Shows
Тора на български - Torah in BulgarianШлах - Злословието и Ерец ИсраелРав Доса а-Йевани (“Гръкът”) - (ок. 1370 г., Видин - ок. 1420г., Болоня?) - ученик на Рав Шалом от [Винер] Нойщат, колега на Ма’арил, и автор на коментар върху Тората (ок. 1410 г.) Базирано на наскоро публикувана част от коментара му.
Шлах
1
БАМИДБАР 13
(4) И това бяха имената им: от коляното Реувен - Шамуа бен Закур.
(5) От коляното Шимон - Шафат бен Хори.
(6) От коляното Йеуда - Калев бен Йефуне.
(7) От коляното Исахар - Иг’ал бен Йосеф.
(8) От коляното Ефраим - Ошеа бин Нун.
(9) От коляното Бинямин - Палти бен Рафу.
(10) От коляното Зевулун - Гадиел бен Соди.
(11) От коляното Йосеф, от коляното Менаше - Гади бен Суси.
[...]
БЕРЕШИТ 37:2
Това са поколенията на Яаков: Йосеф на седемнадесет години пасеше с братята си стадото овце, и той беше момък със синовете на Бил’а и със синовете на Зилпа, жените на баща му; и донасяше Йосеф злата им мълва (дибатам\דבתם) на баща им.
БАМИДБАР 34
(16) И говори Господ на Моше, казвайки:
(17) “Това са имената на мъжете, които ще ви раздадат земята в наследство: Ел’азар коенът и Йеошуа бин Нун.
(18) И по един предводител от всяко коляно ще вземете, за да раздадат земята в наследство.
(19) И това са имената на мъжете: от коляното Йеуда - Калев бен Йефуне.
[...]
(23) От децата на Йосеф: от коляното на децата на Менаше, предводителят е Ханиел бен Ефод.
(24) А от коляното на децата на Ефраим, предводителят е Кемуел бен Шифтан.
ШМОТ 13:19
И взе Моше костите на Йосеф със себе си, защото той бе заклел синовете на Исраел, казвайки: “Ще ви обърне внимание Бог, та вдигнете костите ми от тук с вас.”
[...]
2
БАМИДБАР 13:32
И разнесоха мълва за земята.
БАМИДБАР 13:18
И ще видите земята каква е тя, и народа, който я обитава, дали е силен или слаб, малък и многоброен.
БАМИДБАР 14
(6) А Йеошуа бин Нун и Калев бен Йефуне, от разузнаващите земята, разкъсаха дрехите си.
(7) И казаха на цялата общност на Децата на Исраел, казвайки: “Земята, която прекосихме, за да я разузнаем, много, много добра земя е.”
БАМИДБАР 13
(30) И накара да замълчи Калев народа пред Моше, и каза: “Нека да се качим и да я овладеем, защото наистина можем да я преодолеем!”
(31) А хората, които се качиха с него, казаха: “Няма да можем да надмогнем народа, защото по-силен е от нас.”
СОТА 35а
Казал Раби Ханина бар Папа: “Голямо нещо казали разузнавачите в този момент. “Защото по силен е от нас (мимену),” не чети “от нас” (мимену), а “от Него” (мимену) - все едно дори Домакинът не може да извади своите вещи от там.
3
БАМИДБАР 14
(11) И каза Господ на Моше: “Докога ще Ме презира този народ? И докога няма да вярват в Мен, във всичките знаци, които направих сред него?
(12) Ще го ударя с мор и ще го лиша от наследство, и ще направя теб народ по-велик и могъщ от него.”
РАШИ, там
“И ще го лиша от наследство” - [...] а ако попиташ какво ще направя относно клетвата към праотците? “И ще те направя теб народ по-велик” - нали и ти си от потомството им. (Мидраш Танхума)
ШМОТ 32:26
И застана Моше пред портите на лагера, и каза: “Който е за Господ, при мен!” И се събраха при него всичките синове на Леви.
БАМИДБАР 1:49
Само коляното Леви не преброявай, и главите им не повдигай, [за да ги броиш] сред Децата на Исраел.
РАШИ, там
[...] Предвидил е Светият, Благословен да е Той, че ще има указ срещу преброените от двадесет години и нагоре да умрат в пустинята. Казал: “Да не бъдат тези включени, защото те са Мои, тъй като не сгрешили с телеца (Бава батра 121)
ДЕВАРИМ 1:23
И ми се стори това за добро, и взех от вас дванадесет мъже, по един на коляно.
РАШИ, там
[...] “дванадесет мъже, по един на коляно” - това ни казва, че коляното Леви не били с тях. (Сифре)
ШМОТ 16:28
И каза Господ на Моше: “Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и ученията Ми?”
РАШИ, там
Като поговорката: заедно с тръните загива и разораното. Заради грешниците биват опозорени и добрите.
Изображението е снимка на ръкописа на коментара на Рав Доса а-Йевани върху парашат Шлах.2024-06-261h 00
Тора на български - Torah in BulgarianЗаповедите и намерениетоЗаповедите и намерението
Рав Хаим Ицхак Матитя Бенароя (?,? - 1852?, Пловдив) - равин и даян на Пловдив след около 1829 г. Базирано на книгата му “Маим ахаим” (Солун, 1846 г.)
БЕРЕШИТ РАБА 44:1
“Бог, безупречен е пътя му; думата на Господ е пречистена, щит е Той за всички търсещи убежище в Него” (Теилим 18:31) - [...] Рав казал: “Заповедите са били дадени само, за да се пречистят с тях създанията. Защо би Го интересувало Светият, Благословен да е Той, дали някой прави шехита (кашерно колене на жвотно) от задната или предната част на врата? Заповедите са били дадени само, за да се пречистят с тях създанията.
ТЕИЛИМ 50:16
А на нечестивия е казал Бог: “Защо ще говориш за законите Ми, и ще носиш съюза Ми в устата си?”
ТАЛМУД, САНЕДРИН 111а
“Затова разшири бездната себе си и отвори устата си без край (ливли хок/לבלי חק)” (Йешаяу 5:14) - Казал Реш Лакиш: “За този, който е оставил дори един закон (хок).” Казал Раби Йоханан: “Не е доволен Господарят им, че им казваш така. По-скоро, дори да е научил само един закон.”
РОШ АШАНА 28а-29а
Пратили на бащата на Шмуел: “Ако го принудят и яде маца, то е изпълнил заповедта.” [...] Рав Аши казал: “Когато го принуждават персите.” Казал Рава: “Това значи, че свирещият [на шофар] за песен е изпълнил заповедта.” [...] Ето, че Рава смята, че заповедите не изискват намерение (кавана) [за изпълнението им…] Казал Раби Зера на слугата си: “Имай намерение [да изпълниш заповедта] и засвири [шофара] за мен.” Ето, че смята че свирещият трябва да има намерение.
БЕРАХОТ 13б
Учили нашите Мъдреци: “‘Чуй Исраел, Господ нашият Бог, Господ е един (Деварим 6:4) - ‘До тук има нужда от намерение на сърцето,’ думите на Раби Меир. Казал Рава: ‘Законът е според Раби Меир.’”
ОРАЙОТ 10б
Казал Рав Нахман бар Ицхак: “Грехът в името на Небесата е по-велик от заповед, която не е в името на Небесата, както е казано: ‘Най-благословена сред жените е Яел, жената на Хевер от Кини, по-благословена от жените в шатрата да е’ (Шофтим 5:24). Кои са тези ‘жени в шатрата?” Сара, Ривка, Рахел и Леа.
КИДУШИН 40б
Мисълта за добро [Бог] я добавя към делото, както е казано: “Тогава се заговориха страхуващите се от Господ един друг, и заслуша се Господ, и чу, и беше записан спомен пред Него за страхуващите се от Господ, и замислящите се (חושבי/хошве) за Името Му” (Малахи 3:16). Какво означава “замислящите се за Името Му?” Казал Рав Аси: “Дори човек само да се е замислил (חשב/хашав) да направи мицва, но накрая поради обстоятелствата е принуден да не я направи - стихът му го зачита все едно я направил.”
Изображението е заглавната страница на книгата "Маим хаим" (Солун, 1846)2024-06-191h 01
Тора на български - Torah in BulgarianРав Давид Пипано за събирането на цедакаРав Давид Авраам Пипано (1851 г., Солун - 1924 г., София) - От 1899 г. (с прекъсвания) главен равин на София, ав бет дин (председател на духовния съд) на София и на Бет дин агадол (Върховния духовен съд) на България. И.д. Главен равин на България (1921-1924 г.)
Базирано на реч от 1878 г. по повод петгодишнината на дружеството “Купат цедака вахесед,” Солун.
ЯЛКУТ ШИМОНИ, МИШЛЕ 935
Рав Уна казал от името на Рав Ирмия бар Аба: “В бъдеще Светият, Благословен да е Той, ще направи подслон и покров за тези, които имат заповеди, при тези, които имат Тора. Защо? ‘Защото в подслона на мъдростта е [да си] в подслона на среброто’ (Коелет 7:12); и пише: ‘[Така каза Господ: Пазете справедливостта и правете цедака …] Щастлив е човекът, който направи това, и синът на Адам, който се държи за нея’ (Йешаяу 56:1-2), и пише: ‘Дърво на живота е за тези, които се държат за нея’ (Мишле 3:18).” Рав Уна казал: “Какво следва да направи човек ако се спъне в грях, за който е длъжен да получи смърт в ръцете на Небесата, за да живее? Да отиде да се занимае с [изуч. на] Тората - ако преди е бил свикнал да чете един лист, то сега да чете два листа; ако преди е бил свикнал да учи една глава, то сега да учи две глави. А ако нито може да чете, нито да учи, какво да направи, за да живее? Да отиде и да се назначи за поддръжник на общността или събирач на цедака и ще се спаси.”
ШУЛХАН АРУХ, ОРАХ ХАИМ 106:3
Всеки, чийто е занаят е изучаването на Тората, като Раби Шимон бен Йохай и колегите му, трябва да прекъсне [изучаването], за четенето на “Шма,” но не и за молитвата, а ние прекъсваме и за четенето на “Шма” и за молитвата.
ШУЛХАН АРУХ, ОРАХ ХАИМ 70:4
Ако се занимава с обществени нужди и е дошло времето за четенето на “Шма” - да не прекъсва, а да довърши работата за тях и да прочете ако му е останало време да прочете.
ТАЛМУД, СУКА 49б
Казал Раби Елазар: “Наградата за цедаката е според гемилут хасадима в нея, както е казано: ‘Посадете си според цедаката, и жънете според добротата (хесед)’ (Ошеа 10:12).”
ТАЛМУД, СУКА 49б (ВЕРСИЯТА ПРИВЕДЕНА В КНИГАТА МЕИЛ ЦЕДАКА)
По-велики са добрите дела (гемилут хасадим) от Тората [...], както е казано: “Устата й с мъдрост е отворила, и учението на доброто (Торат хесед) е върху езика й” (Мишле 31:26). Не е казано “Тора и хесед,” а “Торат хесед.” Кое зависи от кое? Бих казал, че малкото от зависи от голямото.
[...]
ТАЛМУД, ЙОМА 86а
Ако е нарушил заповядваща заповед и се разкая, то няма и да мръдне от там докато не му простят, както е казано: ‘Завърнете се (шуву), деца отстъпили (шовавим)” (Ирмияу 3:14). Ако е нарушил забранителна заповед и е направил разкаяние, то разкаянието отлага [наказанието], а Йом кипур изкупва, както е казано: ‘Защото на този ден ще бъде изкупено за всичките ви грехове’ (Ваикра 16:30). Ако е нарушил [грях с наказание на] карет или смърт отсъдена от бет дин и е направил разкаяние, то разкаянието и Йом кипур отлагат, а страданията опрощават, както е казано: ‘И ще ударя с прът греха им, и с наказания прегрешението им’ (Теилим 89:33). Но който има в ръката си оскверняването на Името [на Бог], нито разкаянието отлага, нито Йом кипур изкупва, нито страданията опрощават - а всички те отлагат, а смъртта опрощава, както е казано: ‘И разкри се в ушите ми Господът на Войнствата: “Няма да бъде изкупен този грях докато не умрете”’ (Йешаяу 22:14).
ШААРЕ ТЕШУВА 4:16
Сега ще говорим за този, който има в ръката си оскверняването на Името [на Бог]. Грехът му не се изкупва със страдания. Преди обяснихме, че има лек като постоянно освещава Името, Благословено да е То. Също ще намери изкупление в постоянното изучаването на Тората и усилието положено за нея. [...] Тората е лек за всяка болезнена рана, и затова пише: “лек за езика е дървото на живота” (Мишле 15:4).
ЗОАР, ШЕЛАХ 6
Всеки, който се занимава с Тората [...] Светият, Благословен да е Той, му изкупва греховете.
[...]
МЕЛАХИМ I 21:27
И беше като чу Ахав тези думи, и скъса дрехите си, и постави зебло върху плътта си и пости, и завървя леко.
(Снимка на автора)2024-06-051h 18
Тора на български - Torah in BulgarianБехукотай - Наградата в този святРав Йосеф ибн Езра (?, Истанбул - ок. 1602 г., София) - рош йешива и равин в София. Базирано на коментара му върху Талмуда “Ацмот Йосеф” (Солун, 1601 г.)
ВАИКРА 26
(3) Ако в законите Ми вървите, и заповедите Ми пазите и извършвате ги.
(4) И ще дам дъждовете ви във времената им… и т.н.
(14) А ако не Ме послушате, и не извършите всички тези заповеди… и т.н.
МИШНА, КИДУШИН 39б
Всеки, който извърши една мицва, му се дава добро, удължава му се живота, и наследява земята. Всеки, който не е извършил една мицва, не му се дава добро, не се удължава живота му, и не наследява земята.
ТАЛМУД, там
Привежда се противоречие: “Това са нещата, чиито плодове човек яде в този свят, а главницата им остава за Бъдещия свят, това са те: уважението към родителите, добрите дела, приемането на гости, помиряването на човек и приятеля му, а изучаването на Тората е равна на всички тях” (Мишна, Пеа 1:1) [Отговорил] Рав Йеуда: “Това се има предвид: всеки, който извърши една мицва вповече от заслугите му, му се дава добро, и е подобен на този, който изпълнява цялата Тора.” От тук, обаче, излиза, че с онези дори за една също! [Отговорил] Рав Шмая: “[Мишната в Пеа] има предвид, че ако са наравно, то [една от изброените мицви] накланя [везните на съда].” Всеки, който извърши една мицва вповече от заслугите му, му се дава добро ли? Привежда се противоречие: “Всеки, чиито заслуги са повече от греховете му - му се пращат страдания, и е подобен на този, който е изгорил цялата Тора и не е оставил от нея дори една буква. А всеки, чиито грехове са повече от заслугите му - му се дава добро, и е подобен на този, който е изпълнил цялата Тора и не е изпуснал и една буква.” [Отговорил] Абайе: “В Мишната се има предвид, че му се дава един добър ден и един лош ден.” Рава [отговорил]: “Според кого е [барайтата]? Според Раби Яаков, който казал: ‘Награда за мицви в този свят няма.’” Както са учили: “Раби Яаков казал: ‘Няма мицва написана в Тората, чиято награда да е спомената с нея, която да не зависи от съживяването на мъртвите. За уважението към родителите пише: ‘за да се удължат дните ти, и за да ти се даде добро’ (Дварим 5:16), а за отпращането от гнездото пише: ‘за да ти се даде добро, и ще ти се удължат дните’ (там, 22:7). [И въпреки, че пише това,] случило се, че бащата [на един човек] му казал: ‘Качи се на тази сграда и ми донеси малките птички.’ Той се качил на сградата, отпратил майката, и взел децата, но докато се връщал паднал и умрял. Къде са добрите дни на този, къде да дългите дни на този? Затова: ‘за да ти се даде добро’ - в света, който е целия добро, ‘за да се удължат дните ти’ - в деня, който целия е дълъг.’” Може би никога не се е случвало? Раби Яаков видял случката. А може би [този човек] си мислил за грях? Светият, Благословен да е Той, не прибавя мисълта за злото към действието. А може би си е мислил за идолопоклонство, за което пише: “За да хвана Дома на Исраел чрез сърцата им, [защото всички са се отчуждили от Мен с идолите им]” (Йехезкел 14:5)? [Раби Яаков] също казал: “Ако си помислиш, че има награда в този свят, то защо заповедите не са го защитили, за да не стигне до мисълта за грях?”
ТАЛМУД, САНЕДРИН 111а
“Затова разшири бездната себе си и отвори устата си без край (ливли хок/לבלי חק)” (Йешаяу 5:14) - Казал Реш Лакиш: “За този, който е оставил дори един закон (хок).” Казал Раби Йоханан: “Не е доволен Господарят им, че им казваш така. По-скоро, дори да е научил само един закон.”
Изображението е от заглавната страница на книгата "Ацмот Йосеф" (1601 г., Солун)2024-05-291h 00
Тора на български - Torah in BulgarianБеар - Може ли да изпитваме Бог?Рав Йеуда Сид (ок. 1750, Дупница - 1815, Цфат) - равин на Кюстендил, а по-късно Пловдив. Базирано на откъс от книгата му “Нер мицва”, част първа (1810, Солун).
Повелителна заповед е да се дава цедака на бедните, в зависимост какво е подходящо за бедния, ако даващият може да си го позволи, както е казано: “Отвори ръката си за него” (Дварим 15:8), и е казано: “и ще го поддържаш, чужденеца и заселника” (Ваикра 25:35), и е казано: “и ще живее брат ти с теб” (Ваикра 25:36).
(МИШНЕ ТОРА, ЗАКОНИ ЗА ПОДАРЪЦИ НА БЕДНИТЕ 7:1)
Раби Йоханан срещнал малкия син на Реш Лакиш. Казал му: “Кажи ми стиха, [който си учил днес].” Казал му: “Отдели, та отдели десятък (עשר תעשר)” (Дварим 14:22). Казал му: “А какво означава ‘отдели, та отдели десятък?’” Казал му: “Отдели десятък (עשר), за да забогатееш (תתעשר).” Казал му: “Откъде знаеш?” Казал му: “Отиди и опитай.” Казал му: “Разрешено ли е да се изпитва Светия, Благословен да е Той? Нали пише: ‘Не изпитвайте Господа, вашия Бог’ (Дварим 6:16)! Казал му: “Така казал Раби Ошая: ‘Освен с това, както е казано: ‘Внесете всичкия десятък в хранилището, за да има прехрана, и Ме изпитайте с това сега,’ казал Господът на Войнствата, ‘дали ще ви отворя прозорците на небесата, и дали ще излея за вас безкрайна благословия’ (Малахи 3:10).’”
(ТААНИТ 9а)
Причината за забраната да се изпитва [Бог] със заповеди е, че няма награда за заповедите в този свят, както са изтълкували [Мъдреците], благословена да е паметта им, в началото на трактат Авода зара: “‘днес да се направят’ (Дварим 7:11), а утре, т.е. в Бъдещия свят, да се получи наградата за тях.” [...] А причината за това е, както пише: “Даващият с милост на бедния дава заем на Господ, и наградата му ще изплати” (Мишле 19:17), т.е. съобщил ни е Бога, Благословен да е Той, че като даваме прехрана на служещите в дома Му с десятъка, ще има полза и благословия за състоянието ни, и никой грях или прегрешение не ще възпрат това.
(СЕФЕР АХИНУХ 424)
“Даващият с милост на бедния дава заем на Господ, и наградата му ще изплати” (Мишле 19:17) - обяснението е, че ако човек дава цедака на бедния, дори да не е с желание, тя се приема, защото бедния има удоволствие от нея, и все едно “дава заем на Господ.” Но това е само относно цедаката, но в останалите заповеди - ако ги извършва, но сърцето му не е с него, то въобще не се приема.
(ААВАТ ЙЕОНАТАН, АФТАРА ЕКЕВ)
Това, което са казали [Мъдреците], благословена да е паметта им: “казващият: ‘Тази монета е за цедака, за да оживее сина ми” е напълно праведен” (Бава батра 10б), са го обяснили мъдреците коментатори - това е, когато той решава в сърцето си да я даде независимо дали оживее или не, което не е изпитване на Ашем.
(СЕФЕР АХИНУХ 424)
Казал Раби Ил’а: “В Уша постановили [Мъдреците] харчещият [за цедака] да не харчи повече от една пета,” [...] за да не му се наложи да разчита на създанията. [...] Кой е стихът, [от който учим това]? “[В]сичкото, което ще ми дадеш, ще отделя и отделя десятък за Теб” (Берешит 28:22).
(КЕТУБОТ 50а)
[Д]о една пета се счита за най-добрия начин да се изпълни заповедта [за цедака]. Една десета от имуществото си е средната мярка. По-малко от това е скъперничество.
(МИШНЕ ТОРА, ЗАКОНИ ЗА ПОДАРЪЦИ НА БЕДНИТЕ 7:5)
“Това са нещата, които нямат мярка - [...] извършването на милостиви дела” - става дума с тялото си, но с парите си има мярка.
(ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, ПЕА 1:1)
Проверено и изпитано е, че човек няма да загуби от цедаката, която дава, а напротив - ще му се добави богатство и чест [...]. И казали са Мъдреците, че е забранено да се изпитва Господ, освен с това нещо (Таанит 9а).
(ТУР, ЙОРЕ ДЕА 247)
Изображението е от заглавната страница на първия том на книгата "Нер мицва" (1810, Солун)2024-05-2358 min
Тора на български - Torah in BulgarianЗавръщането в ЦионРав Йом-Тов Бехмоарам (1860, Одрин - 1941, Тел Авив) - учител и даршан (проповедник) в Пловдив и Пазарджик, ционистически деец, а от 1932 г. член на Бет дин агадол (Върховния духовен съд) в София. Базирано на статии в. Jesreel (Яш, Румъния) от 1881 г. [Свободен превод]
[...] Преди да стигна до крайната ми цел, ще ти обобща мнението си. Според мен голямо и свещено задължение е да се обединят двете лъжливи крайности - на преобладаването и отсъствието на вярата, които са сред нас, доколкото е възможно; защото винаги ги е имало в миналото ни и така и в нашето поколение. Така ги е имало в дните на Господаря на пророците (Моше) - от една страна служещите на телеца, а общността на Корах от другата. Така ги е имало и в дните на пророците, като виждаме в укорите им към служещите на идолите и преследващите удоволствията. По времето на Втория храм пък есеите и садукеите, а в последните поколения - тези, които им се привиждат визии и философите отричащи Провидението. Това е, което, за наше съжаление, е унищожило земята ни и подпалило Храма ни, докато свещената ни Тора се опитва да ни постави на средния път, както са казали, благословена да е паметта им: “средният е похвален” (Сифре, Бамидбар 59), и така и Рамбам, геният на народа ни, във всичките му книги, и това са се опитвали да постигнат мъдреците ни през поколенията. [...]
А сега ще започнем с темата ни, завръщането в Цион. То и неговите поддръжници са преследвани от двете лъжливи крайности, защото тези с преобладаваща вяра, но и с отсъствие на светско познание, само се надяват да видят Машиаха спускащ се от небесата на земята, докато тези с отсъствие на вяра, но с преобладаващо светско познание, желаят само да бъдат космополити. Едните си затварят очите от светлината, която блести от думите на Танаха и Мъдреците ни, благословена да е паметта им, по темата, а другите - напълно ги отричат. Масите, които винаги бягат след най-образованите в средите си, която и от двете лъжливи крайности да е, са отрицателно настроени към тази тема, както към всяко друго добро и полезно нещо. Заради това, спасението ни е много далеч от нас - вредата от враговете ни, които боравят със сила, бихме могли да предотвратим като положим усилия, но това не ще помогне да се промени отношението на съвременните есеи и садукеи. [...]
И както понякога се налага да се изгуби един крайник, за да се спаси цялото тяло, така и се налага индивида да се саможертва, за да се запази цялото тяло на народа. Всичко това се намира в природата, и има примери за това всеки ден, във всички поколения и във всички народи, дори диваците. Така и при нас през миналото. Само не и в нашето поколение, което се гордее с голямо просвещение и прекомерна набожност, дотам че изгубихме тази велика, проста и естествена идея! Уви, какво е станало с нас (вж. Еха 5:1)! Почти целият ни народ е заспал и няма кой да ги събуди, за да спасят народа си в това подходящо за свобода време, както е понятно на всеки, който разбира процесите в днешните страни! Уви! Може ли да се представи по-голямо зло, което да ни сполети, от това? [...]
