Гайтанджиев пред водещия Тодор Пантилеев. Той ясно помни и инструкциите, които му дават по-опитните колеги. „Те са зад решетката и са врагът, а ти трябва да доминираш непрекъснато над тях, защото ако не го правиш, те ще те смачкат. Това е една от пречките тази институция да изпълни ролята си в частта да ресоциализира човека, който е вътре”, обясни психологът. Гайтанджиев допълни, че се е превърнал в това, което системата е искала от него. Започнал е да се налага на лишените от свобода. Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts Следвайте ни в LinkedIn, Фейсбук, TikTok и Инстаграм
2023-08-1555 minDarik Podcast2023-02-2310 minDarik Podcast
Darik PodcastАтанас Радев за darik.bg: БСП може да е „златният пръст“, който да реши бъдещата коалицияГледайте втори епизод от политическия подкаст на darik.bg "Кръгла маса с Антони Герасимов" Голяма част от партиите избягват да се назовават като такива и предпочитат класификации като платформа и движение. Това беше една от констатациите, които Атанас Радев, гост във втория епизод на подкаста на darik.bg "Кръгла маса с Антони Герасимов", даде в контекста на разговора за политическата грамотност и рефередумната демокрация. Радев е млад политолог, бивш председател на Студентския клуб на политолога към Софийския университет, чиято експертиза е ангажирана с вътрешна политика, качество на демокрацията и младежки политики. В първата част на подкаста Радев и Герасимов обсъдиха някои ключови фактори, при които пряката демокрация работи. Дадената за основа от Антони теоретична постановка за когнитивните преки пътища, които гласоподавателите избират, за да подкрепят или отхвърлят дадена тема, насочи разговора към липсата на ясна идеологическа основа, върху която да стъпват партиите. В този контекст гостът обясни, че партиите би следвало да са дълбоко вкоренени в обществото и да следят импулсите в него, на основата на които да задвижват процеси като референдума. Настоящите референдуми са точно обратното - това са импулси на партиите, които се спускат към обществото, обясни гостът. Ако имаше интерес към тези теми, то той щеше да окаже влияние върху изборните резултати, а това не се вижда към момента, допълни той. Другият важен фактор, който е обвързан с качеството на референдумната демокрация, който посочи Герасимов, бе медийната среда и нейното влияние за вземане на решения. Според него изместването на медиите като важен фактор за формиране на политическото мнение, в посока социалните мрежи, създава предпоставки за опасни неинформирани решения. Според него, когато всеки се е превърнал в медия, ехото в социалните мрежи замърсява драстично информационната среда и създава рискове, пред които тепърва демокрациите ще се изправят. Това води до загуба на естествените когнитивни преки пътища и трансформиране на политическата информация в крайна и елементарна пропаганда. Разговорът продължи в анализ на настоящата политическа ситуация и предстоящите предсрочни избори за Народно събрание. Радев видя задълбочаващата се икономическа криза и невъзможността да се приеме бюджет на страната като ключов фактор, който може да бъде импулс за гражданска енергия, която да окаже натиск върху политическия елит да направи консенсус и да се сформира правителство. Според младия политолог предстоящият парламент ще бъде разделен на блоков принцип, при който от едната страна ще бъдат “Продължаваме промяната” и ДБ, а от другата - ГЕРБ и ДПС. "Възраждане" бяха класифицирани като неутрален играч, който само наблюдава, а БСП бяха посочени като предполагаемия “златен пръст”, който ще реши дали и какво правителство да има. Реденето на партийните листи може да бъде истинска месомелачка, констатира Антони Герасимов по отношение на евентуалното бъдето общо явяване на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" на предстоящите парламентарни избори. Атанас Радев пък видя именно в този процес възможност за реализация и култивиране на онзи консенсусен тип демокрация, от който  има нужда България.
2023-02-061h 12Darik Podcast2022-12-301h 31Darik Podcast2022-11-2817 minDarik Podcast2022-10-1014 minDarik Podcast2022-08-2909 minDarik Podcast2022-08-1708 minDarik Podcast2022-04-2121 minDarik Podcast2022-02-1726 minSoonPodcast2021-11-0852 minSoonPodcast2021-11-011h 03SoonPodcast2021-10-2553 minSoonPodcast2021-10-181h 05SoonPodcast2021-10-111h 10SoonPodcast2021-10-111h 17SoonPodcast2021-10-111h 01SoonPodcast2021-10-0846 min