Shows
Да поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansФутболните агитки на Балканите с д-р Теодор БорисовВ този епизод д-р Васил Караджов разговаря с д-р Теодор Борисов за футболните агитки на Балканите, появата на ултрас движения, сблъсъците и конфликтите между привърженици на различни клубове в Гърция, Турция, Румъния и България. Теодор Борисов е доктор по история, спортен журналист на свободна практика и член на екипа на сдружение „Българска история“. Защитава дисертационен труд на тема „Спортът като политика и пропаганда в България (60-те – 80-те години на XX век)“. Автор е на книгите „Как Цар Футбол превзе България“ и „Историята на купата“, както и на многобройни статии, свързани с историята на спорта и по-конкретно с футбола. 2025-06-0645 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansФутболни агитки в Западните Балкани с д-р Теодор БорисовВ този епизод д-р Васил Караджов разговаря с д-р Теодор Борисов за футболните агитки в Западните Балкани, появата на ултрас движения, сблъсъците и конфликтите между привърженици на различни клубове от региона.Теодор Борисов е доктор по история, спортен журналист на свободна практика и член на екипа на сдружение „Българска история“. Защитава дисертационен труд на тема „Спортът като политика и пропаганда в България (60-те – 80-те години на XX век)“. Автор е на книгите „Как Цар Футбол превзе България“ и „Историята на купата“, както и на многобройни статии, свързани с историята на спорта и по-конкретно с футбола.2025-05-2436 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansЧастните армии, българите и Балканите – II частТова е втората част на разговора на д-р Самуил Камбуров с доц. Христо Тутунаров по темата „Частните армии, българите и Балканите“.Христо Тутунаров е роден в София и е възпитаник на Първа английска гимназия. Завършва образованието си в Университета по библиотекознание и информационни технологии, където в момента преподава и във Военната академия „Г. С. Раковски“. Той е доктор по организация и управление и доцент по национална сигурност. Бил е гост-лектор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в полицейската академия в Анкара. Христо Тутунаров е участвал в подготвянето на различни стратегически документи, включително Стратегията за сигурност на гр. София. Автор е на над 70 научни публикации, три монографии – „Католическата църква в България и Студената война“, „Частните армии. Еволюцията на войната“ и „Етнически общности и национална сигурност в Република България“, както на и учебника „Общества, сигурност, политики“. Негови изследвания са апробирани и използвани при подготвянето на различни наръчници и курсове, провеждани от Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната на Република България и други институции. 2025-05-1242 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansВойнство и героизъм в историятаПо повод 6 май – Ден на храбростта и празник на Българската армия, споделяме с Вас специален епизод, в който д-р Самуил Камбуров разговаря с д-р Боян Жеков по темата „Войнство и героизъм в историята“.Боян Жеков завършва Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“ в Стара Загора и специалност „История“ в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава дисертация на тема „Съветизацията на българската армия 1944–1948 г.“, защитена в катедра „История на България“. В момента Боян Жеков е главен асистент и изследовател в Институт „Перспективни изследвания за отбраната“ на Военна академия „Георги Стойков Раковски“, научна секция „Военноисторически изследвания“. Научните му интереси са свързани с българската държава и армия в междувоенния период, през Втората световна война и в началото на Студената война.2025-04-2851 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansЧастните армии, българите и Балканите – I частТова е първата част на разговора на д-р Самуил Камбуров с доц. Христо Тутунаров по темата „Частните армии, българите и Балканите“.Христо Тутунаров е роден в София и е възпитаник на Първа английска гимназия. Завършва образованието си в Университета по библиотекознание и информационни технологии, където в момента преподава и във Военната академия „Г. С. Раковски“. Той е доктор по организация и управление и доцент по национална сигурност. Бил е гост-лектор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в полицейската академия в Анкара. Христо Тутунаров е участвал в подготвянето на различни стратегически документи, включително Стратегията за сигурност на гр. София. Автор е на над 70 научни публикации, три монографии – „Католическата църква в България и Студената война“, „Частните армии. Еволюцията на войната“ и „Етнически общности и национална сигурност в Република България“, както на и учебника „Общества, сигурност, политики“. Негови изследвания са апробирани и използвани при подготвянето на различни наръчници и курсове, провеждани от Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната на Република България и други институции. 2025-04-1437 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansПоявата на футбола на БалканитеВ този епизод д-р Васил Караджов разговаря с д-р Теодор Борисов за появата на футбола на Балканите, неговото развитие и създаването на първите футболни клубове в балканските държави.Теодор Борисове доктор по история, спортен журналист на свободна практика и член на екипа на сдружение „Българска история". Защитава дисертационен трудна тема „Спортът като политика и пропаганда в България (60-те – 80-те години на XX век)". Автор е на книгите „Как Цар Футбол превзе България" и „Историята на купата", както и на многобройни статии, свързани с историята на спорта и по-конкретно с футбола.2025-04-0255 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansБългарското присъствие в Космоса и ролята на България в съвременните космически изследванияВ този епизод, посветен на 55-годишнината от създаването на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките и 45 години от излитането в Космоса на първия български и балкански космонавт Георги Иванов, д-р Стела Стефанова разговаря с проф. Георги Желев за българското присъствие в Космоса и ролята на България в съвременните космически изследвания. Проф. д-р Георги Желев е директор на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките. Научните му интереси са в областта на дистанционните методи, географските информационни системи, спътниковите данни и продукти, геологията, геоморфологията и геориската. Проф. Желев е участник в над 70 научни проекта и е автор на над 100 научни публикации. Награден е за заслуги и приноси в космическите изследвания по повод 40-годишнината от основаването на Института за космически изследвания и технологии. 