Много, много наложително е да определим за еврейския народ място, което да бъде тяхно, за да им служи като подслон от врага и отмъстителя. Според мен, правилно е за всички ръководители на състрадателни дружества и организации, от който и да е народ, още повече заради самата идея на космополитизма, с която постоянно се гордеят, че обичат всички хора - да не стоят над кръвта на невинните им приятели (вж. Ваикра 19:16), които ежедневно биват хвърляни на земята без да има насилие (вина) в ръцете им (вж. Йона 3:8), само защото се наричат евреи, и да определят място поне за тези евреи, които са преследвани до смърт, дори днес в някои страни.
Изображението е снимка на автора.2024-05-161h 11
Тора на български - Torah in BulgarianПеле йоец - Любов към Светият, Благословен да е Той (V-a част)Пета част на главата “Любов към Светият, Благословен да е Той” от книгата Пеле йоец на Рав Елиезер Папо
Точно така както казахме, че постигането на любов и страх [от Бoг] зависи от изобилието от действие, изобилието на изучаване на Тората и нравоучителните книги, така и според изобилието от любов и страх [от Бог] ще се увеличи и любовта към Тора и заповедите, защото любовта се забелязва в изпълнението на волята на любимия с цялото му сърце, с цялата му душа и с цялото му богатство. „Много води няма да могат да угасят любовта“ (Шир аширим 8:7), та според изобилието на любов той ще се затрудни дори с голямо затруднение и ще даде рамото си, за да носи тежко бреме в [продължение на] много дни. Те ще бъдат в очите му като няколко дни поради любовта му към своя Създател, точно както прави заради любовта му към парите и други любови. Достатъчно е човек да обича Тората и заповедите, както обича парите, жена си, децата си и т.н. Де да беше коенката като съдържателката на кръчмата. Така ще разбере дали е достигнал нивото на обичащия своя Създател - когато, колкото се може повече, се радва на Неговото Слово като намерилия огромно съкровище и внимава от загубата на време - дори миг без да се занимава с изучаването на Тората и заповеди - повече от загубата на грамадно богатство, защото тя (Тората) е “по-ценна от перли и всички желания не могат да се сравнят с нея” (Мишле 3:15). И всъщност [Мъдреците] са казали (Пирке авот 6:2): „Горко на създанията от обидата на Тората!“ Защото няма по-голяма обида от този, който би могъл да спечели голяма печалба и да достави удовлетворение на своя Създател, и не го интересува.
А ако [вместо това] той се занимава с лекомислие и празнословие, за него казва стиха (Йирмияу 2:13): „Те Ме изоставиха, източника на жива вода, за да копаят счупени кладенци.” Щастлив е човекът, който слуша, за да пресмята наградата на една заповед, тъй като по този начин доставя удовлетворение на своя Създател, защото „един миг Тора и добри дела в този свят е по-хубав от целия живот в бъдещия свят.” Човек трябва особено да се укрепи в ситуация, в която има парична загуба, за да не обича парите повече от своя Създател.
Всеки, който изостави службата на своя Създател - изучаването на Тората или каквато и да е заповед, която му се е появила - поради някаква незначителна причина, излиза, че обича това нещо повече от Създателя – колко срам и гняв! Във всичко, с което се занимава от въпросите на този свят, нека да мисли за целта, с която се занимава с това нещо - за да му помогне в службата на Бог, Благословено да е Името Му. Всичките му действия трябва да бъдат в името на Небесата, в съответствие със стиха (Мишле 3:6): „Във всичките си пътища Го познай и Той ще изправи пътеките ти.” Това е голям принцип на Тората, тъй като така няма да се отклони от правилния път и ще претегли всичките си дела на везна [според] размер, тегло и обем. Ще излезе тогава, че целият му живот ще се занимава с Тората!
Има много видове любов, в които е задължен човек и всички те произлизат от любовта към Създателя. Тази (любовта към Създателя) е първа, а след нея любовта към себе си.
Рав Елиезер Папо, (1786 - 1827) - равин на Силистра, автор на нравоучителния труд “Пеле Йоец” и много други книги2022-02-2445 min
Тора на български - Torah in BulgarianПеле йоец - Любов към Светият, Благословен да е Той (VI-a част)Четвърта част на главата “Любов към Светият, Благословен да е Той” от книгата Пеле йоец на Рав Елиезер Папо
Тъй като сме сираци на сираци и сме обеднели [духовно] много и сме увеличили нечистота и вината, и нашите грехове спират доброто от нас, и ние не сме в състояние да насочим съзнанието си към любовта и страха на почитания и величествен Господ, затова добре е човек да определи време ежедневно или поне от време на време, за да чете онези книги, които обсъждат страха и любовта [към Господ] и други такива неща – като свещената книга “Решит хохма”, книгата на хасида Шла, книгите Ховот алевавот и Сефер абрит и т.н. С тези наши думи може би има надежда частично да се изпълни заповедта “да се страхуваме и да обичаме [Господ],” защото страхът произтича от любовта – защото в зависимост от изобилието на любовта, било поради доброто, което е получил от Него, или поради Неговата възвишеност и съвършенство, човек се страхува да не наруши волята Му, да Го разгневи или да Му причини болка. И заповедта за страха може да се изпълни само с мисъл, както ще напишем по-късно в главата „Страх“. От мисълта за любов ще произтече и мисълта за страх.
Човек е в състояние да пробуди любов и страх [от Бог] от всяко материално нещо и т.н. Например, ако яде или пие нещо, което е вкусно на небцето му, или душата му много се наслаждава на разходки, или да слуша приятен глас, или на брачна интимност, или да печели пари, което [за хората] е по-голямо от всички останали. Така трябва да си каже: “Ако толкова обичам това нещо, което е временно, преминаващо, суетно и празно, което е тук за една нощ и след една нощ изчезва, то колко повече трябва да обичам своя Създател, който е източникът на всички любови и удоволствия и от Когото са пределите на живота и всички удоволствия.” Той трябва да накара ума си да избяга от любовта към материалното нещо и да се прилепи към любовта на своя Създател. Слугата трябва да каже: "Обикнах своя Господар!” Колко красива и приятна си, любов от удоволствията. Така и когато човек е уплашен и разтревожен от причина свързана със случващото се [в света], той следва да си каже: „Защо да се страхувам от това нещо, което е подобно на издишка, за мен би било по-добре да се страхувам от Господ!“ Той трябва незабавно да смени и замени това зло за добро и така ще получи добра награда и ще намери, което му трябва за своето изкупление.
Рав Елиезер Папо, (1786 - 1827) - равин на Силистра, автор на наравоучителния труд “Пеле Йоец” и много други книги2022-02-2432 min
Тора на български - Torah in BulgarianВаера - Запъхтяността и тежкият трудПАРАШАТ АШАВУА - ВАЕРА
Моше така и каза на Децата на Исраел, но те не послушаха Моше заради запъхтяността (קוצר רוח) и тежкия труд. (Шмот 6:9)
Рав Меир Симха от Двинск, (1846 - 1926) - равин на Двинск (Даугавпилс), автор на “Мешех хохма” върху Тората и “Ор самеах” върху “Мишне Тора” на Рамбам2022-01-0210 min
Тора на български - Torah in BulgarianПеле йоец - Любов към Светият, Благословен да е Той (III-a част)Трета част на главата “Любов към Светият, Благословен да е Той” от книгата Пеле йоец на Рав Елиезер Папо
Така всеки един, според това, с кеото Светия, Благословен да е Той му е помогнал за службата Му, той е длъжен да обича своя Създател за многото благо. Не може да се сравни общото благо, което еврейския народ има като цяло - че ни е дал Тората на истината, закони и добри заповеди - с благото, което Той е дал на този, на когото са дадени сила, здраве, достатъчна способност, фокус, спокойствие и покой за службата на Господ, Благословен да е Той. Този, чийто дял Той е поставил сред посещаващите бет мидраша, е получил по-голямо благо от другите. Или този, на когото Господ е дал мъдрост и знание, за да се държи с добри и прави качества и да разпознава позора на забраните и лошите качества и да се дистанцира от тях по начин, по който ще намери благоволение и добро разбиране в очите на Бог и човек (Вж. Мишле 3:4), когато той прави правилното и доброто – това е голямо благо, велико и скъпо, [дотам] че е неизмеримо. Такъв човек е длъжен да обича своя Създател със силна любов, според величината на благото, [което е получил]. Той следва да се смири много и да каже: „Смалих се от всички добрини и всичката истина, които си направил за Твоя слуга” (Берешит 32:11); “как мога да застана пред Бог и да му се изплатя с благодарности?” Такива и други подобни неща, живият трябва да забележи и да се задълбочи [в тях], да разшири мисленето си с чисти мисли, докато сърцето му се запали от пламъците на огъня на любовта към Твореца. Ще напишем повече за това, с Божията помощ, в главата [посветена] на “радостта”, погледни там, защото любовта и щастието са едно и също.
Има и друг вид любов, която идва от разума, тя се нарича любов към възвишеното. Някой, който има добър разум и познава добродетелта на съвършения човек, и чието сърце желае съвършенство, ще обича съвършения човек силно заради неговото съвършенство. Още повече тогава, човек трябва да обича Създателя, Благословен да е Той, защото Той е истинския съвършен във всички форми на съвършенството, [едно] абсолютно съвършенство. Тази любов обаче не е възможна освен между две подобни [същества] – който желае добро и върви по пътищата на добрите. Следователно, колкото повече човек увеличава заниманието си с Тората и изпълнението на Неговите заповеди, така както Той, да е Благословен, ги изпълнява, тъй като „заповедите на Господ са прави“ (Теилим 19:9), и върви по пътищата Му, да е Благословен, така и любовта му към Него ще се засили поради [увеличаващото му се] съвършенство. А всеки, който отпуска ръцете си от Тората и заповедите, той ще отстъпи назад от любовта към Твореца. [Това е така] или защото няма сходства с Твореца, или защото неговите грехове те и са бариерите отделящи го от неговия Небесен Баща. Те и са обвинителите и осъдителите, които объркват ума му с множество мисли, така че той не може да си спомни или да постоянства в мисълта си за любовта към своя Създател.
Рав Елиезер Папо, (1786 - 1827) - равин на Силистра, автор на наравоучителния труд “Пеле Йоец” и много други книги2022-01-0240 min
Тора на български - Torah in BulgarianПеле йоец - Любов към Светия, Благословен да е Той (II-ра част)Втора част на главата “Любов към Светият, Благословен да е Той” от книгата Пеле йоец на Рав Елиезер Папо (1786 - 1827, Силистра)
Всички тези блага са нищо в сравнение с благото на душата, защото тя наистина е голямо благо, което няма равно на него. За това еврейският народ трябва да се радва на своя Създател, който е избрал нас от всички народи и ни е дал Своята Тора на истината и е засадил в нас вечен живот и ни е осветил със Своите заповеди и ни е избрал да Му служим и да Го благославяме с Неговото Име. Чрез тези неща ще заслужим и ще живеем и ще наследим доброто и благословията на Бъдещия свят, което е голямо благо. [Това е така] до такава степен, че нашите Мъдреци са казали (Пирке авот 4:17): „Един миг на духовно блаженство в Бъдещия свят е по-хубав, от целия живот на този свят“. Така трябва да мисли ако служи на Бoг, за да получи награда. Но когато достигне нивото на слугите, които служат на господаря си не заради награда, тогава нека се радва все повече и повече за това, че е заслужил да бъде слуга на Възвишения и Величествен, Страховития и Страшен Цар, чието величие е необхватно. Той ни е избрал от всичките народи и небесни войнства. Той ни e пожелал и заобичал. Светият, Благословен да е Той, искал да даде заслуги на еврейския народ, затова Той увеличил Тората и заповедите за тях. Заради любовта Си Той [ни] желае, въпреки че “човек е подобен на издишка” (Теилим 144:4). Този, който дълбоко се замисли за Величието на Създателя в сравнение с низостта на човек [ще разбере, че] това е голямо благо, което няма подобно на него. От това ще познае и разбере колко голямо благо е това, че ни е избрал и ни е приближил към Неговата служба. Дотам, че всъщност [Мъдреците] казали (Пирке авот 4:17): Един миг на [изучаване на] Тора и [изпълняване на] заповеди е по-хубав от целия живот в Бъдещия свят”. И нека си представи какви чест и величие се дават на ниския сред хората, чиято чест пожелае един цар и го избере да стои пред него и да му служи, въпреки че и той е от плът, кръв и мръсна капка като него. Колко повече тогава добри блага [е дал] на нас Бог, до такава степен, че разума ни не може постигне величието на благата, с които ни е дарил нашият Създател, Творец, Направилия ни.
Всъщност, това, че трябва да се радваме на благата на този свят и на спасенията от лошите неща е защото чрез живота и доброто ще можем да стигнем до най-голямото добро, което е да служим на Твореца ни. Това е и лошото на смъртта и лошото, че ни пречат да служим на Твореца ни. Иначе това и това (живота/доброто и смъртта/лошото) са едно и също, защото дните ни са като изчезваща сянка, а лошите и добрите неща в този свят са суета, “суета на суетите, всичко е суета” (Коелет 1:2). Само дето ние желаем живот и добро, защото ни изглежда, че те ни помагат да служим на Господ, Благословено да е Неговото Име. Това е, което казваме във възхвалата “Нишмат кол хай”, след като казваме: “дори устата ни да ни да беше препълнена като морето и т.н.” - “до сега ни помогна Твоята милост”, т.е. Радостта ни от всичките блага и спасение от лошите неща е затова, че Твоята милост ни помогна за Твоята служба.
Рав Елиезер Папо, (1786 - 1827) - равин на Силистра, автор на наравоучителния труд “Пеле Йоец” и много други книги2022-01-0234 min
Тора на български - Torah in BulgarianПеле йоец - Любов към Светия, Благословен да е Той (I-ва част)Първа част на главата “Любов към Светият, Благословен да е Той” от книгата Пеле йоец на Рав Елиезер Папо (1786 - 1827, Силистра)
Няма по-голяма добродетел от любовта към Бог, защото от тази любов произтича цялото служение на Светия, Благословен да е Той, и целия юдаизъм. Този, който служи на Бог от любов, е несравним с този, който Му служи само от страх. Авторът на [книгата] Сефер абрит вече е задълбочено изяснил в дълбочина, ширина и дължина корените на любовта и страха с добри обяснения и разум. “Думите от устата на мъдреца са благодат” (Коелет 10:12), щастлив е човекът, който усърдно изучава думите му! С цел работата, която стои пред мен, накратко ще напиша няколко наблюдения за себе си и за други като мен в съответствие, с това което научих от гореспоменатата книга и други книги, които очите ми са видели, за да бъдат те “за спомен между очите ми”. И нека Господ Бог да ми помогне заради честта на Неговото Име. Ето, че любовта към Б-г е една от 613-те заповеди и е постоянна мицва, която човек може да изпълни по всяко време и всеки миг дори само чрез спомняне (за нея). Тя се изпълнява само с мисъл и размисъл, така че когато човек вземе присърце, че е правилно да има голяма (т.е. силна) любов към Бог, той е извършил голяма мицва. Тези заповеди, които се изпълняват просто с мисъл, са лесни за изпълнение. Това е така, защото човек не може да стои дори за миг, без да се замисли. Ако той размишлява върху чужди мисли и лоши размисли, вместо да мисли за любовта към Бог, страха от Него и други подобни (мисли), това e само знак за своенравността на сърцето му, което е изоставило „източника на живи води, за да копае счупени кладенци“ (Ирмияу 2:13). Вместо да направи мицва, за която да получи награда, „глупците са престъпили и са наказани“ (Мишле 22:3). Затова е подходящо за човек да се укрепи с мощ и сила, за да прогони всички чужди мисли и лоши помисли и да мисли святи мисли, дори да е периодично; и веднага като разбере, че не прави добре, защото има чужди мисли, нека да се огорчи и да избяга [от тях] и да се прилепи към Твореца си, колкото може. Ето, че има два вида любов. Първата е любов, която [човек има] заради самия себе си. Когато се замисли за това, че човешко е човек да обича някого, от когото е видял помощ, дори да е малка помощ, а особено ако е била голяма помощ, а още повече ако му е дал цялата му прехрана и това, от което има нужда, и го дарява с голяма милост. [Човек] ще си каже: “Как мога да се отплатя на този човек, който стори за мен милост и [ми даде] незаслужен подарък? Дори да живея хиляда години не бих могъл да му се отплатя с благодарност; ако ме изпрати в далечни земи по средата на нощта, ще съм задължен да го послушам, не бих могъл да се върна при него с празни ръце, защото съм му много задължен. А ако неговият приятел го спаси от някаква болест или голяма болка или голям дефект или загуба на крайник, то любовта му към него ще се увеличи. А ако го спаси от смърт на живот, то ще се увеличи любовта към него още и още. Подобно на това има няколко нива на любовта, всяка една по-висша от предишната. Колко повече тогава, с двойна и след това двойна любов, следва да се обича Твореца, защото всички блага на света, независимо дали идват чрез Небесата или чрез човек, всички са от Него, Благословен да е Той, защото Той е Този, Който поставя в сърцата на хората да вършат добро един за друг - “много пратеници има Бог”. Ако [човек] е преминал много лоши неща и беди и се е спасил от тях, той е задължен да обича Бог, Който изкупва, спасява, отговаря и се смилява по всяко време на беда и мъка. Още повече и още повече ако Светият, Благословен да е Той, го е дарил с милост, че окото му не е видяло зло и се е спасил от лошите неща, които е трябвало да му се случат и които е трябвало да се случат в света, от което излиза че милостта Му, Благословен да е Той е върху него. Относно това Мъдреците казват: “”Всяка душа (нешама) да слави Господ” - за всяко едно вдишване (нешима) задължен е той дай слави”. [...]2022-01-0242 min
Тора на български - Torah in BulgarianХанука - "Пеле йоец" за чудесата и възхвалата (II-ра част)Възхвала (הלול) - втора част
Част от добротата на Бог е, че “законите на Господ са прави, радващи сърцето” (Теилим 19:9), т.е. това че Го благославяме и възхваляваме Името Му за доброто, което Той ни е дарил, Той намира за приятно. Господ го смята за мицва и ни дава награда за това, – до такава степен, че нашите Мъдреци са казали, че който каже хвалебна песен за чудо, което му се е случило, се възнаграждава с друго чудо. Както е написано: „Този, който принася благодарствена жертва... Аз ще му покажа Божественото спасение“ (Теилим 50:23). Има ли нещо по-сладко от това? Затова “благодарете на Бог, защото Той е добър; Неговата доброта е вечна” (Теилим 107:1).
[...]
Чудеса (נפלאות)
По силата на това че човек споменава чудесата на Бог, той ще бъде спасен от нещастие. В [Мидраша] Шохер Тов (70) се казва: „Светият, Благословен да е Той, спасил Исраел от Египет и извършил чудеса, за да споменават Неговите чудесни дела. Цар Давид казал: „Ако е така, ще ги спомена и Ти ще ме спасиш! За предводителя, от Давид, за да се споменат [чудесата на Господ], за да ме спаси Господ. (Теилим 70:1-2) [...] Тогава колко е хубаво и приятно да се чете книгата Теилим, когато насочва духа си към [Псалмите], за да знае какво казва. “Колко хубаво е всяко нещо в подходящото му време!” (Мишле 15:23), да разказва чудесата и добротата на Бог на жена си и домочадието си на Песах, Ханука, Пурим и т.н. Подобно на това, когато човек се намира сред събиране на хора, които се наслаждават на дълги разговори, вместо да говори празни приказки или забранени неща този, който се страхува да наруши стиха „Уморихте Господ с думите си…” (Малахи 2:17) трябва да насочи разговора към разказване на чудесата на Бог, които Той извършил за Исраел – за народа и за всеки един, независимо дали за самия него или за някой друг. Други ще видят и така и те ще сторят и всички ще разказват за правотата и чудесата на Господ и Името на Небесата ще бъде възвеличено. Това е мицва и човек ще получи награда за това.
Рав Елиезер Папо, (1786 - 1827) - равин на Силистра, автор на наравоучителния труд Пеле йоец и много други книги2021-12-0640 min
Тора на български - Torah in BulgarianХанука - "Пеле йоец" за възхвалата (I-ва част)Извадки от книгата Пеле йоец по една от основните теми на празника Ханука - възхвалата към Бог2021-12-0145 min
Тора на български - Torah in BulgarianНяколко идеи за Ханука (5782)Същността, времето и алела2021-12-0151 min
Тора на български - Torah in BulgarianБерахот (3) - Значението на думата "Благословен" в благословиите - втора частБЕРАХОТ - СЕРИЯ ЗА БЛАГОСЛОВИИТЕ В ЕВРЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ (3)
“Благословен” се използва в две значения. 1) Използва се за получаващия добро и благоденствие от другиго, като [в тези стихове]: “Няма да прокълнеш народа, защото той е благословен” (Бамидбар 22:12), “Благословен си ти в града, благословен си ти в полето” (Дварим 28:3) и други. 2) Използва се и за даващия добро и благоденствие другиму, като [в тези стихове]: “Благословен е Господ, моята Скала, учещият ръцете ми на война” (Теилим 44:1), “Благословен е Господ, защото ми е показал чудесната си любов в силен град” (Теилим 31:22), “Благословен си ти Господи, научи ме на Твоите закони” (Теилим 119:12), “Благословен е Господ, който ви спаси” (Шмот 18:10).
“Бераха” е дума, която се отнася до увеличаването и добавянето на добро и благоденствие. Когато се използва за получаващия, “благословен” е прилагателно [...] т.е. повлиян от увеличаване на добро. Когато се използва за даващия, “благословен” (барух) е съществително, като “рахум” (състрадателния) и “ханун” (милостивия) - съществителни, с които наричаме Господ, Благословен да е той. [...] Както думата “меара” (מארה) означава отсъствие/намаляване на добро, както смятат повечето коментатори, то така и думата “бераха” [означава] добавяне на добро. Така излиза, че “барух” обозначава пращащия увеличаване на добро. “Бераха” се използва за увеличаването на различни благоденствия. Намира се [във връзка с] различни видове богатства [...]
Всяко увеличаване на благоденствието и добавяне на добро, причиняващи различни видове успехи, не може да дойде при човек, освен чрез някой, който е жив, притежава воля, е мъдър и можещ. [...] Това е и причината, поради която думата „Барух“ е избрана, за да се прославя Господ, Балгословен да е Той, защото това е дума, обозначаваща всякакви благоденствия и показва, че те могат да дойдат само от Онзи, който е жив, мъдър, имащ воля, и силен. По този начин думата благословен е като че ли термин, включващ всички съвършенства. [...] Думата “бераха” също се прилага за прославяне и възхвала като цяло. Стихът казва: „Аз ще благославям Господ по всяко време“ (Теилим 34:2), все едно [е казано] “ ще възхвалявам” и следователно [стиха] завършва: „Неговата възхвала непрекъснато ще бъде в устата ми“.
Това е причината, поради която Мъжете на Великото Събрание (Анше кнесет агедола) са постановили [използването] на думата “Барух”, за да се прославя Господ с нея за многобройните доброти, които човек получава от Господ, Благословен да е Той, били те за тялото, от всякакъв вид, били те за душата. За тялото, като благословиите за удоволствия; за душата, като благословияте за Тората, благословиите за заповедите, и останлите благословии, като благодарствените благословии. [Те постановили използването на “Барух”], за да се показва, че Господ, Благословен да е Той, е източникът на благословиите и че всичкото добро и изобилие, от който и да е вид, се пращат от Него. [...]
И тъй като думата “Барух” обхваща похвала за всички добра и благоденствия, които са включени в думата “благословия”, както казахме по-рано, Давид казва в псалма “Теила леДавид” (Теилим 145): „И нека всяка плът благославя Неговото свято Име за вечни времена“ (там 145:21), т.е. всеки получател на какъвто и да е вид добро, защото думата “Барух” означава възхвала за всички тях, т.е. за всички съвършенства [на Бог]. Поради тази причина той започва в началото с: „Ще Те възхваля, Боже мой, Царю“ (там 145:1). [Тогава] той казва, че възхваляването е: „и ще благославям името Ти за вечни времена“, т.е. ще Го прославям. Следователно в следващия стих, той казва: „Всеки ден ще Те благославям“, той завършва с: „и ще славя Твоето Име за вечни векове“, вместо “и ще благославям Твоето Име” което използва в началото. (СЕФЕР АИКАРИМ 2:26)
Рав Йосеф Албо, (1380 - 1444) - равин в Арагон и Кастилия, философ, автор на философския труд “Сефер Аикарим”2021-06-2242 minТора на български - Torah in BulgarianБерахот (2) - Значението на думата "Благословен" в благословиите - първа частБЕРАХОТ - СЕРИЯ ЗА БЛАГОСЛОВИИТЕ В ЕВРЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ (2)
Каза Рав Йеуда: “Този, който иска да бъде хасид, следва да изпълнява законите за щетите.” Рава каза: “Идеите на [траката Пирке] Авот,” а някои казват, [че той казал:] “законите за берахот (благословиите).” (ТАЛМУД, БАВА КАМА 30а)
Барух ата Ашем (Адонай), Елокену (Елоену) Мелех аолам… - “Благословен си Ти, Господи, нашият Бог, Царят на света... (НАЧАЛОТО НА ПОВЕЧЕТО БЛАГОСЛОВИИ)
Вече съм ти казал преди, сине мой, че всичката слава, всичкото величие, всичкото добро, всичката мъдрост, всичката сила и благословия са на Господ, Благословен да е Той. И думите на човек и всичките му дела - били те добри или лоши - няма да добавят [към Него] или да отнемат [от Него]. Следователно, трябва да разбираш това, че винаги когато казваме в благословиите: „Благословен си Ти, Господи“ или [когато казваме] „Нека бъде благословен“ (Итбарах), значението не е такова, каквото изглежда - да добавим благословия на Този, Който няма нужда от каквото и да е допълнение, не дай Боже. Тъй като Той е Господарят на всичко; Той подновява и създава от нищото всички благословии и чрез тях Той влияе с голямо влияние там, където Неговата добра воля [присъства].
Следователно, трябва да търсим каква е идеята и да не прекарваме времето си в това, с което винаги се занимаваме, без никакво разбиране. Аз, този, който повдигам въпроса - нямам претенция, че разумът ми ще схване дори като капка в морето на истината по въпроса. Както вече ми беше казано и чух от устата на мъдреци, че в тези неща има силни основи и чудесни тайни - мъдреците на Тората са ги споделили със своите ученици, когато са били разумни, прилични и всичките им дела приятни. Но волята ми да схвана малко от причината за това ме повдига да говоря за това. И може би мълчанието би било по-добро, но любовта разваля [усещането] за правилното.
Известно е и е познато, че Господ, Благословен е Той, движи всичко, което съществува и е създал човека и го поставил да управлява земята и всичко, което е на нея. От Неговите черти, Благословен е Той, е че Той е изключително милостив и желае доброто на Своите създания и иска те да бъдат подходящи и заслужаващи да получат добро от Него. И това всъщност [извира] от Неговото съвършенство, Благословен е Той. Тъй като само този, който дава на другите, може да бъде наречен съвършен в доброто - никой разумен човек не се съмнява в това. След това съгласие, че е задължително от съвършенството на Неговата доброта, Неговото желание да е да излее благословията Си върху нас, ние ще кажем, че въпросът за благословията, която ние казваме пред Него е само споменаване, за да подбудим душите ни чрез думите на устите ни, че Той е Благословеният - а Благословеният съдържа всички доброти. И чрез тази добра подбуда в душите ни и предназначение на мислите ни да Му признаем, че всички доброти са включени в Него и Той е Цар над тях, за да ги изпрати на всичко, което желае; ние заслужаваме чрез това добро действие да привлечем от Неговите благословии върху нас. [...]
И излиза според даденото обяснение, че „Благословен“ е прилагателно (и не се чете “Благословен да си”), т.е. признание пред Него, че Той съдържа всички благословии. А израза „нека бъде Благословен“ (Итбарах), който винаги споменаваме - можем да кажем, че намерението му е да Му се примолим, да бъде Неговата воля да причини това сърцата на Неговите създания да бъдат готови пред Него, за да Го признаят всички и да Го хвалят. И това е обяснението на „нека бъде Благословен“: „Нека бъде Твоята воля всички хора по света да отнесат всички благословии към Теб и да признаят, че всичко в света произтича от Теб.” С признаването на всички за това, Неговата благословия ще се спусне в света и ще се изпълни Неговата воля да даде добро, както споменахме. (СЕФЕР АХИНУХ 430)
---------------------------
Сефер ахинух - безименен коментар върху 613-те заповеди на Тората от 13-ти век2021-06-1134 min
Тора на български - Torah in BulgarianКорах - Стратегически обвиненияТе завидяха на Моше в лагера и на Аарон, посветения на Господ. (ТЕИЛИМ 106:16)
---------------------------
Рав Нафтали Цви Хоровиц, (1760 - 1827) - хасидски лидер в Ропшиц (Галиция)2021-06-1116 minТора на български - Torah in BulgarianБерахот (1) - Откъде идват благословиите?БЕРАХОТ - СЕРИЯ ЗА БЛАГОСЛОВИИТЕ В ЕВРЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ (1)
Рав Йеуда каза: “Откъде [знаем, че] Биркат амазон в края [на трапеза] е [заповед] от Тората? Защото е казано: “Ще ядеш, ще се заситиш и ще благословиш [Господ, твоя Бог]”. (Дварим 8:10)” (ТАЛМУД, БЕРАХОТ 21а)
Каза Рав Нахман: “Моше установил благословията “Хранещият” (азан - първата благословия на Биркат амазон), когато мана паднал за тях; Йеошуа установил благословията за земята (т.е. за Ерец Исраел - втората благословия на Биркат амазон) когато те влезли в Ерец Исраел; Давид и Шломо установили “Строящият Йерусалим” (третата благословия на Биркат амазон). (ТАЛМУД, БЕРАХОТ 48б)
Каза Раби Хия бар Аба [от името на] Раби Йоханан: “Членовете на Великото Събрание (Анше кнесет агедола) установили за еврейския народ благословии и молитви, кедушот и авдалот.” (ТАЛМУД, БЕРАХОТ 33а)
Каза Раби Ирмия: “Сто и двадесет старейшини и сред тях осемдесет и няколко пророка установили тази молитва (Амида). (ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, БЕРАХОТ 17а)
Бет дина на Езра били наричани Членовете на Великото Събрание (Анше кнесет агедола), и те били: Хагай, Зехаря, Малахи, Даниел, Хананя, Мишаел, Азаря, Нехемя бен Хахаля, Мордехай, Зерубавел и заедно с тях много други мъдреци, общо сто и двадесет старейшини. (РАМБАМ, ПРЕДГОВОР НА МИШНЕ ТОРА)
Формулировката (нусах) на всички благословии е била установена от Езра и неговия Бет дин. Не е правилно да биват променяни или да се добавя или да се премахва от която и да е от тях. Който промени текста на благословия от този определен от Мъдреците, прави грешка. (РАМБАМ, БЕРАХОТ 1:5)
Колко би било хубаво за човек да се постарае да знае значението на благословиите, които той казва, и да внимава да се концентрира, когато казва благословиите, защото [учениците на Аризал] са казали, че молитвата или благословията, [казани] без подходящото намерение, са като тяло без душа.
И основата на службата към Господ, Благословен да е Той, е службата на сърцето, тъй като “Милостивият желае сърцето” (Санедрин 106б). Затова, следва човек да се постарае много да има подходящото намерение за значението на думите на всичко, което излиза от устата му - молитви, благословии и учене. “И мицвата води до друга мицва” (Пирке авот 4:2), съответно това ще го подтикне да служи на Създателя си с пълноценна служба, искрена служба, със страхопочитание, любов и голяма радост.” (ПЕЛЕ ЙОЕЦ, “БЕРАХОТ”)2021-06-0339 min
Тора на български - Torah in BulgarianБеаалотеха - Вторият шансПАРАШАТ АШАВУА - БЕААЛОТЕХА
(1) Господ говори на Моше в Синайската пустиня, на първото новолуние на втората година след изхода от египетската земя, казвайки:
(2) Нека Децата на Исраел принесат пасхалната жертва в определеното време:
(3) трябва да го принесете на четиринадесетия ден от този месец, по здрач, в определеното му време; трябва да го принесете в съответствие с всички негови правила и обреди.
(4) Моше инструктира Децата на Исраел да принесат пасхалната жертва;
(5) и принесоха пасхалната жертва през първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, по здрач, в Синайската пустиня. Както Господ беше заповядал на Моше, така и направиха Децата на Исраел.
(6) Но имаше някои мъже, които бяха нечисти поради душа на човек (т.е. допир с мъртвец) и не можеха да принесат пасхалната жертва в този ден. Явявайки се същия ден пред Моше и Аарон,
(7) Тези мъже им казаха: „Въпреки че сме нечисти поради душа на човек, защо трябва да ни бъде забранено да принесем жертвата за Господ в определеното време с останалите Деца на Исраел?“
(8) Моше им каза: „Стойте и нека чуя какви указания дава Господ за вас.“
(9) и Господ говори на Моше, казвайки:
(10) “Говори на Децата на Исраел, казвайки: “Когато някой от вас или от вашето потомство, който е нечист поради душата на човек или е бил на далечен път, ще принесе пасхална жертва на Господ,
(11) те трябва да я предлагат през втория месец, на четиринадесетия ден от месеца, по здрач. Да я ядат с безквасен хляб и горчиви зеленчуци... (БАМИДБАР 9)
-------------------
(1) Излязоха дъщерите на Целофехад син на Хефер, син на Гилад, син на Махир, син на Менаше, син на Йосеф, от семейството на Менаше. Имената на дъщерите бяха Махла, Ноа, Йогла, Милка и Тирца.
(2) Те застанаха пред Моше, коена Елеазар, лидерите и цялото събрание пред входа на Шатъра за Срещане и казаха:
(3) „Баща ни умря в пустинята. Той не беше от общността, която се обедини срещу Господ, общността на Корах, а умря заради собствения си грях; и той не остави синове.
(4) Нека името на баща ни не се изгуби за семейството му, само защото той няма син! Дайте ни собствеността сред роднините на баща ни!"
(5) Моше доведе делото им пред Господ.
(6) И Господ каза на Моше:
(7) „Призивът на дъщерите на Целофехад е справедлив: трябва да им дадеш наследствен дял сред роднините на баща им; да им прехвърлиш дяла на баща им.
(8) А на Децата на Исраел кажи по следния начин: „Ако човек умре, без да остави син, ще прехвърлите имуществото му на дъщеря му.”” (БАМИДБАР 27)
----------------------
ЦИТИРАНИ АВТОРИ:
Рав Йеуда Амитал, (1924 - 2010) - рош йешива на Гуш Ецион2021-05-2835 min
Тора на български - Torah in BulgarianШавуот - "Даващият Тората"Шавуот
Благословен си Ти Господи, даващият Тората. (БЛАГОСЛОВИЯ ВЪРХУ ТОРАТА)
Раби Халафта бен Доса от Кфар Хананя казвал: “Десетима, които седят и се занимават с Тора, Божественото Присъствие е сред тях [...] а откъде знаем, че и един, [който седи и се занимава с Тора, Божественото Присъствие е с него], защото е казано: “На всяко място, на което ще спомена Името Ми, ще дойда при теб и ще те благословя” (Шмот 20:20). (ПИРКЕ АВОТ 3:6)2021-05-1313 min
Тора на български - Torah in BulgarianШавуот - Нашият дял в ТоратаШавуот
Времето на даването на Тората ни. (ПРАЗНИЧНИТЕ МОЛИТВИ ЗА ШАВУОТ)
Йеуда бен Тема казвал: “[...] Нека бъде благоугодно на Теб, Господи, нашият Бог и Бога на нашите предци, Храмът в Йерусалим да бъде построен скоро в наши дни и дай ни нашия дял в Тората ти.” (ПИРКЕ АВОТ 5:20)2021-05-1305 min
Тора на български - Torah in BulgarianШавуот - Защо в пустинята?Шавуот
Раби Йеуда казал: “Наречен е бил Адам, тъй като е бил взет от земята (адама)” [т.е. От това, че пише: “Господ Бог оформил Адам от прахта на земята.” (Берешит 2:7)] (ПИРКЕ ДЕРАБИ ЕЛИЕЗЕР гл. 12)2021-05-1308 min
Тора на български - Torah in BulgarianМирът, единството и Рош Ходеш СиванУРОКА СЕ ПОСВЕЩАВА НА МИРА В ЕРЕЦ ИСРАЕЛ
Kазал Раби Елазар от името на Раби Ханина: “Учениците на мъдреците увеличават мира в света, както е казано: “И всичките ти синове ще бъдат научени за Господ и велик ще е мира на твоите синове” (Йешаяу 54:13)” (ТАЛМУД, БЕРАХОТ 64А)
Мъдреците ни учат: “Десетте заповеди били дадени на шестия ден [на месец сиван], но Раби Йоси казвал на седмия.” Рава казал: “Всички са съгласни, че [еврейския народ] стигнал до Синайската пустиня на рош ходеш [сиван].” (ТАЛМУД, ШАБАТ 86б)
“Исраел се разположи на лагер под планината” (Шмот 19:2) - навсякъде, където е казано “те тръгнаха”, “те се разположиха на лагер” [се има предвид, че] те тръгвали с разправии и се разполагали на лагер с разправии. Тук обаче, те били с едно сърце, затова е казано: “Исраел се разположи на лагер под планината.” (МИДРАШ, МЕХИЛТА ДЕРАБИ ИШМАЕЛ 19:2:10)2021-05-1313 min
Тора на български - Torah in BulgarianКедошим - Обичта и общносттаПАРАШАТ АШАВУА - Ахаре Мот-Кедошим
Базирано на книгата Даат Тора на Рав Йерухам Левовиц, (1873 - 1936) - духовен наставник (машгиах рухани) на йешивата в Мир
Обичай ближния си като себе си… (Ваикра 19:18)
Раби Акива казал: “Това е голямо правило (כלל) в Тората.” (Раши, там. Сифра, Кедошим 4:12)
“Ако един човек съгреши [ще се разгневиш на цялата общност!?]” (Бамидбар 16:22) - Раби Шимон бар Йохай учил следната притча, [за да обясни стиха]: На един кораб имало хора. Един от тях взел свредел и започнал да пробива под себе си. Останалите му казали: “Какво правиш?!” Той отговорил: “Какво ви интересува. Нали пробивам под себе си?!” Те му казали: “Но водата ще се издигне и ще залее всички нас на този кораб.” (Мидраш, Ваикра Раба 4:6)
Исраел се разположил на лагер под планината. (Шмот 19:2)
Като един човек, с едно сърце (с едно намерение). (Раши, там)
Да направят обиталище (Мишкан) за Мен и ще обитавам сред тях. (Шмот 25:8)
Шмуел казал: “Човек никога не следва сам да се изважда от общността (כלל).” [Талмуда поставя под съмнение казаното от Шмуел цитирайки Мишната]: Mишната ни учи, [че преди Биркат Амазон] при присъствието на четирима мъже се казва [зимун (покана да благословят Бог заедно) с думите] “Благословете [Господ, от чиято храна ядохме]”. [Отговаря Талмуда:] дори “Благословете”, но “Нека благословим” е за предпочитане. (Берахот 49б)
Тъй като се е извадил от общността (כלל), той е отрекъл основното. (Агада за Песах)
[Мъдреците казали], че Раби Акива имал дванадесет хиляди двойки ученици от Геват до Антипатрис, и всички са починали в един период, защото не се отнасяли с уважение един към друг. [...] Прието е, че всички починали между Песах и Шавуот. (Талмуд, Йевамот 62б)2021-04-2340 min
Тора на български - Torah in BulgarianСефират Аомер - Защо говорим за омера?Урокът е базиран на коментара от книгата Актав Веакабала на стиха от Ваикра 23:11.
(10) Кажи на Децата на Исраел и им речи: “Когато влезете в земята, която Аз ви давам, ще пожънете реколтата й, ще донесете омер (עומר) от първата ви жътва на коена.
(11) Той ще размаха омера пред Господ, за [да ви донесе] благоволение; коена ще го размаха в деня след шабата (първия ден на Песах се нарича тук “шабат”).
---
(15) Ще си преброите, от деня след шабата, от деня, в който принасяте омера за рамахване, седем пълни седмици те ще бъдат.
(16) На деня след седмия шабат ще преброите петдесет дни и ще принесете нова жертва.
(17) От вашите поселения ще донесете два хляба за размахване от две десети; те ще бъдат от чисто брашно; те ще бъдат изпечени със закваска (хамец); първи плодове за Господ. (Ваикра 23)
Йешурун надебеля и ритна (Дварим 32:15)
Ще си кажеш: “Силата ми и мощта на ръката ми ми спечелиха това богатство.” (Дварим 8:17)
Моше каза: „Ето какво заповяда Господ: Нека се запази един омер от него (мана) за вашите потомци, за да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из египетската земя.“ [...] Омерът е една десета от ефата. (Шмот 16:32, 36)
Ако принесеш жертва изпечена във фурна (минха ма’афе танур)... (Ваикра 2:4)
Ако жертвата ти е изпечена на тиган (минхат мархешет)... (Ваикра 2:7)
Ако принесеш жертва от първите плодове (минхат бикурим) на Господ… (Ваикра 2:14)
“Първите плодове” - Писанието има предвид жертвата на омера (минхат аомер)... (Раши, Ваикра 2:14)
Ако се установи, че някой е отвлякъл свой събрат от Децата на Исраел, като го е поробил (итамер - התעמר) или е продал, този похитител ще умре; така ще премахнеш злото от средата си. (Дварим 24:7)
Благословен да си Ти, Господи, нашият Бог, Царят на света, който ни освети със Своите заповеди и ни заповяда да броим омера. (Благословия преди броенето на омера)
Днес е осемнадесетият ден, което е две седмици и четири дни от омера. (Вчерашното броене)
[…] когато изведеш народа от Египет, ще служите на Бог на тази планина." (Шмот 3:12)
Сега Ти броиш (תספור) крачките ми… (Ийов 14:16)
Нали Той ще види пътищата ми, Той ще преброи (יספור) крачките ми. (Ийов 31:4)
“Ще си (לכם) преброите” (Ваикра 23:15) - специално е казано “си” [...] “си” - за самите вас. Защо [е за самите нас]? За да се пречистите и бъдете готови да получите Тората. [...]
Трябва да се осветят. С какво ги росветява? С броенето на омера. (Мехилта Дераби Шимон бар Йохай, Тецаве 182б)
Господарю на света, разкрито и ясно е на Теб, че волята ни е да изпълним Твоята воля. Какво ни пречи? Закваската (שאור) в тестото (йецер ара - склонността към злото). (Талмуд, Берахот 17а)
Научете се да правите добро. Отдайте се на справедливостта; Помогнете на онеправданите (חמוץ). Защитете правата на сирачето; защитавайте каузата на вдовицата. (Йешаяу 1:17)
Боже мой, избави ме от ръката на нечестивия, от хватката на несправедливия и беззаконния (חמוץ). (Теилим 73:21)
Ще си преброите, от деня след шабата (השבת)… (Ваикра 23:15)
Седем дни ще ядете безквасен хляб; още първия ден ще махнете (תשביתו) кваса (שאור) от къщите си… (Шмот 12:15)
На четиринадесетия ден от първия месец ще принесете пасхалната жертва; и по време на седемдневен празник ще ядете безквасен хляб (букв. празник продължаващ няколко седмици). (Йехезкел 45:21)
-----------------------
Рав Яаков Цви Мекленбург, (1785 - 1865) - равин на Кьонигсберг (днешен Калининград) и автор на коментара върху Тората “Актав Веакабала”2021-04-1652 min
Тора на български - Torah in BulgarianКак помага молитвата?СЕРИЯ “МОЛИТВАТА В ЕВРЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ” - базирана на книгата на Рав Арйе Каплан “A Call To The Infinite”
Как помага молитвата?
Някои хора поставят под съмнение понятието молитва, като казват, че тя не може да избегне основен парадокс. Защото или определено благо е постановено от Бог за конкретен човек, или не е постановено. Ако е постановено, тогава молитвата не трябва да е необходима. Ако не е постановено, как молитвата може да помогне да се промени Божията воля и да Го накара да даде добро на този човек? Бог не може да бъде променен от състояние на желание за нещо, в състояние на нежелание, или обратно.
Използвайки този аргумент, те твърдят, че правилното поведение не помага на човека да получи добро от Бог. Те също така казват, че молитвата не помага на човек да постигне каквото и да е добро, нито може да спаси човека от каквото и да е зло, което може да му бъде постановено.
Откриваме, че Ийов задал точно този въпрос в името на нечестивите. Той повдигнал въпроса, че ако Бог наистина наблюдава делата на човека, защо нечестивите не се наказват за тяхното [грешно] мнение. Той казал: "Защо нечестивите живеят, остаряват и забогатяват ...? И те казват на Бог: Махни се от нас, защото ние не желаем знанието за Твоите пътища. Какво е Всемогъщият, че да Му служим и каква е ползата да Му се молим?“ (Ийов 21:7,14). Според тях правилното поведение няма полза и те казват: "Какво е Всемогъщият, че да Му служим?" Те също така смятат, че молитвата не помага, казвайки: "Каква е ползата да Му се молим?" Те смятат, че след като определено зло е постановено срещу даден човек, то е невъзможно да се отмени по никакъв начин ...
Това обаче не е правилно. Влияние от високо е предоставено на получателя, когато той е на определено ниво и когато има определена степен на готовност да го получи. Ако човек не се подготви да получи тази награда, той е този, който си пречи да я получи.
Така например може да се постанови реколтата на човек да бъде успешна през дадена година. Но все пак, ако той не оре или не сее, дори ако Бог даде на земите му най-обилния дъжд, реколтата му няма да бъде успешна. Тъй като човека не е засадил или засял, той си пречи да получи това благо, като не е направил необходимата подготовка.
Подобно на това, когато казваме, че за даден човек се постановява определено благо, този декрет предполага, че той ще бъде на определено ниво на правилно поведение. Това е правилото по отношение на всички награди, споменати в Тората. По същия начин, когато се определи определено зло, то се постановява, когато човекът е на определено ниво на нечестие.
Следователно всичко зависи от нивото на подготовка на човек. Ако нивото му на подготовка се промени, тогава степента [на това, което ще получи,] също трябва да се промени, било то към добро или към лошо.
[Метафора.] Указът е условен, в зависимост от действието на човек ....
Следователно молитвата и правилното поведение помагат да се отмени декрет по всяко време. Нашите мъдреци по същия начин учеха: „Викът е полезен, било преди указ, било след това“ (Талмуд, Рош ашана 16а).