2024-09-1940 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansОпознай ГърцияВ този епизод д-р Александра Миланова разговаря с Георги Грънчаров.Георги Грънчаров завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“, където изучава древногръцки език, история и култура. Продължава образованието си в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а по-късно придобива магистърска степен по Културен туризъм. Участва в различни езикови програми в гръцки университети в Атина, Солун и Йоанина.Георги работи като екскурзовод из Балканите, но с времето открива, че неговата дестинация е Гърция. В продължение на няколко години той е учител по гръцки език и преводач, което му помага да задълбочи познанията си към бита и културата на гърците. Преди няколко седмици излезе от печат дебютната му книга „Опознай Гърция“, пътеводител-пътепис за южната ни съседка (https://www.guidegr.com/book) 2024-07-1228 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansАрабистиката в България и на БалканитеВ този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Пънар Тахсин Ваид по темата „Арабистиката в България и на Балканите“.Пънар Тахсин Ваид завършва специалност „Арабистика“ към катедра „Арабистика и семитология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По време на следването си прекарва един семестър във Висшия институт за изучаване на чужди езици към Картагенския университет в Тунис. Две от нейните студентски разработки са публикувани на сайта на Фондация „Цветан Теофанов“, която я удостоява с Годишната студентска награда за 2021 г. за високи постижения в изучаването на арабски език.Пънар Тахсин Ваид продължава обучението си в магистърска програма Близкоизточни изследвания с арабски език към Катедра „Арабистика и семитология“ на Софийския университет. Защитава дипломна работа на тема „Женският активизъм в Тунис след Жасминовата революция: социално-политически предизвикателства и тенденции“ под научното ръководство на доц. д-р Галина Евстатиева. Получава магистърска награда „Дейл и Кристин Айкелман“ за изключително високи постижения при подготовка на дипломната работа.В момента Пънар Тахсин Ваид е проектен координатор в преводаческа агенция. Преподава арабски език на българи и български език на арабоговярщи в частна школа в София.2024-06-1735 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansЗа виното и винения туризъм в България и на Балканите - II частТова е втората част от разговора на д-р Васил Караджов с Красимира Кодукова за виното и винения туризъм в България и на Балканите.Красимира Кодукова е винен технолог, агроном и екскурзовод. Завършва магистратури по „Технология на ферментационни продукти“ в Университета по хранителни технологии и „Лозарство и винарство“ в Аграрния университет в Пловдив. Работи последователно като помощник-технолог и организатор на винен туризъм във винарска изба „Вила Юстина“ и в специализирания туроператор за винен туризъм Bulgaria wine tours. Красимира Кодукова е лицензиран екскурзовод и основател на платформата за винен туризъм в България Wine Tour Maker. Тя е част от екипа на туристическа агенция Winetours, който създава първия онлайн пътеводител за винен туризъм в България, който обединява всички изби, отворени за посещения от туристи.2024-05-2030 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansЗа виното и винения туризъм в България и на Балканите - I частТова е първата част от разговора на д-р Васил Караджов с Красимира Кодукова за виното и винения туризъм в България и на Балканите.Красимира Кодукова е винен технолог, агроном и екскурзовод. Завършва магистратури по „Технология на ферментационни продукти“ в Университета по хранителни технологии и „Лозарство и винарство“ в Аграрния университет в Пловдив. Работи последователно като помощник-технолог и организатор на винен туризъм във винарска изба „Вила Юстина“ и в специализирания туроператор за винен туризъм Bulgaria wine tours. Красимира Кодукова е лицензиран екскурзовод и основател на платформата за винен туризъм в България Wine Tour Maker. Тя е част от екипа на туристическа агенция Winetours, който създава първия онлайн пътеводител за винен туризъм в България, който обединява всички изби, отворени за посещения от туристи.2024-05-2043 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansБългарските бойни знамена от Освобождението до края на Втората световна война в балкански контекст (1878–1945)В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с д-р Даниела Цанкова-Ганчева по темата „Българските бойни знамена от Освобождението до края на Втората световна война в балкански контекст (1878–1945)“.Даниела Цанкова-Ганчева има магистърска степен по „История“ с профил „Археология“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършва и магистратура по специалност „Културно-историческо наследство – Културен туризъм“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. През 2009 г. защитава дисертация на тема „Развитие на българската военна униформа и военните знамена 1878–2005 г.“.От 2009 до 2018 г. Даниела Цанкова-Ганчева е заместник-директор на Националния военноисторически музей. От септември 2020 г. до момента е старши учител по История и цивилизация в Софийска професионална гимназия „Княгиня Евдокия“.Научните ѝ интереси са свързани с българските знамена, българските военни униформи и военните паметници в България.2024-05-0736 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansСъздаване и реализиране на туристически продукт в България и БалканитеВ този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Методий Ганчев по темата „Създаване и реализиране на туристически продукт в България и Балканите“.Методий Ганчев е роден през 1991 г. в София. Завършва средно образование в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ с профил „Науки за земята“. През 2014 г. завършва бакалавърска степен по археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специализация „Средновековие“ . Две години по-късно завършва и магистратура по археология в същия университет. Именно тогава започва да се занимава с туризъм. Обучава се в „Асоциацията на екскурзоводите в България”, става неин член и лицензиран екскурзовод. Работи в едни от големите фирми за входящ туризъм в България и развежда туристи от всички краища на света – от Канада до остров Мавриций. През 2018 г. става екскурзовод на свободна практика и съсобственик на малка туристическа фирма. Убеден, че България има потенциал не само с културните си забележителности, но и със своите природни красоти, през 2022 г. Методий Ганчев завършва курса към Асоциация „Планини и хора“ и става сертифициран планински водач 1-во ниво.2024-02-1247 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansСъздаване и реализиране на туристически продукт в България и БалканитеВ този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Методий Ганчев по темата „Създаване и реализиране на туристически продукт в България и Балканите“.