Следователно няма съмнение относно промяната на Божията воля в резултат на нашите молитви. От самото начало Божията воля е Неговият указ да зависи от нивото и готовността на човека. Ако степента на готовност се промени, съответно се променя и постановлението. (СЕФЕР АИКАРИМ 4:18)
ЦИТИРАН АВТОР:
Рав Йосеф Албо, (1380 - 1444) - равин в Арагон и Кастилия, философ, автор на философския труд “Сефер Аикарим”2021-03-0518 min
Тора на български - Torah in BulgarianПурим - Заповедите на празника (Втора част)ПУРИМ - ПОДАРЪЦИ ЗА БЕДНИТЕ (МАТАНОТ ЛАЕВЙОНИМ), НАПИВАНЕ И КОСТЮМИРАНЕ
За предпочитане е човек да увеличи даренията си за бедните, отколкото да увеличи трапезата си или изпращането на порции на приятелите си. Защото няма по-голямо и по-великолепно щастие от радването на сърцата на бедните, сираците, вдовиците и прозелитите (герим). Този, който радва сърцата на тези бедни хора, се уподобява на Божественото Присъствие, както пише: “[Защото така казва Онзи, който е Върховен и Извишен, който ще живее завинаги, чието име е свято: “Аз обитавам висините в святост и все пак съм с разкаяния и смирения духом, за да] съживя духа на смирените и да съживя онези с разбити сърца” (Йешаяу 57:15). (МИШНЕ ТОРА, МЕГИЛА ВЕХАНУКА 2:17)
(7) … имало много от царското вино според възможността на царя. (8) Пиенето било според приетото, нямало принуда, защото така заповядал царя [...] да се прави според желанието на всеки човек. [...] (10) На седмия ден като сърцето на царя било в добро предразположение заради виното, то заповядал [...] (11) да доведат царицата Ващи пред царя с царската корона, за да покаже красотата й на народите и министрите... (ЕСТЕР 1)
Рава казал: “Човек е длъжен да се опияни на Пурим, дотам, че да не знае как да прави разлика между “прокълнат да е Аман” и “благословен да е Мордехай.” (ТАЛМУД, МЕГИЛА 7б)
В продължение на много дни, сто и осемдесет дни, той показваше славното богатство на своето царство и великолепната слава на неговото величество. (Естер 1:4) - “великолепната слава”, казал Рав Йоси бар Ханина: “Учим от тук, че се е облякъл в дрехите на свещенослужението на Храма. Тук пише “великолепната слава”, а там пише “[Ще направиш свещени дрехи за Аарон твоя брат,] за слава и великолепие” (Шмот 28:2)”. (ТАЛМУД, МЕГИЛА 12А)
(1) Мордехай научи за всичко, което се беше случило, Мордехай раздра дрехите си и облече вретище и пепел… (4) Когато прислужничките и скопците на Естер дойдоха и я уведомиха, царицата беше силно разтревожена. Тя изпрати дрехи на Мордехай, за да съблече вретището си, но той отказа. (ЕСТЕР 4:1)
На третия ден Естер облече царски дрехи и застана във вътрешния двор на царския дворец… (ЕСТЕР 5:1)
(7) И така, Аман казал на царя: „За човека, когото царят иска да почете, (8) да се донесе царско облекло, което царя е носил [...] (9) И нека човекът, когото царят желае да почете, да бъде облечен и дефилиран на коня през градския площад, докато се провъзгласява пред него: “Това е направено за човека, когото царят желае да почете!” [...] (11) И така, Аман взел дрехата и коня, облече Мордехай и го дефилира през градския площад… (ЕСТЕР 6)
И във всяка провинция и във всеки град, когато пристигнаха заповедта и указът на царя, имаше радост и веселие сред евреите, пир и празник. И много от хората в страната се поеврейчваха, тъй като страхът от евреите ги обзе. (ЕСТЕР 8:17)2021-02-2522 min
Тора на български - Torah in BulgarianПурим - Заповедите на празника (Първа част)ПУРИМ - ЧЕТЕНЕТО НА СВИТЪКА НА ЕСТЕР (МЕГИЛАТ ЕСТЕР), ТРАПЕЗАТА И РАЗМЕНЯНЕТО НА ПОДАРЪЦИ/ПОРЦИИ (МИШЛОАХ МАНОТ)
(20) Мордехай записа тези събития и изпрати свитъци до всички евреи в провинциите на цар Ахашверош, близките и далечните, (21) за да ги насърчи да спазват четиринадесетия ден на месеца Адар и петнадесетия ден в него, всяка една година (22) като дните, в които евреите си отпочинаха от враговете им, в същия месец, който беше преобразен за тях от скръб в радост, от траур в празник. И да ги съблюдават като дни на пируване и радост, изпращане на подаръци [един на друг] и подаръци на бедните. (23) Евреите приели това, което започнали да съблюдават, и това, което Мордехай им написал. [...] (28) Тези дни се припомнят и спазват във всяко едно поколение: от всяко семейство, всяка провинция и всеки град. И тези дни на Пурим никога няма да престанат сред евреите и споменът за тях никога няма да загине сред техните потомци. (ЕСТЕР 9)
Рав Нахман казал: “Четенето [на Мегилата] е Алела [на Пурим]. (ТАЛМУД, МЕГИЛА 14а)
(3) В третата година на царуването му той направил пир (משתה) за министрите му и слугите му… (5) В края на тези дни царят направил пир за всички намиращи се в крепостта на Шушан, от най-големия до най-малкия, седмодневен пир… (9) Царицата Ващи също направила пир, за жените… (ЕСТЕР 1)
(18) Царят направил голям пир за министрите му и слугите му, пир [в чест] на Естер… (ЕСТЕР 2)
(4) Естер казала: “Ако е добре за царя, то нека дойдат царя и Аман днес на пир, който съм направила за него. [...] (8) Ако съм намерила благоговение в очите на царя и ако е добре за царя да ми даде това, за което моля, и да направи това, което желая, то ще дойдат царя и Аман на пира, който ще направя за тях и утре ще изпълня желанието на царя. (ЕСТЕР 5)
(7) Царят станал гневно от винения пир [и излязъл] в градината на двореца, а Аман скочил да се моли за живота си на царицата Естер… (ЕСТЕР 7)
(8) Има един народ, разпръснат (разединен), разпилян сред народите, във всички провинции на царството ти. Законите им се различават от всеки [друг] народ и те не следват законите на царя и не си заслужава на царя да ги остави [намира]. (9) Ако е добре за царя, то нека напише да се погубят. (ЕСТЕР 3)
Учениците на Раби Шимон бар Йохай го попитали: “Защо враговете на еврейския народ (евфемизъм за самите евреи) в онова поколение, заслужавали унищожение?” Той им казал: “Кажете сами.” Те му казали: “Защото се насладили на трапезата на онзи злодей (Ахашверош).” [Раби Шимон отговорил:] “Ако е така, тези в Шушан е трябвало да бъдат убити, но тези в останалия свят не е трябвало да бъдат убити.” Те му казали: “Ти кажи.” Той им казал: “Това е, защото те се поклонили пред идол.” (ТАЛМУД, МЕГИЛА 12а)
Писма били изпратени от куриери до всички царски провинции за унищожаване, избиване и погубване на всички евреи, млади и стари, деца и жени, в един-единствен ден, на тринадесетия ден на дванадесетия месец - т.е. Адар - и да ограбят притежанията им. (ЕСТЕР 3:13)2021-02-2529 min
Тора на български - Torah in BulgarianЗащо се молим? (Трета част)Решаващото започване
(1) Идеята на молитвата е следната - едно от нещата, определени от Висшата Мъдрост, е, че за да може творенията да получат благоденствие от Него, Благословен да е Той, те трябва да се пробудят за Него и да се приближат до Него и да поискат Лика Му. В зависимост от пробуждането им за Него, така ще им се спусне благоденствие, а ако не се пробудят, то няма да го получат.
Тъй като Господарят, Благословен да е Той, копнее и иска да увеличи доброто за създанията Си през целия им живот, Той е отредил за тях тази ежедневна служба, чрез която за тях ще се спусне благоденствието на успеха и благословията, в зависимост от състоянието им в материалния свят.
(2) Всъщност, има допълнителна дълбочина в това. Господарят, Благословен да е Той, е дал на човека интелект, за да може да се държи в материалния свят с разум и разбиране, и го е натоварил с това да се грижи за всички свои нужди. Това е основано на два принципа.
Първият е честта на човек и важността му - че са му дадени тези разум и интелект, за да може да се държи правилно.
Вторият е да се занимава с материалния свят и да е свързан с неговите въпроси. Това е, което го поддържа в човешкото му състояние [...] Това е земен, а не свят път, той е необходим на човек по това време [на неговото физическо съществуване,] според реда на поведението [на Бог към човек].
Наистина, от една страна това е понижение за човек и неговите въпроси, но е необходимо понижение, което ще го доведе след това до издигане. [...] Въпреки че е било необходимо човек да бъде понижен до известна степен по този начин, също така е било наложително той да не бъде спускан твърде много, защото колкото повече се заплита в светските дела, толкова повече се отдалечава от Висшата Светлина и се помрачава [духовно].
Затова Творецът, Благословено да е Неговото Име, подготвил лек за това и той е, че човек трябва да започне [всички светски начинания,] като първо се приближи до Бог и го помоли за всичките му светски нужди. По този начин той „хвърля бремето си върху Него“ (Теилим 55:23).
Това начало е всеобхватно и основно за всички човешки усилия. Когато впоследствие човек се ангажира с различни форми на човешка дейност, той вече не се счита за оплетен и потопен в материалното и светското. След като е започнал [всички тези усилия,] като ги постави в зависимост от Бог, той се подкрепя от този лек и следователно понижаването му [предизвикано от светските му нужди] не е толкова ниско колкото е могло да бъде.
(3) Сред Божиите проявления на любов е възможността, която Той е дал на човек да се приближи до Него, дори в този свят. Въпреки че човек е потопен в тъмнината и далеч от светлината в естественото си материално състояние, той все още има право да застане пред Бог и да Го призовава с Неговото Име. По този начин човек може временно да се издигне от своето ниско естествено състояние, за да съществува в състояние на близост до Бог, като хвърля бремето си върху Него, както беше обсъдено по-рано. Това е причината за строгото правило, забраняващо каквото и да е прекъсване по време на [Амидата, която е основната част на] молитвата. Това се дължи на много високата степен на близост до Бог, в която човек се поставя в този момент. Това е и причината, поради която е било определено да завърши молитвата [Амида] с три крачки назад. Тези крачки представляват завръщането на човек в нормалното му състояние, където той трябва да остане по всяко друго време. (ДЕРЕХ АШЕМ 4:5)
ЦИТИРАН АВТОР:
Рамхал, (1707 - 1746) - Рав Моше Хаим Луцато, кабалист и философ живял и творил в Падуа и Амстердам, автор на “Месилат Йешарим” и “Дерех Ашем”2021-02-2526 min
Тора на български - Torah in BulgarianПурим - Мегилат Естер е "Тората" на изгнаниетоМЕГИЛАТ ЕСТЕР
Повелята на Естер установила заповедите на Пурим и била записана в свитък. (ЕСТЕР 9:32)
Естер помолила Мъдреците на онова поколение да я включат и запишат този свитък заедно с другите Писания. Това е, което пише: “и била записана в свитък”. (РАШИ, ТАМ)
Тъй като е наречена “сефер” (букв. свитък) й предаваме всички закони на сефер Тора (свитъка на Тората). (ТУР, ОРАХ ХАИМ 691)
Раби Йоханан казал: Пророците и Писанията ще бъдат отменени в бъдещето, но петте книги на Тората няма да бъдат отменени, за тях пише: “[Тези закони Господ каза на цялата ви общност на планината, сред огън, облак и мрак,] силен глас, който не прекъсва” (Деварим 5:19). Раби Шимон бен Лакиш казал: И Мегилат Естер и законите няма да бъдат отменени, защото тук пише: “силен глас, който не прекъсва”, а там пише: “тези дни на Пурим няма да спрат сред евреите и споменът за тях няма да прекъсне” (Естер 9:28). (ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, МЕГИЛА 7а)
И царят [... го] назначил за негов пръв министър, но и го въздигнал. (ЕСТЕР 3:1)
Има един народ, разпръснат, разпилян (или “разчленен”) сред народите, във всички провинции на царството ти. Законите им се различават от всеки [друг] народ и те не следват законите на царя и не си заслужава на царя да ги остави [намира]. Ако е добре за царя, то нека напише да се погубят. (ЕСТЕР 3:8-9)
(5) В крепостта Шушан живеел евреин на име Мордехай, син на Яир, син на Шим’и, син на Киш, от коляното Бинямин.
(6) [Киш] бил изгонен от Йерусалим сред изгнаниците отведени в изгнание заедно с Йохния, царя на Йеуда, който бил изгонен от вавилонския цар Навуходоносор .
(7) [Мордехай] беше приемен баща на Адаса (אומן את הדסה) - тоест Естер - дъщеря на чичо му, тъй като тя нямаше нито баща, нито майка. Девойката беше стройна и красива; и когато баща й и майка й починаха, Мардохей я приел за дъщеря. (ЕСТЕР 2)
Естер не каза [кой е] народа й и рода й, тъй като Мордехай й беше казал да не казва. (ЕСТЕР 2:10)
Онази нощ сънят напусна царя и той заповяда да донесат книгата на спомените и събитията; и беше прочетена на царя. (ЕСТЕР 6:1)
“Онази нощ сънят напусна царя” - сънят напусна Царя на света. (ТАЛМУД, МЕГИЛА 15б)
Напротив, ако си замълчиш, облекчение и избавление ще дойдат при евреите от друго място. (ЕСТЕР 4:14)
ЦИТИРАНИ АВТОРИ:
Рав Ашер Хананел, (1895 - 1964) - главен равин на София и впоследствие на България
Тур - Рав Яаков бен Ашер, (1269-1343) - алахист, автор на “Арбаа Турим” (Тур), живял в днешна Германия, а по-късно в Толедо2021-02-1928 min
Тора на български - Torah in BulgarianЗащо се молим? (Втора част)СЕРИЯ “МОЛИТВАТА В ЕВРЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ” - базирана на книгата на Рав Арйе Каплан “A Call To The Infinite”
Потвърждаване на Провидението
Въпреки че молитвата не е от основите на Тората, тя произлиза от Провидението. Приемането на молитвата [от Бог] ясно показва Провидението [...] Вярващият в Провидението, подходящо и задължително му е да вярва, че молитвата ще му помогне да се спаси от злото. Ако човек не се моли на Бог по време на беда, това е така, защото той или не вярва в Провидението или, ако вярва, се съмнява, че Бог има способността да го спаси. И двете [разбирания] представляват отричане [на основите на вярата]. [Или дори да] вярва в Провидението и да не се съмнява в Божието всемогъщество и способността Му да го спаси, той все пак може да се съмнява дали е достоен молитвите му да бъдат приети. Въпреки че човек не трябва да бъде праведен в собствените си очи, не бива да използва това като оправдание, за да се въздържа от молитва към Бог за неговите нужди.
Който се въздържа по тази причина, прави това, защото вярва, че доброто се дава от Бог само като награда за делата му, а не като [проява на] любов и милост от страна на Бог. Това e погрешно. Изрично е написано: „[Ние не отправяме молбите си към Теб] поради нашата праведност, а поради голямото Ти състрадание” (Даниел 9:18). Добротата на Бог и милостта, които Той дарява на всички Свои създания, се основават на чисто милосърдие и не са награда, както Бог казал на Ийов: „Кой Ми е дал нещо предварително, за да му се отплатя?“ (Ийов 41:3) Мъдреците ни обяснили: "Дали някой е сложил мезуза без да съм му дал къщата или да е прикрепил цицит (ресните на талита) без да съм му дал дрехата?" (Ваикра Раба 27:2) (СЕФЕР АИКАРИМ, 4:16)
ЦИТИРАНИ АВТОРИ:
Рав Хасдай Крескас, (1340 - 1410) - равин на Сарагоса, философ, автор на философския труд “Ор Ашем”
Рав Йосеф Албо, (1380 - 1444) - равин в Арагон и Кастилия, философ, автор на философския труд “Сефер Аикарим”2021-02-1928 min
Тора на български - Torah in BulgarianЗащо се молим? (Първа част)СЕРИЯ “МОЛИТВАТА В ЕВРЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ” - базирана на книгата на Рав Арйе Каплан “A Call To The Infinite”
Защо се молим?
Молитвата на един праведник
Разказват за един праведник, който казвал след молитвата следното:
“Боже мой, ума ми не ме е заблудил да застана пред Теб заради незнание на собствената си незначителна стойност и нищожно разбиране на Твоето величие и възвишеност, тъй като Ти си върховен и екзалтиран, а аз съм незначителен и презрян.
Аз съм твърде маловажен, за да искам нещо от Теб, за да Те призовавам с възхвала и похвала или да осветя Името Ти, което е възхвалявано от възвишените свети ангели.
Но мога да се допусна да го направя, защото Ти си ме издигнал със заповедта Си да те призова. Ти си ми разрешил да възхвалявам Твоето възвишено Име, според моето разбиране за Теб и моето познание за Твоята слава.
Когато изразявам своето поклонение пред Теб и своето ниско състояние пред Теб, Ти знаеш какво е най-доброто за мен и как да се погрижиш за мен.
Не изразявам своите нужди пред Теб, за да Те запозная с тях, а за да се накарам да осъзная зависимостта си от Теб, засилвайки упованието си на Теб.
Ако в глупостта си поискам нещо, което не е добро за мен или те помоля за нещо, което няма да ме подобри, [то тогава] Твоята възвишена воля е по-добра от моята.
Затова вече съм делегирал всичките си въпроси на Твоя траен декрет и Твоето върховно провидение.” (ХОВОТ АЛЕВАВОТ, ША’АР ХЕШБОН АНЕФЕШ 3)
Подсилване на вярата
Има категория заповеди, чиято цел е очевидна. Те имат за цел прославянето на Бог и предписват действия, които засилват вярата в Божието величие. Към тази категория принадлежи и заповедта да се провикваме към Бог по време на беда: „Ще затръбите с тръба” (Бамидбар 10:9). Това твърдо подсилва истинния принцип, че Той следи нашите въпроси (т.е. нашите животи). Той може да ги направи успешни, ако Му служим, и катастрофални, ако не Му се подчиним.
Трябва да вярваме, че нещата не са резултат от случайност или злополука. Това е идеята, предадена в стиха „Ако ходите с Мен случайно“ (Ваикра 26:21). Това означава, че когато ви пратя неприятности като наказание, а вие ги отхвърлите като резултат на случайността, то ако направите това, Аз отново ще ви изпратя от тези неща, които смятате за случайни, но от по-сериозен и тежък характер. Това е смисълът на по-късния стих: „Ако ходите с Мен случайно - тогава Аз също ще ходя с вас в яростта на случайността” (Ваикра 26:27-28). Това е така, защото когато хората вярват, че техните проблеми са резултат от обикновена случайност, те продължават със злите си черти и неморални действия и не изоставят нечестието си, както е казано: “Ти ги удари, а те [дори] не се разболяха (т.е. не усетиха)” (Ирмияу 5:3). Ето защо Бог ни заповяда да Му се молим, да Го умоляваме и да Му се провикваме по време на беда. (МОРЕ НЕВУХИМ 3:36)
ЦИТИРАНИ АВТОРИ:
Рав Бахйе ибн Пекуда, (1050 - 1120) - даян в Сарагоса, философ, автор на “Ховот Алевавот” посветена на еврейска философия
Рамбам - Рав Моше бен Маймон, (1138-1204) - алахист и философ, коментатор на Мишната и автор на алахическия кодекс “Мишне Тора” и философския труд “Море Невухим”2021-02-1129 min
Тора на български - Torah in BulgarianПетте предимства на молитвата пред жертвената служнаСЕРИЯ “МОЛИТВАТА В ЕВРЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ” - базирана на книгата на Рав Арйе Каплан “A Call To The Infinite”
Пътят на нашите предци
Бог казал: Провикнете се към Мен с молитва и аз ще я приема. Когато предците ви бяха поробени в Египет, тогава не ги ли изкупих заради молитвата? Както е казано: „И Децата на Исраел изпъшкаха поради робството си и извикаха“ (Шмот 2:23).
В дните на Йеошуа бин Нун не направих ли чудеса за тях заради молитвата? Както е казано: „Йеошуа разкъса дрехите си (и падна на земята пред лицето си пред Божия ковчег)“ (Йеошуа 7:6). И какво му казах: “Протегни копието [което е в твоята ръка към Ай, защото ще го дам в твоята ръка]“ (Йеошуа 8:18).
В дните на Съдиите заради плача им ги чух. Както е казано: „И ето че, когато Децата на Исраел извикаха към Бог ...“ (Шофтим 6:7).
В дните на Шмуел не ги ли чух заради молитвата? Както е казано: „Шмуел се провикна към Бог заради Исраел и Бог му отговори“ (Мелахим Алеф 7:9). И въпреки че жителите на Йерусалим Ме разгневиха, Аз се смилих над тях, защото те плачеха пред Мен. Както е казано: „Така казва Бог: Пейте с радост за Яаков …” (Ирмияу 31:6). Не изисквам от вас нито жертви, нито приношения, а само думи на молитва. (МИДРАШ РАБА 38:4)
ЦИТИРАНИ АВТОРИ:
Рав Шмуел Яфе Ашкенази, (1525 - 1595) - равин в Истанбул, автор на коментара върху Мидраш Раба “Йефе Тоар”2021-02-0521 min
Тора на български - Torah in BulgarianИтро - Благодарността за доброто на другияПАРАШАТ АШАВУА - ИТРО
(1) Итро, свещеникът на Мидян, тъстът на Моше, чу всичко, което Бог направи за Моше и за Исраел, народа Си, как Господ изведе Исраел от Египет.
(2) Итро, тъстът на Моше, взе Ципора, съпругата на Моше, след като тя беше изпратена [у дома],
(3) и нейните двама сина - името на единия беше Гершом, защото [Моше] каза „бях чужденец (гер) в чужда земя“;
(4) а единия името му беше Елиезер, защото: „Бога на баща ми ми беше на помощ и Той ме избави от меча на фараона.“
(5) И дойдоха Итро, тъстът на Моше и синовете му и жена му при Моше в пустинята, където той лагерувал там, Божията планина.
(6) И казал на Моше: „Аз, тъстът ти Итро, идвам при теб, с жена ти и двамата й синове, които са с нея.“
(7) Моше излезе да пoсрещне тъста си; той се поклони [ниско] и го целуна; те се поздравиха един друг (איש לרעהו) с мир и влязоха в шатрата.
(8) Моше разказа на тъста си всичко, което Господ направил на фараона и на Египет заради Исраел, всички трудности, които ги сполетяли по пътя, и [как] Господ ги избавил.
(9) Итро се зарадва на цялото добро, което Господ направил за Исраел, когато ги избавил от ръцете на Египет.
(10) Каза Итро: „Благословен е Господ, който ви избави от ръцете на Египет и от ръцете на фараона, който избави народа изпод ръцете на Египет.
(11) Сега знам, че Господ е по-велик от всички богове, защото нещото, което кроели, [се случило] на тях (египтяните).“
(12) Итро, тъстът на Моше, донесе всеизгаряне и жертви за Бог, а Аарон дойде с всички старейшини на Исраел, за да ядат хляб с тъста на Моше пред Бог.
(13) На следващия ден Моше седна да съди народа, докато народа стоя над Моше от сутрин до вечер.
(14) И видя тъстът на Моше всичко, което той правил на народа, той каза: „Какво е това, което правиш на народа? Защо седиш сам, докато всички хора стоят над теб от сутрин до вечер? "
(15) Моше каза на тъста си: „[Това е така,] защото народа идва при мен, за да се допитат до Бог.
(16) Когато имат нещо (т.е. спор), той идва при мен и аз отсъждам между единия и другия (בין איש ובין רעהו) и оповестявам законите на Бог и ученията Му “
(17) Тъстът на Моше му каза: „Това, което правиш, не е добро;
(18) със сигурност ще се изтощиш, и ти и този народ, който е с теб. Защото нещото е по-тежко от теб; няма да можеш да го направиш сам.
(19) Сега послушай гласа ми. Ще те посъветвам и Бог да бъде с теб! Ти ще [представляваш] народа пред Бог, ще донасяш нещата им (т.е. споровете им) пред Бог.
(20) Ще ги предупреждаваш за законите и ученията и ще им оповестяваш пътя, по който да вървят, и делото, което трябва да сторят.
(21) И ще намериш измежду целия народ способни мъже, страхуващи се от Бог, надеждни хора, които отхвърлят неправомерно извлечената печалба. Постави над тях водачи на хиляди, водачи на стотици, водачи на всеки петдесет и водачи на десетина,
(22) и нека винаги те да съдят хората. И така ще стане, че всяко голямо нещо ще доведат на теб, а всяко малко нещо ще отсъдят те. И ще ти олекне, защото те ще носят [тежестта] с теб.
(23) Ако направиш това - и Бог ти заповяда - ще можеш да отстоиш и целият народ също ще се прибере на мястото си с мир."
(24) Моше се вслуша в гласа на тъста си и направи всичко, което му каза.
(25) Моше избра способни мъже измежду целия Исраел и ги назначи за глави над народа - водачи на хиляди, водачи на стотици, водачи на всеки петдесет и водачи на десетина;
(26) и те съдиха народа по всяко време: трудното нещо довеждаха при Моше, а всяко малко нещо те отсъждаха.
(27) И Моше изпрати тъста си и той си отиде в своята земя.2021-02-0525 min
Тора на български - Torah in BulgarianМолитвата като развързване; Интимността на "Ти"СЕРИЯ “МОЛИТВАТА В ЕВРЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ” - базирана на книгата на Рав Арйе Каплан “A Call To The Infinite”
Развързването на възела
Написано е: „Авраам се молеше (итпалел) на Бог“ (Берешит 20:17). Рав Хама бен Ханина казал: “Това е първият път, в който тази дума се среща в Тората. Когато Авраам се молил (итпалел) възелът се развързал.” (МИДРАШ, БЕРЕШИТ РАБА 52:13)
А сега върни съпругата на този мъж - тъй като той е пророк, той ще се помоли за теб и ти ще живееш, но ако не я върнеш, знай, че ще умреш, ти и всичко, което е твое. (БЕРЕШИТ 20:7)
Смисълът на този Мидраш е, че никой не се молил да отмени декрет [от Бог] преди да дойде Авраам и да отвори тази врата. Поради тази причина започваме Амидата с благословията Маген Авраам („Щита на Авраам“). (РАДАЛ, TAM)
Според мен, когато Мидраша казва, че „възелът се развързал“, той приема, че думата тефила (молитва) идва от същия корен като израза, „Бог ме развърза (нифталти)“ (Берешит 30:8), според обяснението на Раши. Таргума (превода на Тората на арамейски) обаче тълкува [думата нифталти] като молитва и молба. Според моето скромно мнение и двете тълкувания са правилни.
Когато Бог създал човека и света, всички неща били прави. Но когато човек съгрешил, той оплел света и го направил крив. Излиза, че целта на молитвата е да изправи това, което е криво, и да разплете онова, което е на възли ....
Молитвата [следователно идва от корен, който означава „да разплитам“,] тъй като премахва това заплитане. (МА’АРЗАВ, ТАМ)
“Ти”
Ние сме късчета прах, пълни с грях и прегрешение. И все пак ние сме достойни да говорим и да се молим пред Царя на Славата, Създателя на всички, за когото се казва, че никаква мисъл не може да Го разбере?
Дори можем да наречем Бог „Ти“, както говорим с някой, който стои пред нас.
Това със сигурност е много велик израз на Божията любов. Това е чудото на Божията любов и милост към всички създания. (АВОДАТ ИСРАЕЛ, ЛЕХ ЛЕХА)
ЦИТИРАНИ АВТОРИ:
Радал, (1798 - 1855) - Рав Давид Лурия, коментатор на Талмуда и Мидраша, живял в Бихов (днешна Беларус)
Рав Зе’ев Волф Айнхорн, (? - 1862) - автор на коментара върху Мидраша - Ма’арзав (абревиатура на името му), живял в Гродно (днешна Беларус)
Раши, (1040 - 1105) - Рав Шломо Ицхаки, ав бет дин и рош йешива в Троа, автор на най-авторитетните коментари върху Танаха и Талмуда
Рав Исраел Хопщейн, (1736 - 1814) - първият ребе на Кожниц, автор на “Аводат Исраел” и други хасидски книги2021-01-2923 min
Тора на български - Torah in BulgarianБешалах - Изкореняването на робския манталитетПАРАШАТ АШАВУА - БЕШАЛАХ
ИЗТОЧНИЦИ:
Спомняме си рибата, която ядохме безплатно в Египет, краставиците, пъпешите, праза, лука и чесъна. (БАМИДБАР 11:5)
Когато фараонът отпратил народа, Бог не ги повел през земята на филистимците, въпреки че била по-близо, защото Бог казал: „Да не би народа да си променят мнението, когато видят война и да се върнат в Египет.“ (ШМОТ 13:17)
Те казали на фараона: “Дойдохме да обитаваме тази земя, тъй като няма пасбище за нашия добитък, защото глада в кнаанската земя е много тежък [...]” (БЕРЕШИТ 47:4)
Бог повел народа по заобиколен път, през пустинята до Тръстиковото море. Децата на Исраел излезли от египетската земя въоръжени. (ШМОТ 13:18)
От тук казали нашите учители: “Дори бедният сред еврейския народ не следва да яде (от мацата) преди да се облегне (“йесев”), защото така направил Светият, Благословен да е Той, на тях, както е казано: “Бог повел народа по заобиколен път (“ваясев”)”.” (ШМОТ РАБА 20:18)
“Бог повел народа по заобиколен път” (Шмот 13:18) - за да направи чудеса и велики дела за тях. [...] (МЕХИЛТА, 13:18:1)
ЦИТИРАНИ АВТОРИ:
Рав Менаше Исраел Райзман, (1977 - ) - равин в Йерусалим2021-01-2919 min
Тора на български - Torah in BulgarianМолитвата като съдСЕРИЯ “МОЛИТВАТА В ЕВРЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ” - базирана на книгата на Рав Арйе Каплан “A Call To The Infinite”
Написано е: „Пинхас се изправи и се помоли“ (Псалми 106:30). [Раби Елеазар казал: Не е писано вайитпалел (той се е молил), ами вайфалел], че е влязъл в съд. Той влязъл в съд със своя Създател. (ТАЛМУД, САНЕДРИН 44а)
[Думата за молитва (итпалел), идва от корена “палел”, който означава „да съдим“.] Това е така, защото този, който се моли, моли Бог да го съди с милост, без да обръща внимание на многобройните му грехове. Чистата справедливост би поискала този човек да бъде игнориран поради греховете му, [но в Своята милост,] Бог изобщо не ги припомня. Както е казал пророка: „Поправи ме, Господи, но със съд, а не с гнева Си, за да не ме смалиш“ (Ирмияу 10:24). (РАДАК - СЕФЕР АШОРАШИМ, ПАЛАЛ 582).
Еврейската дума “итпалел” (молитва) всъщност е възвратната форма на глагола, означаващ „да съдя“. Следователно, това означава да съдиш себе си или да стигнеш до правилно мнение за себе си или поне е вътрешен опит това да се постигне това. С други думи, [молитвата] е опит да се получи истинска преценка за себе си.
Следователно молитвата означава отстъпване от активния живот, така че да се постигне истинска преценка за себе си. Това е опит да се получат истински знания за егото на човека, за връзката му с Бог и света, и за отношенията, които Бог и светът имат към него. Тя се стреми да влее в ума и сърцето силата за такава преценка, по такъв начин, че да насочи ума и сърцето към активен живот, който е чист, укрепен и по-възвишен.
Процесът на възбуждане на такава самооценка се нарича тефила (молитва). На езика, на който говорим, ние го наричаме “молитва”, но тази дума е непълно изразяване на идеята. "Молитва" означава искане на нещо, но това е само незначителен аспект на тефилата. (РАВ ШИМШОН РАФАЕЛ ХИРШ - ХОРЕВ 618)
Думата итпалел идва от корена “палал” (פלל), който от своя страна е свързан с корена “балал” (בלל). ... Коренът “балал” ... означава внасяне на нов елемент в някаква маса, включване на този елемент във всички части на масата и по този начин образуване на нов материал от тази маса.
Това е еврейската възприятие на задачата на съдията, [и поради тази причина глаголът “палал” означава „да съдя“). Съдията трябва да внесе в делото справедливост и честност, които са елементи на Божествената истина. Това трябва проникне във всички елементи на спора. Следователно, внасяйки истинска справедливост в онова, което е било гневен раздор, съдията го превръща в хармонично единство.
Когато някой го прави на себе си, то това се казва “итпалел”, тоест „да съди себе си“. “Итпалел” означава да вземем елемента на Божията истина и да го накараме да проникне във всички фази и условия на нашето същество и нашия живот. Това позволява на цялото ни същество да постигне степен на хармония в Бог.
Следователно, еврейската тефила е много различна от това, което обикновено се схваща като молитва. Това не е израз на вътрешното или израз на това, с което сърцето вече е изпълнено. По-скоро това е обновяване и проникване на истината, която идва отвън.
Ако нашите молитви не бяха тефила ... т.е. работа върху нашето вътрешно Аз, за да го изведем до височините на признаване на истината и до решения за служене на Бог, тогава нямаше да има смисъл да имаме фиксирани часове и предписан текст за тях. Но предписаните ни молитви не са факти и истини, с които вече сме наясно, те са понятия, които искаме да събудим и обновим в себе си. Колкото по-малко човек може да се чувства склонен да прочете някоя молитва, толкова по-необходимо му е да я произнесе. (РАВ ШИМШОН РАФАЕЛ ХИРШ, КОМЕНТАР КЪМ БЕРЕШИТ 20:7)2021-01-2125 min
Тора на български - Torah in BulgarianВаера - Зло? От Бог?!Тазседмичният урок е посветен на издигането на душата на Хаим бен Бинямин
ПАРАШАТ АШАВУА - ВАЕРА:
Говорил Бог (אלקים) на Моше и му казал: “Аз съм Господ (‘ה). Появих се на Авраам, на Ицхак и на Яаков с [Името] Ел Шадай, но Името Ми Ашем не им дадох да познаят”. (ШМОТ 6:2-3)
Светият, Благословен да е Той, казал на Моше: “Жалко за тези, които ги няма, и вече не се намират [като тях]. Много пъти се разкрих на Авраам, Ицхак и Яаков като Ел Шадай и не им съобщих, че Името Ми е Ашем (четири буквеното Име), както ти казах на теб. [И въпреки това] те не поставиха под съмнение Моите пътища. Казах на Авраам: “Стани и завърви по дължината и ширината на [тази] земя, [защото ще я дам на теб]” (Берешит 13:17). Той поиска да погребе Сара, но не намери [къде], докато не купи [плот земя] с пари. [И въпреки това] не постави под съмнение Моите пътища. Казах на Ицхак: “Пребивавай в тази земя, [...] защото на теб и твоето потомство [ще дам всички тези земи]” (Берешит 26:3). Той поиска да пие вода, но не намери, ами “овчарите от Герар се скараха с овчарите на Ицхак [казвайки им: “Водата е наша”]” (Берешит 26:20). [И въпреки това] не постави под съмнение Моите пътища. Казах на Яаков: “Земята, на която лежиш, [ще дам на теб и потомците ти]” (Берешит 28:13). Той поиска място, на което да разпъне шатрата си, но не намери, докато не си го купи за сто кесити. [И въпреки това] не постави под съмнение Моите пътища. И не Ме питаха какво е Името Ми, както ти ме попита. Ти, [от друга страна, още] в началото на мисията Ми [за теб] Ме попита какво е Името Ми. И [въпреки, че ти отговорих] ти накрая каза: “От времето, когато влязох при фараона, [за да говоря от Твое Име, той стори зло на този народ, а Ти не спаси народа Си]” (Шмот 5:23).” (МИДРАШ, ШМОТ РАБА 6:4)
Моше умоли Господ, своя Бог, казвайки: „Защо Твоят гняв, Господи, ще пламти против Твоя народ, когото Ти избави от египетската земя с голяма сила и с мощна ръка”. (ШМОТ 32:11)
Моше се върнал при Господ и казал: „Господи, защо причини зло на този народ?” (ШМОТ 5:22)
Човек трябва да се приучи да казва: “Всичко, което Бог прави, го прави за добро”. (ТАЛМУД, БЕРАХОТ 60б)
Те вдигнали очите си и видели керван от ишмаелтяни, дошъл от Гил’ад, камилите им носели смола, балсам и лабданум и отивали да бъдат разтоварени (тези стоки) в Египет. (БЕРЕШИТ 37:25)
Защо Писанието съобщава товара им? За да ни каже колко голяма е наградата на праведните - обичайно е за арабите да носят само нафта и катран, които са зловонни, но за този (праведника Йосеф) било специално отредено [да носят] ароматни подправки, за да не страда от зловонност. (РАШИ, ОТ БЕРЕШИТ РАБА 84:17)
ЦИТИРАНИ АВТОРИ:
Рав Яаков Арйе Нейман, (?-1983) - рош йешива в Лида, Беларус, а по-късно в Петах Тиква, автор на “Дарке Мусар”
Алтер от Келм - Рав Симха Зисъл Зив, (1824-1898) - директор на еврейското училище (Талмуд Тора) в Келм, от ранните лидери на движението Мусар2021-01-1433 min
Тора на български - Torah in BulgarianТой е близо - като устата до ухото; молитвата и добрите дела; величието на МордехайТазседмичният урок е посветен на издигането на душата на Хаим бен Бинямин
****ПОПРАВКА**** - Хана се е молила НЕ в Храма в Йерусалим, а в подвижния храм (мишкан) в Шило !!!!!!!
СЕРИЯ “МОЛИТВАТА В ЕВРЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ” - базирана на книгата на Рав Арйе Каплан “A Call To The Infinite”
Колко близо е Бог
Рав Пинхас казал от името на Рав Йеуда бар Симон:
Идолите изглеждат близо, но всъщност са далеч. Защо? [Пише: “Наемаш златар, за да може той да ти направи бог, на когото да се поклониш, да служиш.] Мъкнат го (идола) на рамо, занасят го и на мястото му стои. [От мястото му не се движи и макар да вика към него, той няма да отговори, от бедата му няма да го спаси" (Йешая 46:6-7). Богът на този човек е с него в дома му, но той може да крещи, докато умре, но [идола] нито ще го чуе, нито ще го спаси от бедата му.
Светият, Благословен да е Той, обаче, изглежда да е далеч, но никой не е по-близо от Него. [...] Той е високо над Своя свят, но човек може да влезе в синагогата, да застане зад амуда и да се помоли шепнешком - и Бог чува молитвата му, както е казано: “А Хана говорела на сърцето си, само устните й се мърдали, но гласът й не се чувал” (Шмуел Алеф 1:13). Светият, Благословен да е Той, слушал молитвата й. И така [прави] с всичките Му създания, както е казано: “„Молитва на страдащия, докато се превива [и излива словото си пред Господ. Господи, чуй молитвата ми… обърни ухото Си към мен; в деня, в който ти се провиквам, отговори ми бързо]” (Теилим 102:1-3). Като човек, който говори в ухото на приятеля си и той го чува. Има ли друг бог, който да е така близо, че да е близо до създанията си, като устата към ухото. (ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, БЕРАХОТ 9:1)
По-велика от добри дела
Раби Елазар казал:
Молитвата е по-велика от добрите дела. Никой не е имал повече добри дела от Моше, нашия учител, и въпреки това той получил отговор само чрез молитвата, както пише: “Не продължавай да Ми говориш” (Деварим 3:26), а веднага след това: “Качи се на върха на планината” (Деварим 3:27). (ТАЛМУД, БЕРАХОТ 32б)
Пътят към величието
Какво довело до това Мордехай да получи такова величие? Това, че той се молил по всяко време, както е казано: “Мордехай знаел за всичко, което се случило [... и той извикал с голям и горчив вик]” (Естер 4:1). И дори след като се видял във величие сърцето му не се възгордяло и той не престанал да се моли, ами: “Мордехай се върнал [при царските порти]” (Естер 6:12), както е бил преди. (МИДРАШ, ШМОТ РАБА 38:4)2021-01-1423 min
Тора на български - Torah in BulgarianШмот - Защо точно Моше?ПАРАШАТ АШАВУА - ШМОТ
Моше казал на Бог: „Кой съм аз, за да отида при фараона и да освободя Децата на Исраел от Египет?“ А Той казал: „Ще бъда с теб; това ще бъде знак за теб, че именно Аз те изпратих - когато изведеш народа от Египет, ще служите на Бог на тази планина." (Шмот 3:11-12)
Искам да дам Тората точно на [планината] Синай, защото тя е най-ниската (смирената) сред вас [планини], както пише: “Аз обитавам на високо, в святост; и все пак [съм] с [имащия] страдания и смирения духом”. (Мидраш Теилим 68)
Но Мoше казал на Господ: „Моля те, Господи, никога не съм бил човек на думи, нито в миналото, нито сега, когато говори със слугата Си; Аз съм с бавен говор и с бавен език." (Шмот 4:10)
ЦИТИРАНИ АВТОРИ:
Рав Александер Зуша Фридман, (1897 - 1943) - еврейски общественик и журналист, автор на сборника коментари върху Тората “Май’яна Шел Тора”
Ран, (1315 - 1376) - Рабену Нисим бен Реувен, даян и рош йешива в Барселона, лидер на испанското еврейство, коментатор на Талмуда2021-01-0719 min
Тора на български - Torah in BulgarianНе се срамувай от молитвата си, Бог иска да я чуеСЕРИЯ “МОЛИТВАТА В ЕВРЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ” - базирана на книгата на Рав Арйе Каплан “A Call To The Infinite”
Желанието на Бог
Хасидски възглед
Когато Бог желае да дари добро, човек трябва да може да го приеме. Природата на Бог е постоянно да ни дарява с Неговата любов. Нашите мъдреци ни учат: „Повече, отколкото телето иска да суче, кравата иска да му осигури мляко“ (Талмуд, Песахим 112а). Следователно, когато човек се постави в състояние, в което може да приеме Божието добро, това е Неговата наслада. (Рав Леви Ицхак от Бердичев, Кедушат Леви, Ликутим, стр. 289)
Най-голямата похвала
Всички неща пеят пред Бог: слънцето, луната, звездите и ангелите. По този начин е написано: „Хвалете Бога от небесата, хвалете Го във висините, хвалете Го всички Негови ангели, хвалете Го всички Негови войнства, хвалете Го слънце и луна, хвалете Го звезди от светлина“ (Теилим 148:1-3) .
Но въпреки че всички неща пеят пред Него, песента на праведните и добродетелните е най-приятна пред Него. Така и пише: „Радвайте се на Бога, о, праведни, славата на праведните е приятна“ (Теилим 33:1). (Мидраш Теилим 33:1)
Еврейският народ е по-обичан пред Бог от ангелите-служители. Еврейският народ пее на Бог всеки час, а ангелите пеят само веднъж на ден.
Еврейският народ споменава Божието име само след две думи, както е написано: „Чуй Исраел, Господ е нашия Бог“ (Дварим 6:4). Ангелите могат да споменават Божието име само след три думи: „Свят, Свят, Свят е Бога на Войнствата“ (Йешаяу 6:3).
Ангелите-служители не могат да пеят пред Бог на [Небесата], докато еврейския народ не запее долу [в нашия свят]. (Талмуд, Хулин 91б)
Бог чува всичко
Написано е: „Чуваш молитвата, всичката плът идва при Теб“ (Теилим 65:3). Цар от плът и кръв не може да слуша дори двама или трима души наведнъж и със сигурност не може да чуе цялото човечество. Това не е вярно за Бог. Всички се молят и Той чува всичките им молитви наведнъж. (Мидраш Теилим 65:2)
Без притеснение
Рав Зейра казал: “Когато човек има приятел, колкото повече го моли за неща и взема назаем от него, толкова повече последният го мрази и го отблъсква. Но това не е вярно за Бог. Колкото повече човек търси своите нужди и Му се моли, толкова повече Той го обича. Така и пише: „Викни Ме и Аз ще ти отговоря“ (Ирмияу 33:3). Когато човек има посетител, първия път, когато дойде, му се предлага диван. Вторият път, когато идва, му се предлага стол, а на третия - табуретка. Четвъртият път, когато идва, му се казва: „Много ме притесняваш и много ми пречиш”. Това не се отнася за Бог. Колкото повече се бутаме и идваме на Неговото място за молитва, толкова повече радост съществува пред Него. (Мидраш Теилим 4:3)
Написано е: „Хвърли бремето си върху Бог и Той ще те подкрепи“ (Теилим 55:23). Ако човек има покровител и отиде при него веднъж, той е приет. Втория път също е приет, но на третия път му се отказва аудиенция. На четвъртия път изобщо не му се обръща внимание. Това не е вярно за Бог. Без значение колко пъти Го притесняваш, Той те приема. (Мидраш Теилим 55:6)
ЦИТИРАНИ АВТОРИ:
Рав Леви Ицхак от Бердичев, (1740 - 1810) - хасидски лидер и равин в Бердичев, автор на "Кедушат Леви"
Рав Цадок Акоен, (1823 - 1900) - хасидски лидер и равин в Люблин, автор на множество трудове върху Тората, хасидизма, кабалата и науките2021-01-0727 min
Тора на български - Torah in BulgarianБог желае молитвите тиСЕРИЯ “МОЛИТВАТА В ЕВРЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ” - базирана на книгата на Рав Арйе Каплан “A Call To The Infinite”
Бог желае молитвата
Раби Ицхак казал: Защо нашите предци бяха безплодни? Защото Бог желае молитвите на праведните. (Талмуд, Йевамот 64а)
Рав Аси обсъдил очевидно противоречие в Писанията. В един стих се казва: „Земята роди растения" (Берешит 1:12), на третия ден от сътворението; докато друг стих казва. „Всички храсти на полето още не бяха пораснали" (Берешит 2:5), малко преди Шабат.
Това показва, че растенията са поникнали, но те не излезли от земята, докато Адам не бил създаден и той се помолил за тях. След това завалял дъжд и растенията израснали.
Поуката е, че Бог желае молитвата на праведните. Раби Нахман бар Папа имал градина. Той засадил семена, но те не израстнали. Накрая се помолил за милост, след което заваляло и те израснали. Той казал: „Това е учението на Рав Аси." (Талмуд, Хулин 60б)
Когато еврейският народ видял, че са обградени от три страни, морето е пред тях, а враговете и дивите зверове от пустинята ги преследват, те се обърнали към Баща си в Небесата и се провикнали към Бог, както е написано: "Децата на Исраел се провикнали към Бог“ (Шмот 14:10). Защо Бог ги поставил в тази ситуация? Защото желаел да чуе молитвите им. Раби Йеошуа бен Леви казал: На какво е подобно това? На един цар, който бил на път и чул една принцеса да вика: „Спасете ме от тези разбойници!“ Той чул плача й и я спасил.
Минали няколко дни и царят решил, че иска да се ожени за принцесата. Той искал да говори с нея, но тя не пожелала да го види. Какво направил царят тогава? Той наел разбойници да я нападнат отново, за да извика и той да я чуе. Щом разбойниците нападнали, тя започнала да вика царя. По-късно царят обяснил: „Исках да чуя гласа ти."
Същото важи и за Бог и еврейския народ. Когато евреите били поробени в Египет, те положили цялата си надежда в Бог и му се провикнали. Както е написано: „В течение на онези много дни ... те се провикнали“ (Шмот 2:23). Веднага след това е написано: „[Бог чул виковете им…] Бог видял децата на Исраел” (Изход 2:25). След това започнал да ги спасява със здрава ръка и протегната ръка. Тогава Бог пожелал отново да чуе гласа им, но те не искали да Го повикат. Какво направил? Той изпратил фараона да ги преследва отново. Както е написано: „Фараонът се приближи“ (Шмот 14:10) и веднага след това - “Децата на Исраел се провикнали" (Шмот 14:10). Бог казал: „Исках да чуя гласа ти," както е написано: "Гълъбче Мое, в цепнатината на скалата, в пукнатината на камъка, дай Ми да чуя гласа ти" (Шир аширим 2:14) - същия глас, който Той чул в Египет. (Мидраш, Шмот Раба 21: 5)
ЦИТИРАНИ АВТОРИ
Рав Йерухам Левовиц, (1873 - 1936) - духовен наставник (машгиах рухани) на йешивата в Мир2020-12-3022 min
Тора на български - Torah in BulgarianПостът на Десети ТеветЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
ЗЕХАРЯ 8:19
Така каза Бога на Войнствата: Постът на четвъртия [месец], постът на петия [месец], постът на седмия [месец] и постът на десетия [месец] ще станат поводи за радост и веселие, щастливи празници за Дома на Йеуда, но трябва да обичате истината и мира.
РАМБАМ, ТА’АНИОТ 5:1-2
Има дни, на които целият еврейски народ пости поради бедствията, които са им се случили тогава, за да събудят [сърцата си] и да отворят пътищата на покаянието. Това ще служи като напомняне за нашето нечестиво поведение и това на нашите предци, което е било като сегашното ни поведение, дотам че довело до тези бедствия за тях и за нас. Като си напомняме за тези неща, ние ще се покаем и ще подобрим [нашето поведение], както е казано: „И те ще изповядват греха си и греха на своите предци“ (Ваикра 26:40).