Методий Ганчев е роден през 1991 г. в София. Завършва средно образование в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ с профил „Науки за земята“. През 2014 г. завършва бакалавърска степен по археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специализация „Средновековие“ . Две години по-късно завършва и магистратура по археология в същия университет. Именно тогава започва да се занимава с туризъм. Обучава се в „Асоциацията на екскурзоводите в България”, става неин член и лицензиран екскурзовод. Работи в едни от големите фирми за входящ туризъм в България и развежда туристи от всички краища на света – от Канада до остров Мавриций. През 2018 г. става екскурзовод на свободна практика и съсобственик на малка туристическа фирма. Убеден, че България има потенциал не само с културните си забележителности, но и със своите природни красоти, през 2022 г. Методий Ганчев завършва курса към Асоциация „Планини и хора“ и става сертифициран планински водач 1-во ниво.2024-02-1245 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansАвстро-Унгария и Балканите с доц. д-р Симеон КацаровВ този епизод Васил Караджов разговаря с доц. д-р Симеон Кацаров за Австро-Унгария и Балканите.Симеон Кацаров завършва специалност „История" и „Българска филология" в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". През 2005 г. успешно защитава докторат по Нова и най-нова обща история в Института по история при Българската академия на науките. Темата на дисертационния му труд е „Дуалистичният модел и държавно-политическото развитие на Австро-Унгария в периода 1867–1899 г."В момента Симеон Кацаров е доцент и преподавател в катедра „История и археология" на Философско-историческия факултет на Пловдивски университет.Научните му интереси са насочени в четири основни направления: изследвания, свързани с периода на Новото време; проучвания върху австро-унгарската дуалистична система; европейската държавност през ХІХ век и „Покръстителната акция" на помаците от Родопите, Западна Тракия и Източна Македония през 1912–1913 г.2024-01-3155 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansСпасяването на българските евреи по време на Втората световна война и материалите в Държавна агенция „Архиви“В този епизод Васил Караджов разговаря с доц. д-р Михаил Груев. Това е петият от серията епизоди, посветени на 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Доц. д-р Михаел Груев е завършил специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е доктор по история с дисертация на тема „Българите мюсюлмани в държавната политика на България (1944–1959 г.)“. Преподавател е по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и др. Автор е на три монографии, на студии и статии по проблемите на Възродителния процес, колективизацията на българското село и комунистическия елит. От 2015 г. доц. д-р Михаил Груев е председател на Държавна агенция „Архиви“.2023-11-0633 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansХранене и диететика във византийско-балканския свят (X–XV в.) – II частТова е втора част на разговора на доц. д-р Калин Йорданов с гл. ас. д-р Йоанна Бенчева за храненето и диететиката във византийско-балканския свят в периода X–XV в.Йоанна Бенчева завършва НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“. Има магистърски степени по история и право от СУ „Св. Климент Охридски“, където защитава и докторска дисертация на тема „Хранене и диететика във византийско-балканския свят, X–XV век“ с научен консултант проф. дин Христо Матанов. От 1995 г. Йоанна Бенчева е преподавател по средновековна балканска история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където води също и дисциплините „Всекидневието на Балканите“ и „Евреите в Средновековните Балкани“. През 2001 г. специализира в Университета в гр. Кьолн, Германия под ръководството на проф. Петер Шрайнер и проф. Христо Матанов. Йоанна Бенчева е автор на монографията „Трапезата във византийско-балканския свят X–XV в.“, както и на множество научни студии и статии. Интересите ѝ са в областта на средновековната история на Балканския полуостров с акцент върху проблемите на всекидневието, икономическото развитие и атонското монашество.2023-10-2437 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansХранене и диететика във византийско-балканския свят (X–XV в.) – I частТова е първа част на разговора на доц. д-р Калин Йорданов с гл. ас. д-р Йоанна Бенчева за храненето и диететиката във византийско-балканския свят в периода X–XV в.Йоанна Бенчева завършва НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“. Има магистърски степени по история и право от СУ „Св. Климент Охридски“, където защитава и докторска дисертация на тема „Хранене и диететика във византийско-балканския свят, X–XV век“ с научен консултант проф. дин Христо Матанов. От 1995 г. Йоанна Бенчева е преподавател по средновековна балканска история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където води също и дисциплините „Всекидневието на Балканите“ и „Евреите в Средновековните Балкани“. През 2001 г. специализира в Университета в гр. Кьолн, Германия под ръководството на проф. Петер Шрайнер и проф. Христо Матанов. Йоанна Бенчева е автор на монографията „Трапезата във византийско-балканския свят X–XV в.“, както и на множество научни студии и статии. Интересите ѝ са в областта на средновековната история на Балканския полуостров с акцент върху проблемите на всекидневието, икономическото развитие и атонското монашество.2023-10-1743 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansЕвреите на Балканите през Античността и античната синагога на ФилипополВ този епизод Васил Караджов разговаря с доц. Иво Топалилов за евреите на Балканите през Античността и за античната синагога на Филипопол. Това е четвъртият от серията епизоди, посветени на 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.