Тези дни са следните: […] Десети Тевет. Това е денят, на който Навуходоносор, нечестивият вавилонски цар, започнал да лагерува около Йерусалим и поставил града в обсада.
СЛИХА ЗА ДЕСЕТИ ТЕВЕТ
Спомням си бедствието, което ме сполетя; Той ми нанесе три удара този месец (Тевет). Посече ме, направи ме на нищо. Той ми причини мъка и сега ме умори. Той угаси моята светлина на осмия ден от този месец, отдясно и отляво; наистина тези три дни (осми, девети и десети) установих като постове. [На осми] гръцкият цар ме принуди да преведа Тората на гръцки; орачи ораха през гърба ми; те направиха дълги бразди. На деветия се подложих на [Божия] гняв със срам и позор; Той ми отне мантията на славата и диадемата; [на този ден] беше отнет дарителят на добрите думи - Езра Писарят. На десетия, пророка [Йехезкел], сина на Бузи, беше инструктиран да запише в Книгата на видението този ден като възпоменание за слабите и опозорени хора. В [Тевет], десетия от месечния ред, беше [Божият гняв] събуден; с плач и оплакване отварям уста; сърцето ми пламти от поредицата бедствия [които започнаха], когато оцелелият дойде при мен и каза: „Градът [Йерусалим] беше победен!“
АБУДАРАМ, СЕДЕР ТЕФИЛАТ АТА’АНИОТ
Има разлика между [постовете], четирите поста се отлагат ако се падат на Шабат с изключение на Десети Тевет. [Принципно] той никога не се пада на Шабат [според нашия календар], но понякога се пада в петък и тогава постим. Обаче ако можеше да се падне на Шабат, нямаше да можем да го отложим за друг ден, защото във връзка с него пише: “в самия този ден” (Йехезкел 24:2), както [пише за] Йом кипур. Другите постове никога не се падат в петък.
БНЕ ИСАСХАР, КИСЛЕВ-ТЕВЕТ 14:1:1
Ранните автори пишат, че ако беше възможно според календара ни Десети Тевет да се падне на Шабат, то щеше да “избута” Шабат, тъй като пише за него “в самия този ден”: “Сине на Адам, запиши си името на деня, на самия този ден. На самия този ден царят на Вавилон обсадил Йерусалим” (Йехезкел 24:2), както пише относно Йом кипур. Според сегашният ни календар той никога не пада на Шабат. Според мен, от тук Мъдреците на онова поколение научили следното: Рав Йоханан казал, че ако бил в онова поколение (веднага след разрушаването на Храма) щял да установи поста на месеца Ав на десетия му ден, защото тогава изгоряла по-голямата част на Храма (а не на деветия, когато бил запален). Мъдреците били озадачени [защо наистина бил установен на деветия ден] и отговорили, че е по-важно да се отбележи началото на бедствието. Изглежда, че Мъдреците на онова поколение научили от думите на пророка за това, че Десети Тевет е по-строг от другите постове и съответно “избутва” Шабат, въпреки че на тях бил разрушен Храма, защото той е началото на бедствието и на него царя на Вавилон обсадил града на Господ, Благословен да е Той. Нека [тези дни се преобърнат в дни] на радост и веселие.
ЦИТИРАНИ АВТОРИ:
Рамбам - Рав Моше бен Маймон, (1138-1204) - алахист и философ, коментатор на Мишната и автор на алахическия кодекс Мишне Тора
Рав Давид Абударам, (ок. 1340) - равин в Севиля, коментатор на еврейската литургия
Рав Цви Елимелех Спира, (1783-1841) - равин и хасидски лидер в Динов, автор на книгата "Бне Исасхар"2020-12-2446 min
Тора на български - Torah in BulgarianХанука - Тогава и днесИЗТОЧНИЦИ:
ВТОРАТА БЛАГОСЛОВИЯ ПРЕДИ ПАЛЕНЕТО НА ХАНУКИЯТА
Благословен си Ти Господи, нашият Бог, Царят на света, който е извършил чудеса за нашите предци в онези дни, в това време.
БЛАГОДАРСТВЕНАТА МОЛИТВА ЗА ХАНУКА “АЛ АНИСИМ”
[Благодарим Ти] за чудесата, за изкуплението, за могъщите дела, за спасенията и за чудесните дела, които Ти направи за нашите предци в онези дни, в това време -
В дните на Матитяу, синът на първосвещеника Йоханан, хасмонеанецът и синовете му, когато нечестивото елинско правителство се надигна срещу народа ти Исраел, за да ги накара да забравят Твоята Тора и да нарушат постановленията на Твоята воля. Но Ти, в Твоята изобилна милост, ги подкрепи по време на бедствието им. Ти води техните битки, защити техните права и отмъсти за извършеното на тях зло. Предаде силните в ръцете на слабите, многото в ръцете на малцината, нечистите в ръцете на чистите, нечестивите в ръцете на праведните и умишлените грешници в ръцете на онези, които заемат себе си с Твоята Тора. Ти направи велико и свято име за Себе си в Твоя свят и извърши голямо избавление и изкупление за народа Си Исраел и до днес. След това децата ви влязоха в светинята на дома Ти, прочистиха храма Ти, пречистиха светилището Ти, запалиха светлини в светите Ти дворове и установиха тези осем дни на Ханука, за да благодарят и хвалят великото Ти Име.
ЦИТИРАНИ АВТОРИ:
Рав Леви Ицхак от Бердичев, (1740 - 1810) - хасидски лидер и равин в Бердичев, автор на "Кедушат Леви"
Рав Шимшон Давид Пинкус, (1944 - 2001) - равин в Офаким2020-12-1037 min
Тора на български - Torah in BulgarianВаишлах - Безгрешният гряхИЗТОЧНИЦИ:
БЕРЕШИТ 35
(18) Докато душата й я напускала - понеже умирала - тя го нарекла Бен-они (букв. “Сина на моята мъка"); но баща му го нарекъл Бинямин.
(19) Рахел починала и била погребана по пътя за Ефрат - в Бет-Лехем.
(20) Над гроба й Яаков поставил надгробен камък; същият надгробен камък на гроба на Рахел, който [е там] и до днес.
(21) Исраел отпътувал и разпънал шатрата си отвъд Мигдал-Едер.
(22) Реувен отишъл и спал с Бил’а, наложницата на баща му. Исраел чул, а синовете на Яаков били дванадесет.
РАШИ - БЕРЕШИТ 35:22 (базирайки се на Талмуда в трактат Шабат 55б)
“спал” - тъй като [Реувен] преместил леглото [на Яаков], стиха го сравнява с това ако беше спал с нея. А защо той преместил и осквернил леглото му? Когато починала Рахел, [Яаков] взел леглото си, което винаги било в шатрата на Рахел… и го преместил в шатрата на Бил’а, Реувен дошъл и поискал да защити честта на майка си (Леа). [Реувен] казал: “Ако сестрата на майка ми й е съперничела (за вниманието на Яаков), то [сега] прислужничката на сестрата на майка ми ли ще й съперничи?!” Затова и преместил (леглото).
“а синовете на Яаков били дванадесет” - продължава предишния разказ (раждането на Бинямин), след като се родил Бинямин семейството му било завършено и е било подходящо да се изброи, и [затова] били изброени. Мъдреците (на Талмуда) тълкуват, че това идва да ни научи, че те всички били равни и всички били праведни, защото Реувен не съгрешил.
БЕРЕШИТ 9:22
Хам, бащата на К’на’ан, видял голотата на баща си и разказал на двамата си братя отвън.
РАШИ - БЕРЕШИТ 9:22 (базирайки се на Талмуда в трактат Санедрин 70а)
“видял голотата на баща си” - някои [от Мъдреците] казват, че го кастрирал; други, че го насилил.
БЕРЕШИТ 49
(2) Съберете се и слушайте, о, синове на Яаков; послушайте баща си Исраел:
(3) Реувен, ти си моят първороден, моята мощ и първият плод на моята сила, превъзхождащ по ранг и превъзхождащ в чест.
(4) Нестабилен като вода, вече няма да превъзхождаш; защото, когато се качи на леглото на баща си, тогава ти донесе позор качвайки се на кревата ми!
....
(28) Всички тези бяха колената на Исраел, дванадесет на брой, и това им каза баща им и ги благослови, всеки според неговата благословия ги благослови.
ДИВРЕ АЯМИМ I 5:1
Синовете на Реувен, първородният на Исраел. Той бил първородният, но когато осквернил леглото на баща си, първородството му било дадено на синовете на Йосеф, син на Исраел, така че той не се счита за първороден в родословието.
РАШИ 35:23
“Първородният на Яаков - Реувен” - първороден по отношение на наследяването (на Ерец Исраел), първороден по отношение на свещенослужението, първороден по отношение на преброяването; първородството било дадено на Йосеф само по отношение на (броя на) колената - че станал две колена (Менаше и Ефраим).
ЙЕХЕЗКЕЛ 18
(5) Ако човек е праведен и извършва правосъдие и справедливост,
(6) не е ял (от жертвите на идолите) на планините, нито е вдигнал очи към идолите на дома на Исраел; той не е осквернил съпругата на друг мъж и не се е приближавал до жена, която е нида (с цел да има взаимоотношения с нея).
…
(9) ...праведен е той и ще живее, речението на Господ, Бог.
САНЕДРИН 81:1
Рав Аха синът на Рав Ханина тълкувал:
“Какво (се има предвид с) написаното: “Не е ял на планините”? Не е имал какво да яде заради заслугите на праотците (, а е имал собствени заслуги). “Нито е вдигнал очи към идолите на дома на Исраел” - не е ходил с високо изправена стойка (т.е. горделиво). “Не е осквернил съпругата на друг мъж” - не е нахлул в занаята на някой друг (т.е. застрашил нечий поминък). “Не се е приближавал до жена, която е нида” - не се възползвал от милостиня. За такъв човек пише: “праведен е той и ще живее”.
СПОМЕНАТИ АВТОРИ:
Сериде Еш, (1884 - 1966) - Рав Йехиел Яаков Вайнберг, равин в Монтрьо, алахист, автор на респонсата “Сериде Еш”
Алтер от Слободка, (1849 - 1927) - Рав Натан Цви Финкел, основател на йешивата в Слободка и изявен лидер на нравоучителното движение “Мусар”2020-12-0454 min
Тора на български - Torah in BulgarianВайеце - Отчаянието на ЯаковИЗТОЧНИЦИ:
БЕРЕШИТ ГЛ. 28
(10) Яaков излязъл от Беер-Шева и тръгнал към Харан.
(11) Той стигнал до мястото и отседнал там, тъй като слънцето залязло. Взел (един) от камъните на това място и го сложил под главата си и легнал на това място.
(12) Присънило му се: и ето стълба поставена на земята, а върхът й стигал до небето и ето, че Божиите ангели се качват и слизат по нея.
(13) И Господ стоял над него и казал: „Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Ицхак. Земята, върху която лежиш, ще дам на теб и на твоето потомство.
(14) Твоето потомство ще бъде като пръстта на земята; ще се разпростреш на запад и на изток, на север и на юг. Всички семейства на земята ще се благославят с теб и твоето потомство.
(15) Ето, че съм с теб: ще те защитя, където и да отидеш и ще те върна в тази земя. Няма да те оставя, докато не изпълня обещаното.“
(16) Яаков се събудил от съня си и казал: „Всъщност Господ присъства на това място, а аз не знаех!“
(17) Той се пострахувал и казал: „Колко величествено е това място! Това не е нищо друго ами жилището на Бог и това е вратата към Небесата."
МИДРАШ БЕРЕШИТ РАБА 68:2
Когато Яаков тръгнал към Харан по заповед на баща му, с цел да се ожени, дошъл Елифаз сина на Есав и му отнел всичко, което имал.
Яаков казал: ““Ще повдигна очите си към хълмовете, [за да видя] откъде ще ми дойде помощ.” (Теилим 121:1) Когато Елиезер отишъл да доведе Ривка, какво пише за него? “Слугата взел десет камили [натоварени с подаръци]” (Берешит 24:10) ... а аз [не нося] дори една огърлица или обица.”
След това, обаче, казал: “И какво? Ще загубя упованието ми в Твореца ми?! Да не става дума, няма да загубя упованието ми в Твореца ми - “помощта ще дойде от Господ, Твореца на небето и земята.” (Теилим 121:2)”
ЙЕШАЯУ 43:14
Заради вас бях изпратен във Вавилон.
САНЕДРИН 4б
Раби Акива казал: [за да се обясни как знаем, че тефилина на главата има четири отделения от думата לטטפת в Тората, трябва да знаем, че] טט означава “две” на коптски език, а פת означава “две” на [един] африкански език.
АРВИТ
Сложи ни да легнем в мир, Баща наш; вдигни ни да станем с живот, Цар наш.
ТЕИЛИМ 92:2-3
Добре е да се слави Господ, да пеем химни на Твоето име, о Всевишни, да се провъзгласява Твоята милост на разсъмване, Твоята вярност (или “вяра в Теб”) всяка вечер.
МИДРАШ РАБА БЕРЕШИТ 68:1
“Яaков излязъл от Беер-Шева и тръгнал към Харан.” (Берешит 28:10) Раби Пинхас започвал [дискусията на този стих] от името на Рав Уна бар Папа [цитирайки следния стих]: “Тогава ще тръгнеш уверено по пътя си.” (Мишле 3:23) “Тогава ще тръгнеш уверено” - това е Яаков, за когото пише: “Яаков излязъл”.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ЦИТИРАНИ АВТОРИ:
Бет Исраел, (1895 - 1977) - Рав Исраел Алтер, ребе на Гур
Сефат Емет, (1847 - 1905) - Рав Йеуда Арйе Лейб Алтер, ав бет дин и
ребе на Гур2020-11-2648 minТора на български - Torah in BulgarianТолдот - Семейства и молитвиИЗТОЧНИЦИ:
БЕРЕШИТ 25
(20) Ицхак бил на четиридесет години, когато взел за жена Ривка, дъщеря на Бетуел арамееца от Падан-Арам, сестра на Лаван арамееца.
(21) Ицхак се помолил (ויעתר) на Господ за жена си, защото тя беше безплодна; и Господ отговорил на молбата му, и жена му Ривка заченала.
МИДРАШ РАБА (ШИР АШИРИМ) 2:34
Защо прамайките (Сара, Ривка и Рахел) били безплодни? Защото Светият, Благословен да е Той, желае молитвата на праведниците.
ВАВИЛОНСКИ ТАЛМУД, СУКА 14а
Раби Елазар казал: Защо молитвите на праведните се оприличават на вили (етер)? [Написано е: „Ицхак се помолил (вай’етер) на Господ за жена си, защото тя беше безплодна” (Берешит 25:21),] за да ви се каже: Точно както тази вила преобръща зърното на гумното от място на място, така и молитвите на праведните преобръщат мнението на Светия, Благословен да е Той, от качеството на съда към качеството на милостта.2020-11-1936 min
Тора на български - Torah in BulgarianХайе Сара - Усилие и упованиеИЗТОЧНИЦИ:
БЕРЕШИТ 24:32
Мъжът влязъл в къщата и камилите били разтоварени. На камилите били дадени слама и фураж и вода била донесена, за да се измият краката му и краката на мъжете, които били с него.
МИДРАШ РАБА БЕРЕШИТ 60:8
Измиването на краката на слугите на праотците е по-важно пред Бог от Тората (учението/напътствието) на децата им.
БЕРЕШИТ 33:14
Нека господарят ми върви пред слугата си, докато пътувам бавно, според скоростта на добитъка (לרגל המלאכה, букв. “според крака на работата”), който е пред мен.
БЕРЕШИТ 18:4
Вземете, моля, малко вода и си измийте краката.
РАШИ 18:4
Той си помислил, че те са арабски търговци, които се кланят на прахта на краката им.
ИРМИЯУ 17:7
Благословен е човека, който се уповава на Господ и Господ е неговото упование.
БЕРЕШИТ 23:9
Нека ми продаде двойната си пещера, която е накрая на полето му. Нека ми я продаде на пълна цена за място за погребение сред вас.
БЕРЕШИТ 23:11
„Не, господарю, чуй ме: давам ти полето и ти давам пещерата, която е в него; давам ти го в присъствието на моя народ. Погреби починалия ти.
--------------------------------------------
ЦИТИРАНИ АВТОРИ:
Рав Моше Гринвалд, (1853-1910) - равин на Хуст и алахист
Ралбаг - Рав Леви бен Гершом, (1288-1344) - философ, астроном, математик и коментатор на Тората живял в Прованс2020-11-1244 min
Тора на български - Torah in BulgarianВайера - Саможертвата на АвраамПосветено на скорошното оздравяване на Хаим бен Виктория и Моше бен Йохевед
ИЗТОЧНИЦИ:
Берешит 22
1. След това Бог изпитал Авраам. Той му казал: „Авраам!“, а той отговорил: „Ето ме.“
2. Казал [му Бог]: „Вземи сина си, единствения си, когото обичаш, Ицхак, и отиди в земята Мория и го принеси (והעלהו) там за всеизгаряне (לעולה) на една от планините, която ще ти посоча.“
3. Авраам станал рано сутрин, оседлал магарето си и взел със себе си двамата си слуги
(נעריו) и сина си Исаак, той разцепил дърва за всеизгаряне и станал и тръгнал към мястото, за което му казал Бог.
4. На третия ден Авраам вдигнал очите си и видял мястото отдалеч.
5. Авраам казал на слугите си: “Седете тук с магарето, а аз и момчето ще отидем до там и ще се поклоним и ще се върнем при вас.”
6. Авраам взел дървата за всеизгарянето и ги сложил върху сина си Ицхак и взел огъня и ножа; и двамата тръгнали заедно.
7. Ицхак казал на баща си Авраам: „Тате!“ Той отговорил: „Ето ме, сине.“ И той казал: „Ето ги огъня и дървата, но къде е агнето за всеизгарянето? "
8. Авраам казал: „Бог ще се погрижи за агне за всеизгарянето, сине мой.“ Двамата тръгнали заедно.
9. Те пристигнали на мястото, за което Бог му казал. Авраам построил там жертвеника; изложил дървата, завързал сина си Ицхак, положил го върху жертвеника, върху дървата.
10. Авраам понечил и взел ножа, за да заколи сина си.
11. [Тогава] ангел Господен го извикал от небесата: „Авраам! Авраам!" Той отговорил: „Ето ме.“
12. Той казал: „Не понечвай срещу момчето и не му прави нищо, защото сега знам (ידעתי), че се боиш от Бог, и не удържа сина си, своя единствен, от Мен.”
13. Авраам вдигнал очите си и видял, и ето друг овен, уловен в гъсталака с рогата си. Авраам отишъл, взел овена и го принесъл като всеизгаряне вместо сина си.
14. И Авраам нарекъл това място “Господ ще види”, за което и днес ще се казва: „На планина на Господ ще има видение“.
15. Ангелът Господен призовал Авраам втори път от небесата,
16. и казал: „Кълна се в Себе си, Господ заявява: Понеже направи това нещо и не удържа сина си, единствения си,
17. Ще те благословя наистина и ще направя твоето потомство наистина многобройно като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще наследи портите на враговете си.
18. Всички народи на земята ще бъдат благословени с потомството ти, заради това, че послуша гласа Ми."
19. Авраам се върнал при слугите си и те тръгнали заедно за Беер Шева и Авраам отседнал в Беер Шева.
Защото Ицхак ще бъде наречен “твоето потомство”. (Берешит 21:12)
Господ се появил при Аврам и казал: “На потомството ти ще дам тази земя.” (Берешит 12:7)
ЦИТИРАНИ АВТОРИ:
Рамбан - Рав Моше бен Нахман, (1194-1270) - главен равин на Каталония, коментатор на Тората и Талмуда
Рав Ицхак бен Йеуда Алеви, (13-ти век) - френски коментатор на Талмуда и автор на коментара върху Тората “Пане’ах раза”
Рав Овадия Сефорно, (1468-1550) - равин и рош йешива в Болоня, коментатор на Танаха
Радак - Рав Давид Кимхи, (ок. 1160 - 1235) - граматик и коментатор на Танаха
Рав Пинхас Алеви Хоровиц, (1731-1805) - равин на Франкфурт, автор на коментара върху Тората “Паним яфот”
Рав Ицхак Зе’ев Ядлер, (1843-1917) - образователен деец живял в Йерусалим, автор на коментарите върху Тората и Мидраша “Тиферет Цион”2020-11-1249 min
Тора на български - Torah in BulgarianЛех леха - Странстванията на АвраамПарашат ашавуа
ИЗТОЧНИЦИ:
Господ казал на Аврам: “Отправи се (לך לך) от страната си и от родното си място и от бащиния си дом към земята, която ще ти покажа.” (Берешит 12:1)
Имало глад в земята и Аврам се спуснал до Египет, за да живее там, защото глада бил тежък в земята. Когато се доближил до Египет, казал на жена си Сарай: “Знам, че си красива жена. Когато египтяните те видят, ще си кажат: “Това е жена му,” и ще ме убият, а теб ще оставят жива. Моля ти се, кажи че си ми сестра, за да ми се случи добро заради теб, и за да оцелее душата ми заради теб.” (Берешит 12:10-13)
Праведният върви с цялостност, щастливи са децата му след него. (Мишле 20:7)
ЦИТИРАНИ АВТОРИ:
Рав Хаим от Воложин, (1749-1821) - равин, кабалист, основател на Воложинската йешива2020-10-3034 min
Тора на български - Torah in BulgarianНоах - Вавилонската кулаБерешит - гл. 11
1. Цялата земя имала един език и единни думи.
2. Когато отпътували от изтока се натъкнали на долина в Шин’арската земя и се заселили там.
3. Те си казали един на друг: „Нека направим тухли и да ги изгорим силно.“ - И тухлата им служила като камък, а битумът им служил като хоросан.
4. Те си казали: „Нека да си построим град и кула, а върха й (да бъде) в небето, за да си създадем име; иначе ще бъдем разпръснати по лицето на цялата земя."
5. Господ слязъл да види града и кулата, които хората (букв. децата на Адам) построили.
6. Господ казал: „Ако, като един народ с един език за всички, ето как са започнали да вършат, сега няма да отсъства нищо, което те биха планирали да направят.
7. Нека тогава Слезем и Объркаме речта им там, за да не си разбират речта един друг."
8. Господ ги разпръснал оттам по лицето на цялата земя; и те престанали да строят града.
9. Затова бил наречен Вавилон (בבל), защото там Господ объркал (בלל) езика на цялата земя; и оттам Господ ги разпръснал по лицето на цялата земя.2020-10-2644 min
Тора на български - Torah in BulgarianПосланието на празника Шемини ацерет и началото на книгата БерешитПосветено на скорошното оздравяване на Моше бен Йохевед2020-10-1539 min
Тора на български - Torah in BulgarianРадостта на СукотБазирано върху статия от Рав Аарон Лопиански от книгата “Time Pieces”
ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
И се радвай през твоя празник. (Дварим 16:14)
Идолите (ацабе’ем “עצביהם”) им са [от] сребро и злато, творение на човешки ръце. (Теилим 115:4)
Бен Зома казвал: “[...] Кой е богат? Този, който е доволен (букв. “щастлив” - “שמח”) със своя дял.” (Пирке авот 4:1)
Този, който не е вкусил от радостта на премахването на съмнението, никога не е вкусвал радост. (Торат аола 1:4)
Велика мицва [човек] винаги да е радостен. (Раби Нахман от Бреслов)
Поставям Господ пред мен винаги. (Теилим 16:8)
Вашите грехове ви отделиха от вашия Бог. (Йешаяу 59:2)
Проклета да бъде земята заради теб, с труд (букв. тъга, “ицавон” - “עצבון”) ще ядеш от нея през всички дни на живота си. (Берешит 3:17)
Както си радвал творението Ти в Ган Еден. (Шева брахот - седемте благословии за младоженците)
Три празника празнувай за Мен през годината [...] и да не се показват пред Мен с празни ръце. (Шмот 23:14-15)
Радостта на целия свят - планината Цион. (Теилим 48:3)
От всичките ви грехове ще се пречистите пред Господ. (Ваикра 16:30)
И ще се веселите пред Господ, вашия Бог, седем дни. (Ваикра 23:40)
На Господ е земята и всичко, с което е изпълнена. (Теилим 24:1)
ЦИТИРАНИ АВТОРИ:
Рав Аарон Лопиански - равин и рош йешива в Силвър Спринг, Мериленд
Малбим, (1809-1879) - Рав Меир Лейбуш Вайзер, главен равин на Букурещ и коментатор на Танаха
Виленският Гаон - Рав Елияу бен Шломо Залман, (1720-1797) - талмудист, алахист, кабалист, духовен лидер на вилнюската общност
Ма’арал, (1520-1609) - Рав Йеуда Лойв, ав бет дин и рош йешива в Прага, кабалист и философ
Рама - Рав Моше Исерлес, (1530-1572) - даян и рош йешива в Краков, автор на добавки към Шулхан Арух и коментар върху Тур
Рав Нахман от Бреслов, (1772-1810) - ребе на Бреслов2020-09-3046 min
Тора на български - Torah in BulgarianРазкаянието на Йом кипурЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
Казал Рав Шмуел бар Иня от името на Рав: “Откъде знаем, че присъдата на общността не се подпечатва?”