Иво Топалилов завършва магистратура по класическа археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и докторантура по Стара история в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, където през 2009 г. става доцент по антична археология. През 2019 г. започва работа в Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките. Доц. Топалилов ръководи проучванията на редица археологически обекти в района на Пловдив, Сандански, както и на други места в цяла България. Научните му интереси са свързани с римската и късноантичната провинциална археология с фокус върху Тракия, Римския и Късноантичния Филипопол. Иво Топалилов е ръководител на Центъра по тракология „Проф. Александър Фол“ в Института за балканистика с Център по тракология при БАН и преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.2023-10-0331 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansCultural Heritage in Times of CrisisIn this episode, Alexandra Milanova speaks with Anastasia Sleptsova on the topic “Cultural Heritage in Times of Crisis”.Anastasia Sleptsova is an Aspen Institute graduate, cofounder of Ukrainian female-led innovation agency Digitizing Space and WTECH Ambassador. She is an expert in complex event management from idea to implementation, start-up mentor and advisor. Since 2015, Anastasia has launched, managed and moderated up to 500 tech and business-oriented events from closed community meetups to large-scale tech conferences and open innovation events. She has more than 9 years of experience in innovation management and digitization. Anastasia has named “30under30” by business media Kyi...2023-09-2652 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansЗа паметта и спасението с доц. д-р Албена ТаневаВ този епизод Васил Караджов разговаря с доц. Албена Танева за паметта и спасението. Това е третият от серията епизоди, посветени на 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Албена Танева е магистър по социология, доктор по политология и доцент по политически науки. През 2007 г. защитава дисертация на тема „Лидерският обществен модел. Спасението на евреите в България в политологически дискурс“. От 2020 г. ръководи катедра „Публична администрация“ във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Главни изследователски теми в работата на доц. Танева са: лидерството като социален феномен; ролята на гражданското общество в либералната демокрация; историческа и съвременна перспектива към Холокоста и съдбата на българските евреи в годините на Втората световна война.Албена Танева е автор на концептуалната мобилна изложба „Силата на гражданското общество. Съдбата на евреите в България в годините на Холокоста“, изготвена и представяна в сътрудничество с Държавния културен институт към Министъра на външните работи. Експозицията е показвана в Народното събрание на Република България, в редица европейски градове, в Британския парламент и ООН в Женева, както и в Съединените щати.Албена Танева е два пъти носител на награда „Шофар“, присъдена от Организацията на евреите в България „Шалом“: през 2017 г. за борба с антисемитизма, ксенофобията и езика на омразата в българското общество, и през 2023 г. за изследване и памет за Холокоста.2023-09-1245 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansОт Античност към Средновековие на БалканитеВ този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Йоан Кръстев по темата „От Античност към Средновековие на Балканите“. Йоан Кръстев завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“ с профил история. Дипломната му работа е на тема „Българо-полските взаимоотношения отразени в полската историография“. Получава бакалавърска степен по международни отношения от Университета в Малмьо, Швеция. Едно от хобитата му са историческите реконструкции. През 2020 г. се включва в сдружението „Мос Майорум Улпие Сердице“ и понастоящем е негов заместник-председател. Йоан Кръстев участва във фестивалите Natale di Roma (Рим), Floralia (Дреновец), Романс Лангобардорум (Пловдив), „Сердика е моят Рим“ (София), Карнунтум, Никополис ад Иструм, Перистера, Нощта на музеите и др.2023-08-2949 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansТраекторията на паметта в съпротивата срещу ХолокостаВ този епизод д-р Александра Миланова разговаря с философа и журналист Тони Николов. Това е вторият от серията епизоди, посветени на 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.Тони Николов е главен редактор на Портал Култура и списание „Култура“. Специализирал е в Pontificio Istituto Orientale (Рим) и в Ecoles des Hautes Etudes en Sciences sociales (Париж) в групата на проф. Жак Льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия в Льовен. От 2005 до 2009 г. е главен редактор на Radio France International – Bulgaria. Автор е на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Жан Пол Сартр, Жан-Франсоа Лиотар, Ален Безансон, Жорж Бернанос, Рене Жирар и други. Дългогодишен хоноруван преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тони Николов е автор на книгите: „Пропуканата България“, „Българската дилема“, „Спомнена София“ (отличена с Наградата на София за литература), „Бленувана София“ и „Има такава държава“.2023-08-0133 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansРимското облекло през Късната античност IV–VI век: произход и развитиеВ този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Любомир Цанков по темата „Римското облекло през Късната античност IV–VI век: произход и развитие“.Любомир Цанков завършва гимназия с усилено изучаване на испански език „Хосе де Сан Мартин“. През 2016 г. получава бакалавърска степен по история от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Две години по-късно успешно завършва магистърска програма „Кризи, конфликти и дипломация“. Интересите на Любомир са насочени към античната и средновековна история и затова през 2014 г. той създава онлайн блог „Автократор“, посветен на изследването на тези два периода.През 2016 г. Любомир става член на сдружение за антични реконструкции „Мос Майорум Улпие Сердице“. Пресъздава легионер от периода IV–V век, цивилен римски гражданин и епископ, изповядващ никейския символ на вярата. Любомир е пионер в популяризирането на раннохристиянските възстановки в България с участия в редица антични фестивали в страната и чужбина. Изнася лекции по антична история в НГДЕК, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, частната гимназия „Британика“, ИЕФЕМ–БАН, НАР „Никополис ад Иструм“, Европейската нощ на музеите. Любомир е съавтор на главата за облекло в проекта “Visiting the past – a reenactment handbook” на университета по археология Orkney във Великобритания. 2023-06-2754 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansЗа акордеона и музиката на Балканите – II частТова е втората част от разговора на Васил Караджов с Ангел Маринов за акордеона и музиката на Балканите. Ангел Маринов е музикант, изпълнител на акордеон и бандонеон. Асистент и преподавател по методика на акордеона и изпълнителско изкуство в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив. Лауреат и член на журита на редица международни конкурси.Ангел Маринов е инициатор и участник в акордеонни срещи между България и Турция. Той е българският представител в Световната акордеонна асоциация.2023-05-2348 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansЗа акордеона и музиката на Балканите – I частВ този епизод Васил Караджов разговаря с Ангел Маринов за акордеона и музиката на Балканите.Ангел Маринов е музикант, изпълнител на акордеон и бандонеон. Асистент и преподавател по методика на акордеона и изпълнителско изкуство в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив. Лауреат и член на журита на редица международни конкурси.Ангел Маринов е инициатор и участник в акордеонни срещи между България и Турция. Той е българският представител в Световната акордеонна асоциация.2023-05-1541 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansЕгипет и БалканитеВ този епизод д-р Александра Миланова разговаря с Деница Такева.Деница Такева е египтолог и председател на Българско египтологическо общество. Завършва с отличие Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ в София, лауреат e по литература и история. След това завършва семестриално „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тъй като египтологията винаги е била нейното истинско призвание и мечта, тя продължава обучението си в Нов български университ. Получава бакалавърска и магистърска степен по Египтология, в момента е редовен докторант по същата специалност в Нов български университет. Дисертацията ѝ е посветена на конкретни религиозни текстове-химни към божество Озирис от Тиванските гробници от епохата на Новото царство.Деница Такева е един от създателите на Българско египтологическо общество и негов председател. Основател е на Образователно-информационен център „Древен Египет“ към Регионалния исторически музей в София. Поставя началото на школите по египтология в центъра, където се изучават древноегипетски език, история, култура и религия на Древен Египет в извън-университетска среда. Деница Такева е основател и преподавател в първата детска школа по египтология в България.2023-05-0222 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the Balkans30 години членство на България в Международната организация на ФранкофониятаВ този епизод д-р Александра Миланова разговаря с Петър Топарев, ръководител на Националното бюро на Университетската агенция на Франкофонията в България.Петър Марио Топарев е роден през 1978 г. в София. Възпитаник е на 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в столицата. Завършва специалност „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и магистратура по международни отношения в Нов български университет.От 2005 г. работи в Университетската агенция на Франкофонията (АЮФ), последователно като секретар по проектно сътрудничество, отговорник на Франкофонския цифров център и ръководител проекти в Антена София на Регионална дирекция „Централна и Източна Европа“ на АЮФ. От 2021 г. е ръководител на Националното бюро за България на Агенцията.2023-04-1144 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the Balkans80 години от спасяването на българските евреи по време на Втората световна войнаВ този епизод д-р Александра Миланова разговаря с Николай Гълъбов. Това е първият от серията епизоди, посветени на 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.2023-04-0444 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansКъсната античност на Балканите и нейното популяризиране чрез исторически възстановкиВ този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Владимир Попов по темата „Късната античност на Балканите и нейното популяризиране чрез исторически възстановки“.Владимир Попов членува в световната мрежа за културно наследство EXARC и в международната организация Nova Roma, на която е официален представител за България. Притежава 15-годишен годишен опит като реконструктор и е участвал в организацията на повечето антични фестивали в страната. През 2016 г. основава Сдружение за антични реконструкции „Мос Майорум Улпие Сердице“ и оттогава е негов председател. Организацията е насочена към проучване, адаптиране и пресъздаване на епизоди и събития от живота на римляните и варварските племена, обитавали провинция Мизия в периода IV–VI век. Сред проектите на сдружението са: Късноантичният фестивал „Бонония оживява“ във Видин, Фестивалът на античното наследство „Сердика е моят Рим“ в София, античните фестивали „Нике – играта и победата“, провеждан в Националния историко-археологически резерват „Никополис ад Иструм“, „Марцианополис – животът в древния град“ в Девня, „Перистера – крепост на вярата“ в Пещера и много други.2023-03-2158 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansПещери и пещерни експедиции на БалканитеВ този епизод д-р Стела Стефанова разговаря със спелеолога Алексей Жалов, представител на Балканския спелеоложки съюз, по темата „Пещери и пещерни експедиции на Балканите“.Алексей Жалов е спелеолог, ръководител на многобройни български и международни спелео експедиции, автор на голям брой книги, статии и филми. Той е дългогодишен заместник-председател на Българската федерация по спелеология, инициатор за създаването и впоследствие генерален секретар на Балканския спелеоложки съюз.2023-02-2247 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansПо нотиВ този епизод Александра Миланова разговаря със световноизвестния цигулар Светлин Русев.Светлин Русев е възпитаник на Висшата национална консерватория за музика и танц в Париж, която завършва с Първа награда за цигулка и Първа награда за камерна музика. Печели редица престижни международни конкурси, сред които са тези в Индианаполис, Мелбърн и „Маргарита Лонг – Жак Тибὸ“. През 2001 г. е отличен с Голямата награда, Специалната награда на публиката и Специалната награда за най-добра интерпретация на концерт от Йохан Себастиан Бах на Първия международен конкурс в Сендай, Япония. Носител е на престижните български отличия „Музикант на годината“ и „Кристална лира“. Като солист Светлин Русев свири с Националния оркестър на Франция, Филхармоничния оркестър на Френското национално радио, Сеулската филхармония, Филхармонията на Токио, Филхармонията на Сендай, Симфоничния оркестър на Индианаполис, Националния оркестър „Джордже Енеску“ (Букурещ), Оркестъра на Румънското национално радио, Филхармонията на Йоханесбург и други оркестри в САЩ, Латинска Америка, Азия и Европа. Заема поста артистичен директор на Софийската филхармония от 2016 до 2018 г. От септември 2008 г. е професор по цигулка във Висшата национална консерватория за музика и танц в Париж.Светлин Русев свири на цигулка Stradivarius Camposelice от 1710 г., предоставена от Nippon Music Foundation.2023-02-0118 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansБалканите като туристическа дестинация – част IIВ този епизод Васил Караджов разговаря с Румяна Титерякова за Балканите като туристическа дестинация.Румяна Титерякова е родена в Пловдив и е екскурзовод с дългогодишна практика. Тя е водач на туристически групи в чужбина, посетил над 80 държави. Владее руски, немски, италиански и английски език. Автор е на пътеводители за Пловдив и региона, хоноруван преподавател е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в обучителни школи по туризъм.