[Талмуда пита:] “Не се подпечатва?! Нали пише: “Грехът ти е оставил отпечатък пред Мен” (Йешаяу 2:22).”
[Отговор:] “Въпреки, че се подпечатва бива разкъсана, както пише: “[Кой е] като Господ, нашият Бог, когато и да се провикнем към Него?” (Дварим 4:7)”
[Талмуда пита:] “Но нали пише: “Търсете Господ, когато Той се намира, [провикнете му се, когато Той е близко]” (Йешаяу 55:6).”
[Отговор:] “Там става дума за отделния човек, а тук става дума за общността.”
[Талмуда пита:] “Кога тогава [Той се намира и е близко] по отношение на отделния човек?”
Казал Раба бар Авуа: “Това са десетте дни от Рош ашана до Йом кипур.” (Рош ашана 18а)
Защото на този ден ще ви изкупи, за да ви пречисти, от всичките ви грехове ще се пречистите пред Господ. (Ваикра 16:30)
И ще се измие във водата и ще се пречисти. (Ваикра 14:8)
По същият начин, както този който има намерението (“кавана”) да се пречисти (чрез потапяне в микве) след като се потопи е пречистен… така и този, който иска да пречисти душата си от душевните нечистотии, като мислите за грях и лошите качества, тъй като е решил да се отдели от тези понятия и е вкарал душата си във водите на разума - той се е пречистил. И така пише: “И ще хвърля върху вас чиста вода и ще се пречистите, от всичките ви нечистоти и идоли ще ви пречистя” (Йехезкел 36:25) (Рамбам - Мишне Тора, Микваот 11:12)
И вятър от Бог духал над водата. (Берешит 1:2)
Седем неща били сътворени преди сътворението на света: Тората, тешувата, Ган Еден, Геинома, Трона на Славата, Храма и името на Машиах. (Песахим 54а)
Казал Раби Акива: “Трябва да сте щастливи Исраел, защото пред кого се пречиствате и кой ви пречиства? Вашият Баща на Небесата, както е казано: “И ще хвърля върху вас чиста вода и ще се пречистите” (Йехезкел 36:25), и също е казано: “Господ е миквето на Исраел” (Ирмияу 17:13) - както миквето пречиства нечистите, така и Светия, Благословен да е Той, пречиства Исраел.” (Йома 85б)
Бог няма да унижи счупеното и потиснатото сърце. (Теилим 51:19)
[Съгрешилия следва] да се пробуди веднага и да се върне при Господ. Ако се забави то ще изпусне правилното време. И въпреки всичко [дори да се забави], това е тешува. Както с обрязването, което не е направено навреме (на осмия ден от раждането), се изпълнява заповедта, въпреки че е по-добре да е навреме, така е и с “обрязването на сърцето” (тешувата). (Шне лухот абрит - Йома, амуд атешува, стр. 173)
ЦИТИРАНИ КОМЕНТАТОРИ:
Рамбам - Рав Моше бен Маймон, (1138-1204) - алахист и философ, коментатор на Мишната и автор на алахическия кодекс Мишне Тора и философския труд Море Невухим
Рав Бецалел Жолти, (1920-1982) - даян и главен ашкеназски равин на Йерусалим, автор на “Мишнат Яавец”
Шем миШмуел - Рав Шмуел Борнщейн, (1856-1926) - ребе и рош йешива на Сохачов, автор на “Шем миШмуел”
Сефер ахинух - безименен коментар върху 613-те заповеди на Тората от 13-ти век
Раби миКоцк - Рав Менахем Мендел Моргенщерн, (1787-1859) - ребе на Коцк
Шла - Рав Йешая Хоровиц, (1558-1630) - равин и ав бет дин в няколко общности на Свещената Римска империя и Жечпосполита, кабалист и автор на “Шне лухот абрит” (Шла)
Рав Шломо Аркави, (1890-1942) - машгиях (духовен настваник) на йешивата в Гродно2020-09-2356 min
Тора на български - Torah in BulgarianПраведните, грешните и тези помежду имИзвадка от книгата Егйоне Алаха (Смислите в Тората) на Рав Ицхак Мирски (20-и век).
ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
Рав Круспедай казал от името на Раби Йоханан: “Три книги биват отворени на Рош ашана - една на пълните грешници, една на пълните праведници, една на средните хора. Пълните праведници биват веднага записани и подпечатани за живот, пълните грешници биват веднага записани и подпечатани за смърт, средните зависват от Рош ашана до Йом кипур. Ако заслужат биват записани за живот, ако не заслужат, то биват записани за смърт. (Рош ашана 16б)
Има праведник, който е погубен въпреки праведността му, а има грешник, който просъществува въпреки злодейството си. (Коелет 7:15)
Не разбираме нито спокойствието на грешниците, нито страданията на праведниците. (Пирке авот 4:15)
И ще оправдаят праведния (והצדיקו את הצדיק). (Дварим 25:19)
И ще осъдят злодея/грешника (והרשיעו את הרשע). (Дварим 25:19)
И относно страните ще бъде провъзгласено (на какво е присъдена) - коя на меч, коя на мир, коя на глад, коя на ситост, а създанията ще бъдат споменати за живот и смърт. (Мусаф за Рош ашана)
Средният зависва до Йом кипур - ако направи тешува се подпечатва на живот, а ако не (направи тешува) се подпечатва на смърт. (Рамбам - Мишне Тора - закони на Тешувата 3:3)
Човек следва винаги да се възприема все едно е наполовина праведен и наполовина грешен. Ако извърши една мицва - заслужава похвала, защото е наклонил везните към оправдаването му и към това на целия свят. (Кидушин 40а-б)
ЦИТИРАНИ КОМЕНТАТОРИ:
Риф - Рав Ицхак Алфаси, (1013-1103) - равин и рош йешива във Фез и по-късно Лусена, Андалусия; коментатор на Талмуда
Рамбан - Рав Моше бен Нахман, (1194-1270) - главен равин на Каталония, коментатор на Тората и Талмуда
Рама - Рав Моше Исерлес, (1530-1572) - даян и рош йешива в Краков, автор на добавки към Шулхан Арух и коментар върху Тур
Тосфот - обобщаващо име за школи на Талмудически коментатори творили между 12-ти и 13-ти век в днешни Франция и Германия
Маген Авраам - Рав Авраам Гомбинер, (1633-1683) - даян и рош йешива в Калиш, автор на коментара върху Шулхан Арух - Маген Авраам
Виленският Гаон - Рав Елияу бен Шломо Залман, (1720-1797) - талмудист, алахист, кабалист, духовен лидер на Вилнюската общност
Рабену Хананел бен Хушиел, (965-1055) - равин и рош йешива в Кайруан, сигурно най-ранният коментатор на целия Талмуд
Рамбам - Рав Моше бен Маймон, (1138-1204) - алахист и философ, коментатор на Мишната и автор на алахическия кодекс Мишне Тора и философския труд Море Невухим
Рав Ицхак (Ицеле) Блазер, (1837-1907) - главен равин на Санкт Петербург, алахист, лидер на движението Мусар
Рав Арйе Померанчик, (1908-1942) - талмид хахам и автор на Емек Браха, живял в Петах Тиква2020-09-1738 min
Тора на български - Torah in BulgarianСъдът на Рош ашанаИзвадка от книгата Егйоне Алаха (Смислите в Тората) на Рав Ицхак Мирски (20-и век).
ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
Рав Нахман бар Ицхак казал: (Първият ден на месеца Тишре е нова година по отношение на) съда, както пише: “от началото (מרשית) на годината, до края на годината” (Дварим 11:12) - от началото на годината се отсъжда какво ще се случи в края й. Откъде знаем, че става дума за Тишре? Защото пише: “Тръбете с шофар при новолунието, през скриването на нашия празник. Защото това е закон за Исраел, отсъждане на Бога на Яаков.” (Теилим 81:4-5) Кой е празникът, през който луната е скрита? Трябва да кажем, че е Рош ашана. И относно него пише: “Защото това е закон за Исраел, отсъждане на Бога на Яаков.” (Роша ашана 8а)
(Мерешит-Митишре) מתשרי-מרשית
В четири времена светът бива съден: на Песах по отношение на реколтата. На Шавуот по отношение на плодовете на дърветата. На Рош ашана всички хора по света минават пред Него като стадо овце, както се казва, „Този, Който оформя сърцата на всички тях, Който различава всичките им дела“ (Теилим 33:15). На Сукот биват съдени по отношение на дъжда. (Мишна - Рош ашана 1:2)
Раби Елиезер казал: “Света бил сътворен в Тишре” … Раби Йеошуа казал: “Света бил сътворен в Нисан”. (Рош ашана 10б-11а)
Адам бил сътворен на Рош ашана … В осмия час (на деня, в който Адам бил създаден) го вкарал в Ган Еден. В деветия час му заповядал (да не яде от плода на Дървото на доброто и злото). В десетия час нарушил заповедта. В единадесетия час бил съден. В дванадесетия час излязъл оправдан пред Светия, Благословен да е Той. Казал му Светият, Благословен да е Той: “Адам, ти си знамение за децата ти - както ти влезе при Мен за съд в този ден и излезе оправдан, така и децата ти ще влизат при Мен за съд в този ден и ще излизат оправдани.” (Ялкут шимони 782)
През Нисан били освободени, през Нисан ще бъдат освободени в бъдеще”. (Рош ашана 11а)
И всички, които се занимават с нуждите на общността Светия, Благословен да е Той … да им прости всички грехове. (Молитва след четенето от Тората в сутрешната молитва на Шабат)
ЦИТИРАНИ КОМЕНТАТОРИ:
Ран - Рабену Нисим бен Реувен Геронди, (1315-1376) - даян и рош йешива в Барселона, коментатор на Талмуда
Тур - Рав Яаков бен Ашер, (1269-1343) - алахист, автор на “Арбаа Турим” (Тур), живял в днешна Германия, а по-късно в Толедо
Бах - Рав Йоел Сиркис, (1561-1640) - ав бет дин и рош йешива в Краков, автор на коментара върху Тур - Байт хадаш (Бах)
Алтер от Келм - Рав Симха Зисъл Зив, (1824-1898) - директор на еврейското училище (Талмуд Тора) в Келм, от ранните лидери на движението Мусар2020-09-1737 min
Тора на български - Torah in BulgarianТешува - разкаянието в еврейската традиция (3)Извадка от книгата Егйоне Алаха (Смислите в Тората) на Рав Ицхак Мирски (20-и век).
ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
Велика е тешувата, защото стига до Трона на Славата. (Йома 86б)
Велика е тешувата, защото дори греха на човек да е стигнал Трона на Славата, тя има силата да го изкупи. (Рабейну Хананел - Йома 86б)
Седем неща били сътворени преди сътворението на света: Тората, тешувата, Ган Еден, Геинома, Трона на Славата, Храма и името на Машиах. (Песахим 54а)
Преди планините да се родят и да създадеш света … ще върнеш човек с мъки, Ти си казал: “Върнете (разкайте) се хора!” (Теилим 90:2-3)
Попитали Мъдростта: “Какво е наказанието на грешника?” Тя казала: “Грешните ще бъдат преследвани от зло.”
Попитали Пророчеството: “Какво е наказанието на грешника?” То казало: “Съгрешилата душа следва да умре.”
Попитали Тората: “Какво е наказанието на грешника?” Тя казала: “Да принесе жертва и ще се изкупи.”
Попитали Светия, Благословен да е Той: “Какво е наказанието на грешника?” Той казал: “Да направи тешува и ще се изкупи. Както пише: “Добър и Праведен е Господ, затова ще напъти грешните към пътя. (Теилим 25:8)”” (Йерусалимски Талмуд - Макот 5:6)
Велика е тешувата, защото чрез нея умишлените прегрешния се превръщат в неволни прегрешения. (Йома 86б)
[Относно] задължените да получат смъртно наказание от бет дина (във времената, когато това се практикувало) - ако се разкае, то бет дина не му прощават. (Макот 13б)
Тешувата е отвъд/над света, защото е била сътворена преди създаването на света. (Нетив атешува, гл. 2)
Следва да се размишлява върху законите на Тората … Всяко нещо, за което [човек] не намира смисъл или причина, не следва да бъде [възприемано като] лековато в очите му. (Рамбам - Меила 8:8)
Всеки, който каже че Менаше няма дял в бъдещия свят разслабва убеждението на каещите се (ба’але тешува)... Казал Раби Йоханан от името на Раби Шимон бар Йохай: “Какво пише тук: “Tой Му се молил и Той направил отвор за него (ויחתר לו)” (Дивре аямим бет 33:13)? По-скоро би трябвало да пише: “И Той приел молитвата му (ויעתר לו)”. Това ни учи, че Светият, Благословен да е Той, му направил нещо като отвор в небесата, за да приеме разкаянието му въпреки Качеството на Съда. (Санедрин 103а)
“Спомням си, че баща ми ме караше да чета този стих, когато бях в синагога: “Когато си в беда и те застигнат всички тези неща (проклятията) … и ще се върнеш до Господ, твоя Бог” (Дварим 4:30). Ако ми отговори - добре. Ако не, то всички са еднакви (т.е. Всички богове са едни и същи - без същност.)” Служещите ангели затворили всички прозорци, за да не влезе молитвата на Менаше пред Светия, Благословен да е Той. Казали те на Светия, Благословен да е Той: “Ще приемеш разкаянието на човек, служил на идоли и внесъл идол в Храма?” Казал им Той: “Ако не приема разкаянието му, то ще заключа вратата пред всички каещи се (баале тешува).” Какво направил Светият, Благословен да е Той? Направил му отвор под Трона на славата и чул молбата му. Това е, което пише: “Tой Му се молил и Той направил отвор за него, и чул молбата му и го върнал.” (Дивре аямим бет 33:13) (Йерусалимски Талмуд - Санедрин 10)2020-09-1057 min
Тора на български - Torah in BulgarianТешува - разкаянието в еврейската традиция (2)ВТОРА ЧАСТ - Извадка от книгата Сефер аикарим (Книгата на основите) на Рав Йосеф Албо (1380-1444).
ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
Реш Лакиш казал: Голямо е покаянието, тъй като умишлените грехове на каещия се считат за него като за неволни грехове, както се казва: „Върни се, Исраел, до Господ, твоя Бог, защото си се спънал в беззаконието си“ (Ошеа 14:2 ). Така ли е? Не каза ли самият Реш Лакиш: Голямо е покаянието, тъй като нечии умишлени грехове се считат за него като заслуги, както е посочено: „И когато нечестивият се отвърне от нечестието си и направи това, което е законно и правилно, чрез тях той ще живее” (Йехезкел 33:19) (чрез всичките му дела, дори прегрешенията му - Раши) Това не е проблем: тук, когато човек се покае от любов, греховете му стават като заслуги; там, когато човек се разкайва от страх, греховете му се отчитат като неволни грехове. (Йома 86б)
Този път сгреших и Господ е прав, а аз и народа ми сме грешни. (Шмот 9:27)
Аз втвърдих сърцето му. (Шмот 10:1)
И ако вървите с Мен [със] случайност. (Ваикра 26:21)
И аз ще вървя с вас [със] случайност. (Ваикра 26:24)
Позволи ни да прекосим страната ти. (Бамидбар 20:17)
Не е Моето желание нечестивият да умре, а нечестивият да се обърне от [злите си] пътища и да живее. (Йехезкел 33:11)
Господ затвърди волята му и втвърди сърцето му, за да го предаде в твоята ръка - както е сега. (Дварим 2:30)
И Едом излезе срещу тях с тежка сила, силно въоръжен. (Бамидбар 20:20)
Моше изпратил пратеници до едомския цар. (Бамидбар 20:14)
Каквато храна ще ям, ще доставите за пари и каквато вода пия ще дадете за пари. (Дварим 2:28)
Aко ние или нашият добитък пием от водата ви, то ще я платим. (Бамидбар 20:19)
רַ֥ק אֵין־דָּבָ֖ר בְּרַגְלַ֥י אֶֽעֱבֹֽרָה - за преминаването [на земята ти няма да дадем] нищо. (Бамидбар 20:19)
Ще ги излекувам от заболяването [на душата] им, ще ги обичам с щедрост, защото гневът ми се е отвърнал от него. (Ошеа 14:5)
Нека дух на щедрост ме поддържа. (Теилим 51:14)
Потърси благоволението на Господ и Той ще изпълни желанията на сърцето ти. (Теилим 37:4)
Поискай от Мен (по време на война - Раши) и ще дам народи в твое наследство, а покореното от теб [ще се разпростре до] краищата на земята. (Теилим 2:8)
Отвори устата си широко и Аз ще я напълня. (Теилим 81:11)
Обичащите Ме ще обичам. (Мишле 8:17)
Когато си в беда, защото всички тези неща са те сполетели и в края на дните, ще се върнеш при Господ, твоя Бог, и ще се вслушаш в гласа Му. (Дварим 4:30)
И ще обреже Господ, твоят Бог, сърцето ти и сърцата на твоето потомство, за да заобичаш Господ, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, за да живееш. (Дварим 30:6)2020-09-041h 02
Тора на български - Torah in BulgarianТешува - разкаянието в еврейската традиция (1)Извадка от книгата Сефер аикарим (Книгата на основите) на Рав Йосеф Албо (1380-1444)
ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
(9) И Господ, твоят Бог, ще те направи изобилен в цялата работа на ръцете ти , в плода на твоята утроба, в плода на добитъка ти и в плода на твоята почва. Защото Господ отново ще се зарадва на теб за добро, както Той се зарадва на твоите праотци, (10) когато чуеш гласа на Господ, твоя Бог, да спазваш Неговите заповеди и наредбите Му, написани в този свитък на Тората, [и] когато се върнеш при Господ, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа. (11) Защото тази заповед, която ти заповядвам днес, не е скрита от теб, нито е далеч. (12) Не е на небето, за да кажеш: „Кой ще отиде на небето за нас и ще ни я донесе, за да ни я обясни, за да можем да я изпълним?“ (13) Нито пък е отвъд морето за да кажеш: „Кой ще премине от другата страна на морето за нас и ще ни я донесе, за да ни я обясни, за да можем да я изпълним?“ (14) Всъщност [това] нещо ти е много близко; то е в устата ти и в сърцето ти, за да можеш да го изпълниш. (15) Ето, поставих днес пред теб живот и добро, смърт и зло. (Дварим 30)
С какво да се приближа към Господ, [с какво] да почета Бог, Най-Възвишения? Да се приближа ли към Него с всеизгаряния, с едногодишни телета? Може ли Господ да бъде удовлетворен с хиляди овни, с безброй потоци зехтин? Трябва ли да дам първородния си за престъплението си, плода на тялото си за греховете си? (Миха 6:6-7)
Избери живота, за да живееш ти и твоето потомство. (Дварим 30:19)
За да обичаш Господ, твоя Бог, слушай заповедите Му и се придържай към Него. Защото Той е твоя живот и дълголетието ти на земята. (Дварим 30:20)
Реш Лакиш казал: Голямо е покаянието, тъй като умишлените грехове на каещия се считат за него като за неволни грехове, както се казва: „Върни се, Исраел, към Господ, твоя Бог, защото си се спънал в беззаконието си“ (Ошеа 14:2 ). Така ли е? Не каза ли самият Реш Лакиш: Голямо е покаянието, тъй като нечии умишлени грехове се считат за него като заслуги, както е посочено: „И когато нечестивият се отвърне от нечестието си и направи това, което е законно и правилно, чрез тях той ще живее” (Йехезкел 33:19) (чрез всичките му дела, дори прегрешенията му - Раши) Това не е проблем: тук, когато човек се покае от любов, греховете му стават като заслуги; там, когато човек се разкайва от страх, греховете му се отчитат като неволни грехове. (Йома 86б)2020-08-2440 min
Тора на български - Torah in BulgarianШофтим - Стъпката към добродетелта като добродетел сама по себе сиПАРАШАТ АШАВУА
От книгата “Да’ат Тора” на Рав Йерухам Левовиц (1873-1936)
ИЗТОЧНИЦИ:
Нека тя бъде с него и нека чете от нея през целия си живот. (Дварим 17:19)
Тората е по-велика от царуването и свещеничеството (кеуна). Царуването се придобива с тридесет добродетели (מעלות), а свещеничеството с двадесет и четири. Тората пък се придобива с четиридесет и осем неща. И това са те: с учение, с чуване и т.н. (Пирке Авот 6:6)
Тридесет добродетели - заповедите и законите свързани с царя. (Раши)
И да няма много жени, за да не се заблуди сърцето му. (Дварим 17:17)
За да не се възгордее над братята си. (Дварим 17:20)
“Tе са живот за тези, които ги намират (למצאיהם)” (Мишле 4:22) - за тези, които ги произнасят на глас (למוציאיהם בפה - букв. “които ги изваждат от устата си). (Ерувин 54а)
Казал Раби Хелбо от името на Рав Уна: Всеки, който определя място за молитвата си Бога на Авраам ще му помогне, а когато почине ще казват за него: “Този хасид (правещ отвъд очакваното от закона), този смирен беше от учениците на Авраам”. (Брахот 6б)
На следващата сутрин Авраам побързал да отиде на мястото, където беше застанал пред Господ. (Берешит 19:27)
И станал Пинхас и се молил. (Теилим 106:30)2020-08-1822 min
Тора на български - Torah in BulgarianСчупването на първите скрижали и важността на усилието в изучаването на ТоратаСЕРИЯ ЕВРЕЙСКА МИСЪЛ
Предговор към книгата Шааре Йошер на Рав Шимон Йеуда Шкоп (1860-1939)
ИЗТОЧНИЦИ:
“Ако ще вървите по Моите пътища и ще пазите Моите заповеди” (Ваикра 26:3) - Следва да се трудите [да разберете] Тората (Сифра 1:1-2)
Защо пише: “издълбан в скрижалите” (Шмот 32:16)? [За да ни каже, че] ако първите скрижали не били счупени Тората нямаше да бъде забравяна от еврейския народ. (Ерувин 54а)
“Чуждият (בן נכר) да не яде от него (корбан Песаха)” (Шмот 12:43) - този, чиито дела са се отчуждили (יתנכרו) от Небесния му Баща. (Мехилта; Раши)
Скрижалите били труда на Бог. (Шмот 32:16)
Издълбай (букв. “Издълбай си” - פסל לך) две скрижали от камък. (Шмот 34:1)2020-08-1826 min
Тора на български - Torah in BulgarianБалансът между егоизма и любовта към ближнияСЕРИЯ ЕВРЕЙСКА МИСЪЛ
Предговор към книгата Шааре Йошер на Рав Шимон Йеуда Шкоп (1860-1939)
ИЗТОЧНИЦИ:
И ще вървите по Неговите пътища. (Дварим 28:9)
Бъдете святи, защото Аз съм свят. (Ваикра 19:2)
Може ли [наистина] да бъде „като Мен“? Ето защо [стихът] продължава: „защото Аз съм свят“, за да ни научи, че Моята святост е над вашата" (Ваикра Раба 24:9)
„Бъдете святи“ - бъдете отделени. (Торат Коаним)
Раби Акива казал: “[...] Твоят живот е с предимство пред живота на твоя приятел.” (Бава Меция 62a)
И обичай приятеля си като себе си. (Ваикра 19:18)
Това, което е омразно на теб не прави на твоя приятел. (Шабат 31а)
Безкрайният е искал да даде пълноценно добро, което дори не включва срама от получаването. (Рамхал в Калах Питхе Хохма)
Човек предпочита своя кав (мерна единица) пред 9-те кава на своя приятел. (Бава меция 38а)
Мъдрите ще ходят заради него, а глупавите ще се спънат в него. (перифразирано от Ошеа 14:10)
За да не се заситя и отрека и кажа: “Кой е Ашем?” (Мишле 30:8)
Небесата разказват за славата на Господ, а сътвореното от ръцете Му е описано от небето. (Теилим 19:2)
Моше ще се възрадва в дадения му дял, защото [Ти] си го нарекъл надежден слуга. (Сутрешна молитва за Шабат)
Ако аз не [помогна] на себе си, то кой [ще помогне] на мен? А когато съм [само] за себе си, какво съм аз? (Пирке Авот 1:14)
“[Със сигурност] отделяй десятък (עשר תעשר)” (Дварим 14:22) - Отделяй десятък, за да забогатееш (עשר בשביל שתתעשר). (Таанит 9а)
Най-много научих от учениците си. (Таанит 7а)2020-08-1852 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - двайсет и втора част (запис на урок)Рав Джонатан Сакс (1948-)
[...] Ваикра гл. 19 споменава една до друга заповеди, които на пръв поглед са от съвсем различни видове. Някои принадлежат към моралния живот: не клюкарствайте, не мразете, не отмъщавайте, не обиждайте. Някои се отнасят до социалната справедливост: оставете части от реколтата за бедните; не изкривявайте справедливостта; не задържайте заплатите; не използвайте неверни тегла и мерки. Други имат съвсем различно усещане: не кръстосвайте добитък; не засаждайте поле със смесени семена; не носете дреха от смесени вълна и лен; не яжте плодове от първите три години; не яжте кръв; не практикувайте гадаене; не се самонаранявайте.