Румяна Титерякова е председател на регионалния клон на Асоциацията на екскурзоводите в България, член е на Съвета по туризъм и на Общинския консултативен съвет по туризъм в Пловдив.2022-12-0642 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansБалканите като туристическа дестинация – част IВ този епизод Васил Караджов разговаря с Румяна Титерякова за Балканите като туристическа дестинация.Румяна Титерякова е родена в Пловдив и е екскурзовод с дългогодишна практика. Тя е водач на туристически групи в чужбина, посетил над 80 държави. Владее руски, немски, италиански и английски език. Автор е на пътеводители за Пловдив и региона, хоноруван преподавател е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в обучителни школи по туризъм.Румяна Титерякова е председател на регионалния клон на Асоциацията на екскурзоводите в България, член е на Съвета по туризъм и на Общинския консултативен съвет по туризъм в Пловдив.2022-11-2245 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansКреативни решения за преподаване. Използване на дигитални образователни ресурси и облачни технологии в преподаването по история и цивилизация в българските училищаВ този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с д-р Николай Данев по темата „Креативни решения за преподаване. Използване на дигитални образователни ресурси и облачни технологии в преподаването по история и цивилизация в българските училища“. Николай Данев е учител по история и цивилизация в столичното 2 Средно училище „Акад. Емилиян Станев“ и хоноруван преподавател в Нов български университет и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Вече 10 години неговата основна мисия е да вдъхновява учениците и студентите, да споделя знанията и опита си с колеги. През последните години се фокусира върху възможностите за използване на дигитални и мултимедийни ресурси в учебния процес и изграждане на иновативна образователна среда. Използва интерактивни методи на преподаване, създава електронни игри и упражнения, които целят да запалят интереса на децата към учебния предмет. Николай Данев е носител на престижни национални награди, между които първо място в „Национален конкурс за иноватори в образованието“, присъдено от Регионално управление на образованието – София и първо място в конкурса „Дигитални новатори в образованието”, присъдено от Българска асоциация по информационни технологии и Министерството на образованието и науката през 2020 г. През 2021 г. печели трето място в конкурса „Учител на годината“. Два пъти е номиниран за отличието „Неофит Рилски“. От 2022 г. е лектор на РААБЕ България.2022-11-0824 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansДа поговорим за каракачаните с д-р Петко ГеоргиевВ този епизод Васил Караджов разговаря с д-р Петко Георгиев за каракачаните.Петко Георгиев е етнолог и доктор в областта на науки за културата. Изследователските му интереси са в сферата на националната идентичност, архивистиката и документалистиката. Работи като главен библиотекар в Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, където завежда отдел „Специални сбирки“.2022-10-2644 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the Balkans110 години Българска бойна авиацияЕпизодът е посветен на 16 октомври – Ден на авиацията и на Българските военновъздушни сили. Наш гост е Рада Банялиева.Рада Банялиева е завършила специалност „История“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работила е в Регионален исторически музей – Пловдив и е участвала в създаването на Музея на българската екзархия в Истанбул. От 2011 г. е директор на Музея на авиацията „Крумово“, филиал на Националния военноисторически музей. Автор е на статии, посветени на дейността на проф. Цветан Лазаров и Асен Йорданов, на сборника „Българската война авиация в спомени 1939–1955“, както и на редица фотодокументални изложби за историята на българската авиация. Повод за гостуването ѝ в подкаста е 110-годишнината от създаването на българската бойна авиация.2022-10-1148 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansЗначението на културното наследство за туризма. Перспективи за развитие на културен туризъм в БългарияВ този епизод д-р Стела Стефанова разговаря с д-р Даниела Стоева, управител на фирма „Тандем Травел“ и д-р Гергана Тончева, продуктов мениджър на същата компания, за значението на културното наследство за туризма и перспективите за развитие на културен туризъм в България.Даниела Стоева е доктор по икономика и управление на туризма. Тема на дисертацията ѝ е „Транснационални културно-туристически маршрути в Източните Балкани – потенциал за развитие и икономически ефект“. Била е председател и член на Управителния съвет на Асоциацията на Българските туроператори и туристически агенти, член е на борда на Европейската асоциация на туроператорите и на Консултативния съвет по туризъм към Столична община, заместник-министър на туризма в първия служебен кабинет на Стефан Янев.Гергана Тончева придобива магистърска степен по специалност „Международно управление на туризма“ от Университета Рей Хуан Карлос в Мадрид и Университета в Кремс (Австрия). Защитава дисертация на тема „Модели на управление на туристически дестинации на местно ниво в България“ към катедра в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.Фирма „Тандем Травел“ е специализиран туроператор за входящ културен туризъм от 1997 г. Разработва и предлага разнообразни продукти в сферата на материалното и нематериалното културно наследство с основни пазари Германия, Швейцария, Австрия, Великобритания, Испания.2022-09-2744 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansОбществени врагове: девиантни погребални практики в Средновековните БалканиВ този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с д-р Петър Първанов по темата „Обществени врагове: девиантни погребални практики в Средновековните Балкани“.Петър Първанов завършва специалност „Археология“ в Шефийлдския университет, след което специализира палеоантропология в Казан. Получава магистърска степен по „Интердисциплинарна медиевистика“ от Централноевропейския университет в Будапеща. От 2022 г. е доктор по медиевистика (Средновековна археология. Темата на дисертационния му труд е „Девиантни погребални практики в средновековните Балкани (VII-XV в.)“. Участва като археолог в спасителни проучвания, организирани от Националния археологически институт с музей при БАН и е гостуващ лектор в университета „Лоранд Йотвьош“ в Будапеща.2022-09-1339 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansЗа каменните мостове на Родопите с арх. Иван КолевВ този епизод Васил Караджов разговаря с арх. Иван Колев.Иван Колев е завършил специалност „Архитектура“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия, където по-късно става хоноруван асистент в катедра „История и теория на архитектурата“.Работил е за Националния институт за недвижимо културно наследство, а също и като архитект-проучвател в Община Пловдив и в страната. Професионалната му кариера продължава като началник на отдел „Недвижимо културно наследство“ в Министерството на културата.Иван Колев е член на Съюза на архитектите в България и на Българския национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (БНК на ИКОМОС). Той е съучредител на сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“. В момента работи на свободна практика и е насочил вниманието си към изследване, консервация и реставрация на архитектурното наследство.2022-06-3054 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansПредставата за власите в Средновековните БалканиВ този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Цветозар Йотов по темата „Представата за власите в Средновековните Балкани“.Цветозар Йотов завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ с профил „История“. Има бакалавърска и магистърска степен по археология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи в Регионалния исторически музей в София и участва в различни теренни археологически проучвания. От 2021 г. е редовен докторант в Софийския университет. Темата на дисертационния му труд е „Представи за власите и Влахия в писмените извори от XI–XV век“. Научните му интереси са свързани с античната и средновековната история, археология на Късната античност, средновековна археология, антична гръко-римска култура, история на религиите и митология.2022-06-1641 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the Balkans„Да поговорим за Балканите“ с гост доц. д-р Петър ГолийскиПетър Голийски е български учен, специалист в областта на арменистиката и кавказологията. Автор е на многобройни трудове, свързани с най-старата българска история, историята на Кавказ в древността и ономастиката. Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ , специалност „Арменистика и кавказология“.Научни приноси на доц. д-р Петър Голийски:https://authors.uni-sofia.bg/AuthorPublications.aspx?id=4b434beb-bfe0-4863-9955-a42a04db5dc7&fbclid=IwAR3_AHtNrlSGYqlIroBY0ryXt_f70Oyerz1BqsSpUJ-c1Xxla8RnysAhY_A2022-06-0242 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansМинало и настояще в Етнографски ареален комплекс „Златоград“В този епизод д-р Стела Стефанова разговаря с инж. Александър Митушев.Александър Митушев е електроинженер по специалност. Завършва Машинно-електротехнически институт (дн. Технически университет) в София и работи в областта на леката промишленост. Дългогодишен управител е на фирма „Бултекс“ – Златоград, специализирана в производството на работни облекла.Александър Митушев е създател и управител на Етнографски ареален комплекс „Златоград“. Разностранните му интереси в областта на историята, археологията и етнографията, съчетани с любовта към родния край, са причина да инвестира във възраждането на старата градска чаршия. За връзката между минало и настояще и за изминатия път към превръщане на етнографския комплекс и града в популярна туристическа дестинация, ще ни разкаже в този епизод.2022-05-1933 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansСвета гора - Част IIВтора част на разговора на Васил Караджов с инж. д-р Спиридон Арнаудов за Света гора.Спиридон Арнаудов е главен асистент в катедра „Компютърни системи и технологии“ на Технически университет – София, филиал Пловдив, с научни интереси в областта на синтеза и анализа на логически схеми и доопределяне на системи от логически функции.Пее в църковен хор „Свето Благовещение” към храм „Свети Иван Рилски” в Асеновград. Извършва ежегодни поклоннически пътувания на Света гора, за които ще ни разкаже в този епизод.2022-05-1155 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansСвета гора - Част IПърва част на разговора на Васил Караджов с инж. д-р Спиридон Арнаудов за Света гора.Спиридон Арнаудов е главен асистент в катедра „Компютърни системи и технологии“ на Технически университет – София, филиал Пловдив, с научни интереси в областта на синтеза и анализа на логически схеми и доопределяне на системи от логически функции.Пее в църковен хор „Свето Благовещение” към храм „Свети Иван Рилски” в Асеновград. Извършва ежегодни поклоннически пътувания на Света гора, за които ще ни разкаже в този епизод.2022-05-0559 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansЗеметресения на БалканитеВ този епизод д-р Стела Стефанова разговаря с проф. Емил Ботев.Емил Ботев завършва специалност „Геофизика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава дисертация на тема „Строеж на литосферата в централната част на Балканите по сеизмични данни“ в Института по физика на Земята към Руската академия на науките в Москва. Работи в Геофизическия институт при БАН, където от 2007 г. е ръководител на секция „Сеизмология“. В момента проф. Емил Ботев работи в департамент „Сеизмология и сеизмично инженерство“ към Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН. Професионалните му интереси са в областта на сеизмологичните, геофизичните и геодинамичните изследвания на територията на България и прилежащите ѝ земи. Резултатите от изследванията на проф. Ботев са отразени в над 220 научни публикации.2022-04-211h 10Да поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansКлиматичните промени в България и на БалканитеВ този епизод д-р Стела Стефанова разговаря с доц. Петър Ножаров.Доц. Петър Ножаров завършва специалност „География на туризма“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава докторат по климатология с дисертация на тема „Рискови метеорологични комплекси в България – биоклиматични аспекти“. От 2003 г. работи в Географския институт на Българската академия на науките, сега департамент в създадения през 2010 г. Национален институт по геофизика, геодезия и география. Научните му изследвания и интереси са в областта на климатологията, физическата география и туризма.2022-04-0737 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansОт Черно море до Антарктика с Емил ИвановЕмил Иванов е собственик на BULSAILING, шкипер и инструктор. Той е отдаден на яхтинга ветроходец с над 30-годишен стаж като екипаж и шкипер на ветроходни яхти. Организатор и участник в регати, трансфери на яхти, круизни плавания и обучения в разнообразни акватории – вътрешни водоеми, Черно море, Средиземноморския басейн и Атлантическия океан. В „предводния“ си живот Емил Иванов работи в сферата на сателитните комуникации, което го отвежда за първи път в Антарктика преди три години. Оттогава е участник в три последователни български експедиции до ледения континент. Ако го попитате какво работи, ще ви отговори: „Сбъдвам мечти. С яхти“.2022-03-2521 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansЗа готвенето, храненето и кулинарната култура на Балканите с шеф Нормен ВолфШеф Нормен Волф е роден в Лайпциг и е трето поколение готвач. От малък помага в семейния ресторант, след това завършва училище за професионални готвачи в Германия и кулинарна академия във Франция. Специализира при знаменития френски майстор-готвач Пол Бокюз. Работи също в Италия, Португалия и Испания в ресторанти със звезди на „Мишлен“, в петзвездни хотели, на бутикови круизни кораби и като частен готвач. Вече десет години живее в България, като мечтата му е да направи свое кулинарно училище в Родопите. Професионалният му опит е свързан с френската, средиземноморската, немската, азиатската и балканската кухня. 2022-03-1043 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansДа поговорим за Балканите с проф. Борис КолевПроф. д-р Борис Тодоров Колев завършва специалности „География“ и „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е в Географския институт на БАН, сега департамент в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, създаден през 2010 г. Работи и към министерството на планирането на Република Ангола. Проф. Борис Колев е народен представител в VII Велико Народно събрание (1990–1991) и в 37 Народно събрание, където е председател на Комисията по опазване на околната среда и водите. Преподавал е в Софийския, Славянския и Шуменския университети. В момента е преподавател в катедра „Туризъм“ в Стопанския факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.2022-02-2331 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansБалканите при управлението на император Юстиниан Велики и Симеон ВеликиВ този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Атанас Ваташки по темата „Балканите при управлението на император Юстиниан Велики и Симеон Велики“.Атанас Ваташки е роден през 1992 в София. Завършва средното си образование в 105 СОУ „Атанас Далчев“, в паралелка с интензивно изучаване на италиански език. Получава бакалавърска и магистърска степен по теология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2018 г. завършва втора магистърска степен в същия университет по история (медиевистика). Магистърската му теза е посветена на император Юстиниан Велики. През 2021 г. Атанас Ваташки става доктор по теология (Християнска апологетика) с дисертация, посветена на древните християнски апологети от II и III в. Научните му интереси в областта на историята са свързани със средновековната обща и средновековната българска история, както и с новата българска история.2022-02-0943 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansНомади на Балканите - Част 2Този епизод е продължение на разговора на д-р Делян Русев с д-р Константин Голев по темата „Номади на Балканите“.Константин Голев завършва архивистика и история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2013 г. защитава дисертация на тема „Причини за куманските миграции на Балканите“. В момента работи като асистент в Института за исторически изследвания при БАН и хоноруван асистент в Центъра за източни езици и култури към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.2022-01-2836 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansНомади на Балканите - Част 1В този епизод д-р Делян Русев разговаря с д-р Константин Голев.Константин Голев завършва архивистика и история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2013 г. защитава дисертация на тема „Причини за куманските миграции на Балканите“. В момента работи като асистент в Института за исторически изследвания при БАН и хоноруван асистент в Центъра за източни езици и култури към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.2022-01-1339 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansВаряги на БалканитеВ този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Ангел Григоров по темата „Варяги на Балканите“.Ангел Григоров завършва археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с дипломна теза за въоръжението по Среден и Долен Дунав през Късната античност. От 2018 г. е докторант в Националния археологически институт с музей при БАН, секция Интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България. В момента подготвя дисертация на тема „Динамика на развитието на селищната система в Казанлъшката котловина. ГИС базиран пространствен анализ по данни от Археологическа карта на България“, с научен ръководител доц. д-р Георги Нехризов.2021-12-161h 04Да поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansДа поговорим за Балканите с Щефан ЗомерВ този епизод д-р Стела Стефанова разговаря с Щефан Зомер.Щефан Зомер завършва немски език и история в университета в Хановер. Работи като учител от 2002 г. В продължение на осем години преподава история и немски език в София, най-напред в 91 Немска езикова гимназия „Константин Гълъбов“, след това в 35 Средно езиково училище „Добри Войников". В момента е учител по немски език, история и политика, и икономика в гимназия в Леер, Северна Германия.2021-12-0212 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansВ Капана на Пловдив с арх. ТопаловаВ този епизод Васил Караджов разговаря с арх. Антоанета Топалова, специалист по градоустройство и опазване на културното наследство.Антоанета Топалова завършва архитектура в София. Специализира в Дрезден, Дижон и Берн. Тя е главен архитект на Община Родопи (от 1988 до 1990), Община Пловдив (от 1990 до 1992) и Община Смолян (от 2004 до 2011). Член е на Съюза на архитектите в България, на Камарата на архитектите в България и на Българския национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места.2021-11-1844 minДа поговорим за Балканите/ Let's talk about the BalkansДа поговорим за Балканите с Кирил ВълчевВ този епизод д-р Александра Миланова разговаря с Кирил Вълчев, генерален директор на Българската телеграфна агенция.Кирил Вълчев завършва с отличие право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и професионален курс по радио-мениджмънт в „Дойче Веле“ в Кьолн. През 2000 г. е стипендиант в Програмата за европейски лидери на „Джърман Маршъл Фонд“ в САЩ. През 2003 г. е на стаж в Българската секция на „Би Би Си“ в Лондон. От основаването на частното национално Дарик радио Кирил Вълчев е специален кореспондент на радиото за събития в България и по света. Автор е на публицистичните предавания „Седмицата“ и „Годината“. Лектор на Българското училище за политика, Дипломатическия институт към Министерството на външните работи и Националния институт на правосъдието. През януари 2021 г. е избран от Народното събрание за генерален директор на БТА.2021-11-0922 min