На пръв поглед тези заповеди нямат нищо общо помежду си: някои са за съвестта, други за политиката и икономиката, а други за чистотата и табутата. Ясно е обаче, че Тората ни казва друго. Те имат нещо общо. Те са за ред, граници, ограничения. [...]
Защо тогава точно в тази глава се появяват двете големи заповеди - любовта към ближния и чужденеца? Отговорът е дълбок и далеч от очевиден. Защото тук принадлежи любовта - в подредена вселена.
-
Канадският психолог Джордан Питърсън наскоро се превърна в един от най-известните обществени интелектуалци на нашето време. Неотдавнашната му книга „Дванадесет правила за живота“ е мащабен бестселър във Великобритания и Америка. Той е имал смелостта да противоречи, предизвиквайки модните заблуди на съвременния Запад. Особено поразително в книгата е правило номер 5: „Не позволявайте на децата ви да правят нещо, което ви кара да не ги харесвате.“
Неговата точка е по-фина, отколкото звучи. Значителен брой родители днес, според него, не успяват да социализират децата си. Те им дават всичко, което искат. Не ги учат на правила. Има, твърди той, сложни причини за това. Някои от тях са свързани с липсата на внимание. Родителите са заети и нямат време за трудната задача да преподават дисциплина. Част от него има връзка с влиятелната, но подвеждаща идея на Жан-Жак Русо, че децата са естествено добри и са направени лоши от обществото и неговите правила. Така че най-добрият начин да отгледате щастливи и креативни деца е да ги оставите да избират за себе си.
Отчасти обаче той казва това е така, защото „съвременните родители са просто парализирани от страха, че вече няма да бъдат харесвани или дори обичани от децата си, ако ги накажат по някаква причина“. Те се страхуват да не повредят отношенията си, като кажат „Не“. Те се страхуват от загубата на любовта на децата си. [...]
Ясните правила правят сигурни деца и спокойни, разумни родители. Ясните принципи на дисциплината и наказанието балансират милостта и справедливостта, така че социалното развитие и психологическата зрялост да бъдат оптимално насърчавани. Ясните правила и правилната дисциплина помагат на детето, семейството и обществото да установят, поддържат и разширяват реда. Това е всичко, което ни предпазва от хаос (там 113-144).
Това е и темата на началната глава на Кедошим: ясни правила, които създават и поддържат социален ред. Именно там принадлежи истинската любов - не сантименталният, самозаблуждаващ се заместител. Без ред любовта само добавя към хаоса. Неразбраната любов може да доведе до пренебрегване на родителите, създавайки разглезени деца с чувство за право, които са предназначени за нещастен, неуспешен, неосъществен възрастен живот. [...]
Нейната комбинация от морални, политически, икономически и екологични закони е върховно изявление на вселена от (Божествено създаден) ред, на който ние сме пазители. Но главата не е само за реда. Става дума за хуманизиране на този ред чрез любовта - любовта към ближния и непознатия/чужденеца. И когато Тората казва: „Не мразете, не отмъщавайте и не пазете злоба“, това е необичайно предчувствуване на коментара на Питърсън за негодуванието, завистта и желанието за отмъщение и унищожение.
Оттук и променящата живота идея, която отдавна сме забравили: любовта не е достатъчна. Взаимоотношенията се нуждаят от правила. (Covenant and Conversation 5778)2020-07-2741 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - двайсет и първа част (запис на урок)Нехама Лейбович (1905-1997) - [...] По-правдоподобно е обаче мнението, което приема фразата “като себе си” не като квалифицираща степента на любов, а като мотивираща принципа, въплътен в текста - той е като себе си, човек като самия теб. Това е мнението, което Рав Нафтали Херц Визел предлага след анализиране на другите гледни точки:
“Думата כמוך (“като себе си”) обикновено не се използва като наречие, а по-скоро като прилагателно, което означава “подобен на теб” - “защото כמוך фараона” (Берешит 44:18), т.е. подобен на фараона; “няма никой толкова проницателен и мъдър כמוך” т.е. подобен на теб в мъдрост и проницателност (там 41:39). По същия начин и тук значението е: “Обичай ближния си, който е като самия теб - като теб, създаден по образ на Бог, човек като самия теб.
Това включва цялото човечество, създадено по образ на Бог. Раби Акива се позовава на това в коментара си: “Това е велик принцип в Тората” (Берешит Раба 24), повторен от него в Мишната по следния начин: „Възлюбен е човек, защото е създаден по образ на Бог“ (Пирке авот 3:14). Дори да съгреши, той може да подобри поведението си, защото е създаден по образ на Бог и е надарен със свободна воля и е в състояние да контролира действията си ... Правилният превод на тази фраза е: “Обичай ближния си, защото той е като теб” … Ако означаваше “като себе си”, т.е. трябва да го обичаш, както ти обичаш себе си, тогава бихме могли да игнорираме обяснението на Илел, което всъщност би намалило обхвата на тази максима. Освен това Тората не би указала степента на тази любов, тъй като обичайният еврейски израз за такава идеална любов е, “както той обича собствената си душа”, както Писанието заявява в случая с Давид и Йонатан: “и Йонатан го обичаше като своята собствена душа” (Шмуел алеф 20:17). Съответно, тук текстът трябваше да каже “обичай ближния си като собствената си душа”. Ако всеки евреин трябва да обича ближния си като своята собствена душа, нямаше да има нищо изключително в любовта на Давид и Йонатан, въпреки това Давид заявява в елегията си към Йонатан: “Твоята любов към мен беше изключителна” (Шмуел бет 1:26). Следователно, “כמוך” означава, защото той е такъв, какъвто си ти, и стихът трябва да се разбира в буквалния му смисъл, противно на обяснението на Нахманид.”
Това мнение получава допълнителна подкрепа от стих 34 от нашата глава (Ваикра 19):
“С чужденеца (גר), който пребивава с вас, ще се държите така, както и с местния, и ще го обичате כמוך, защото сте били чужденци в египетската земя.”
Ако “כמוך” посочваше степента на любовта, тогава свързването с робството би било неразбираемо. Обаче това не е така, ако “כמוך” означава този, “който е като теб”, който се нуждае от твоята любов. Така четем по-нататък: “Не потискайте чужденеца, защото познавате душата на чужденеца, защото [самите] вие сте били чужденци в египетската земя (Шмот 23:9). Това изяснява нашия стих: “Отнасяй се с ближния си с любов, защото той е човек като теб, и следователно знаеш неговия стремеж към любов (нужда да бъде обичан). [...] (Июним - Кедошим)2020-07-2451 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - двайсета част (запис на урок)Рав Ицхак Хутнер (1906-1980)
[...] Ще започнем със следното - в Тората пише: “обичай приятеля си като себе си”. Рамбан обяснява, че “като себе си” е преувеличение. Той дава две обяснения защо: 1) сърцето на човек не е способно да обича приятеля му като себе си; 2) това е против алахата (закона) гласяща “твоят живот е с предимство пред живота на твоя приятел” (Бава меция 62a). Тези му думи безпокоят сърцата ни и озадачават очите ни. Как можем да кажем за думите на Тората във връзка с една от заповедите, че повелението е формулирано като преувеличение, което е неосновано върху реалния свят?! И също да се каже, че е против закона не аргумент.
Както обяснихме преди, чувствата за единство и единственост при човека произлизат от факта, че Адам е бил сътворен сам, за разлика от останалите творения дошли в света “според рода [им]”. Със сигурност заповедта за обич “като себе си” е върха на единството на човек. Невъзможно е да си представим по-високо ниво в единството на човек от любов към другия равна на тази към себе си. Истината е, че приравняването на любовта към приятеля си с тази към себе си е абсолютно невъзможно докато не отворим пред себе си семейното ни дърво започващо с Адам, който бил създаден сам/един. Вече обяснихме, че ограничаването на човек от Бог е най-плътното покритие на идеята за единствеността на човек и най-бездънното й съкритие. Както казахме, единствеността на човек казва “света е бил сътворен за мен”, а явлението смърт, което е ограничението на човек, противоречи на осъзнаването, че “света е бил сътворен за мен”, защото света продължава да съществува и след смъртта на човек. И по никакъв друг начин човек не може да съживи в душата си осъзнаването, че “света е бил сътворен за мен” освен с интернализирана вяра в оживяването на мъртвите (техият аметим) и премахването на смъртта от света. (С очите си виждаме, че заради отсъствието на вярата в оживяването на мъртвите в светския свят, той не е спрял докато не са свалил стойността на човек до такава степен, че да се приравни с животните.) Излиза, че имаме верига от съкрития, чиито пръстени са преплетени един в друг. Явлението смърт съкрива осъзнаването, че “света е бил създаден за мен”. Така смъртта съкрива единствеността на първия човек, което съкрива единството на човек, което пък затъмнява и съкрива напълно нивото “като себе си” в любовта към другия. И това до такава степен, че предотвратява дори въобразяването на приравняването на любовта към другия с тази към себе си. И първият пръстен от тази верига от съкривания е раната на света - явлението смърт.
В пророчеството се казва: “И в онзи ден Господ ще бъде единен и Името Му единно”. В Талмуда (Псахим 50а) се пита: “А сега да не би [Той] да не е единен?” И отговаря: “Сега за добри новини се казва [благословията] “Благословен да е Добрия и Правещ добро”, а за лоши новини се казва [благословията] “Благословен да е истинният Съдия”. Но в “онзи ден” ще бъде само “Добрия и Правещ добро””.
Лесно е за разбиране, че докато явлението смърт не бъде премахнато от света няма как благословията “истинният Съдия” да бъде отменена, а докато тази благословия се практикува липсва пълно разкритие на “ Господ е единен”. От тук учим невероятна новост. Въпреки, че и днес ние се жертваме за едиността на Бог [позната от] “Господ е единен”, когато става дума за законите на благословиите ние приемаме, че разкритието на “Господ е единен” не е постигнато в сърцето с яснота до такава степен, че да можем да кажем “Добрия и Правещ добро” и за лоши новини. Това отсъствие на яснота създава сегашната ситуация, в която има и “Добрия и Правещия добро”, и съкрива и затъмнява състоянието на единственост на “Добрия и Правещ добро”. И тези съкритие и покритие произтичат от декрета за смърт.
[...] (Пахад Ицхак - Шавуот 21)2020-07-2058 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - деветнайсета част (запис на урок)Рав Йехиел Яаков Вайнберг, Сериде Еш (1884-1966)
Казал Раби Йоханан: “[...] Светият, Благословен да е Той, не се радва на падението на злодеите.” И [също] казал Раби Йоханан: “Защо пише: “и не се приближили един до друг цяла нощ” (Шмот 14:20)? Служещите ангели искали да пеят песен [във възхвала на Бог], но Светия, Благословен да е Той казал: “Моите творения се давят, а вие ще пеете песен?!”” (Мегила 10б)
[...]
Тези думи на Бог отредили съдбата на еврейския народ. За всички поколения и завинаги [тези думи] оставили отпечатъка си върху съзнанието му. От тук нататък еврейския народ няма радост докато творенията на Светия, Благословен да е Той, се давят. Съдбата [на еврейския народ] е свързана със съдбата на цялото човечество. Само когато пълното спасение дойде за цялото човечество ще дойде и празничния ден за еврейския народ, но дотогава на еврейския народ не е разрешено да започват песен на радост. “Творенията Ми се давят, а вие искате да започнете с песни на възхвала? Свидетели сте на това как хиляди, хиляди от Моите създания се давят в море от бедност и сълзи. Та как бихте могли да се радвате, как бихте могли да седите в спокойствие пред гледката на неизразимата бедност намираща сред хората?”
Тези думи кънтят в ушите ни като призив (קול קורא), призив към съзнанието на човек, който проглася страданието и бедността на хората. Гласът (קול) на Бог, който призовава (קורא), е останал слепен с душата на евреина и се е превърнал в най-силната и активната й движеща сила. Този кънтеж кънти постоянно в душата на всеки един евреин, това е ехото на онзи глас от небесата, гласа на съпричастие в страданието и еврейското състрадание. Този глас на съпричастие и състрадание е станал ръководната идея на съзнанието му. Еврейското съзнание, (наричан от Мъдреците) ангела на Исраел, не може да се успокои и да остане безразличен към бедността на хората на всяко място, където я намира, на всяко място, където вижда изкривяване на закона, развал на хармонията, законността или свободата - [в такива ситуации] той веднага чува от същността си този глас обявяващ: “творенията Ми се давят в морето…”
От тук [получаваме] ключ за разпознаването на духовния живот на евреина и разширяването на разбирането на курса на еврейския народ сред другите народи. Трагедията на еврейството и еврейския народ е започнала още от разтварянето на Червено море и преминаването им през него. Те са искали да се възрадват на собственото си национално щастие, но не им било дадено, а и те самите не могли.
“Творенията Ми се давят в морето…” - това е, което е определило завинаги еврейската съдба и оставило отпечатъка си в еврейското съзнание. Не са ли еврейската съдба и съзнание обаче едно и също? Чувството за съпричастност е ръководна идея в природата на евреина и е отличителен знак на истинския евреин, както казват Мъдреците: “Този народ има признака - съпричастни са, смирени са и извършват хесед (добри дела)” (Йевамот 79а). Те са били готови да кажат, че непритежаващия тези качества не е евреин и няма еврейска кръв.
От тази гледна точка ще ни се изясни и заповедта “обичай приятеля си като себе си” (Ваикра 19:18). Тази любов не е резултат на самостоятелно желание на сърцето, желание за сливане и смесване в името на съединение с големия свят, а произлиза директно от чувството за състрадание, чувство съчувстващо и разбиращо скръбта оплакваща живота на земята. Прав е философът казал: “Този, който има състрадание към хората ги обича”. Състраданието на евреина не е само чувство, а е мирогледа в живота му и вярата му в единството [на Бог]. Нашият баща Авраам не е бил само първият вярващ в единството [на Бог], а е бил и първият откроил се с това, че вървял по пътя на извършването на цедака и милостиви дела, и станал пример за любовта към човека на практика. [...] (Лифраким, стр. 296-298)2020-07-1751 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - осемнайсета част (запис на урок)Рав Авраам Ицхак Кук (1865-1935)
За да бъде тя разширена до подобаващата й широчина любовта към създанията се нуждае от много усилия. [Това е поради] повърхностността наблюдавана на пръв поглед при недостатъчното приложение [на тази заповед от хората] и от страна на Тората и от страна на приетия етикет. Все едно има съпротивление или поне безразличие към тази любов, която би трябвало да винаги да пълни душата. Най-извисеното ниво на любовта към създанията е любовта към човека и тя трябва да се разпространява върху цялото човечество, въпреки разликите в мнения, религии и вярвания; и въпреки расовите и географските различия. Правилно е да се опитаме да разберем различните народи и населения, доколкото е възможно да научим характеристиките и качествата им, за да знаем как да базираме любовта към хората върху основи приближаващи ни към реализацията й. Само в душа, която е богата на любов към създанията и любов към човечеството, може любовта към [еврейския] народ да се издигне в разкоша на благородството й и духовното и практическото й величие. Тесногръдието водещо до това че виждаме всичко, което е отвъд избрания народ, дори да е извън Израел, като грозно и нечисто, е от тъмните неща, които довеждат до общото разрушаване на основите на духовното добро за светлината, на което желае всяка деликатна душа. (Мусар авиха, стр. 96)
Рав Исраел Меир Каган, Хафец Хаим (1838-1933)
Мъдреците пишат [в гл. 28-ма на Тана Деве Елияу]: Светият, Благословен да е Той, е казал на еврейския народ: “Мои обичани деца, какво искам от вас? Да се обичате един друг, да се уважавате един друг, да имате страхопочитание един към друг; и да не се намира сред вас грях, крадено или нещо друго противно. Затова пише: “‘[Бог] ти е казал, човеко, кое е добро и какво Господ иска от теб - извършването на съд и любов към [извършването на] милост…” (Миха 6:8).
Виждаме от тук, че единството сред еврейския народ е приятно на Бог. Така и виждаме при лидерите на колената [в пустинята], както ще обясним.
Ще обясня малко на какво е подобно това. [Подобно е] на един богаташ, който нямало друг богат като него в целия свят. Той имал няколко синове и всички те били големи търговци с добри идеи как да станат по-богати. Всеки брат завиждал много на другия и всеки един от тях искал да е по-богат от другия. Един мъдрец веднъж им казал: “Защо се мъчите толкова всеки за себе си? Няма край на вашите усилия - всеки един от вас завижда на другия и кой знае как всичко това ще завърши. По-добре да се обичате един друг и да бъдете като един човек, който обича всичките части на тялото си, сред които няма завист и омраза. Тогава ще бъдете обичани от баща си като единствено дете родило му се на стари години. И цялото му богатство ще бъде за всички ви. А богатството му ще стигне и на вас и на вашите потомци до края на поколенията. Така и Бог, той е нашия Баща, на Когото принадлежат “величието, силата, разкоша [...] както всичко, което е на небето и на земята” (Дивре аямим алеф 29:11). И едно от Имената Му е שדי (Ша-дай), което ни казва за това, че има достатъчното (שדי - шедай) за всяко създание в Неговото управление.
При построяването на Мишкана всички са имали същото намерение - да извършат волята на Бог. При завършването на Мишкана, когато се случило и неговото посвещаване, всеки един за себе си се е опитвал да измисли как да извърши волята на Бог. Нетанел бен Цуар, лидерът на коляното Исахар, предложил подаръците им [към посвещаването на Мишкана] да бъдат едни и същи и да не добавят към това, което другия принася. По този начин те нямало да завиждат един на друг, когато един даде повече от другия, както намираме при Каин и Евел. И Бог получил удоволствие от това до такава степен, че им казал: “Вие направихте така, за да се обичате един друг и да няма завист сред вас. Вземете Ме и Мен сред вас, а Аз ще ви дам Шабата Си". Това е приведено в Мидраша.2020-07-1444 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - седемнайсета част (запис на урок)Рав Давид Цви Хофман (1843-1921)
“Обичай (на) приятеля си” е със сигурност по-различно от “обичай приятеля си” - става дума за любов изразяваща се в действия, т.е. извършването на добри дела спрямо другия. Относно Бог пише: “Обичай Бог”, защото всеки е способен да обича Бог с цялото си сърце, тъй като за това е достатъчно просто човек да познае Бог. Не всеки, обаче, е способен да обича всеки човек дори този, който не му е приятен. Извършването на добри дела спрямо другите, обаче, е задължение, което е възможно да се изпълни спрямо всеки човек по същия начин, по който човек прави само добро за себе си. Затова Илел превежда този стих така: “Това, което е омразно на теб, не прави на приятеля си”. Той набляга върху думата “прави”, а не върху промяната от заповедна форма към забраняваща формулировка, въпреки че и това има значение. Менделсон е бил прав подчертавайки, че Тората има предвид само качеството на любовта, а не количеството й. Когато става дума за количество то човек винаги ще прави повече добри дела за себе си отколкото прави за приятеля си. Качеството обаче следва да бъде същото като това, на което прави за себе си. [...] Така излиза, че тази заповед не е неограничена. Въпреки това, отказа от егоизма, т.е. неправенето на омразното за нас, е същността на Тората. Но това не е нещо, което може да се повери на разбирането на всеки един човек. Върховната мъдрост следва да ни напъти да разберем какво е “омразно” и какво следва да бъде мразено и кое е вредно за нас и за целия свят. “Аз съм Бог” - единния Баща на цялото човечество, Той ни обединява като братя и синове на един народ. (Радац Хофман ал атора)
Рав Яаков Цви Мекленбург (1785-1865)
“Обичай приятеля си като себе си”. Всички видове добро и милост, които човек реши, че заслужава да получи от приятеля си, той следва да направи за “приятеля си” т.е. всеки човек. Да речем, Реувен може да си каже, че очаква следните неща от приятеля си Шимон: 1) да го обича истински, а да не се преструва; 2) винаги да го уважава, както казват Мъдреците: “уважението към приятеля ти да бъде като това към учителя ти” (Пирке авот 4:12) ; [...] И така Реувен може да реши, че очаква и много други неща от Шимон. Но той няма да реши, че Шимон заради любовта си към него следва да му даде всичките си пари и имущество. Реувен не би поискал нещо такова, защото това върви против разума. Излиза, че всички неща, които Реувен решава, че очаква от Шимон, същите тях той трябва да направи за Шимон. Така той ще изпълни заповедта за обич напълно. Това не включва да даде на Шимон всичките си пари, имущество, недвижимост и т.н., защото не очаква това от Шимон. И това е “обичай приятеля си като себе си” т.е. любовта към приятеля ти да е по същия начин, който ти очакваш от него.
Сега вече няма да се затрудниш в това, което е затруднило коментаторите относно този стих - как може Тората да заповяда нещо, което е толкова против природата на човек и не е по силите му да изпълни? [...] Излиза, че значението думата כמוך е по-скоро “както ти” и сказуемото, в случая искането за любов от страна на другия липсва. Заради това смятам, че в думата כמוך се съдържа и още едно понятие - желанието и копнението за нещо. Подобно на корена, който срещаме в следното изречение: “моята плът копнее (כמה) за Теб” (Теилим 63:2). И в думата כמוך се крият едновременно и двата корена (“както” и “желание/копнение”) и съответно значението й е “както и ти желаеш/копнееш”. (Актав веакабала - Ваикра 19:18)
Рав Йосеф Хаим (1835-1909)
Как може Тората да ни заповяда да обичаме другия като себе си? Трябва да разберем, че всеки един може да е прераждане на някой от нашето семейство и всъщност да излезе, че сме от същата “плът”. Този човек може да е нашия син, нашите баща или майка, или нашите брат или сестра. В предишното му прераждане той е бил нашата кръв и плът и това остава своя отпечатък върху душата и в следващите прераждания. (Бен иш хай - Друшим)2020-07-0651 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - шестнайсета част (запис на урок)Рав Елияу Елиезер Деслер (1892-1953)
Всеки човек притежава искра на силата на даването, защото силата на вземането не може да я премахне. Ако не беше така то светът щеше да се унищожи, защото хората нямаше да се женят и да отглеждат деца. Заради това Бог, Благословен да е Той, отредил тази искра никога да не изчезва от хората. Тъй като, обаче, хората не дават много те избират тези, които са им приятни и им дават на тях, правят им добро и ги обичат. Тези хора [които са им приятни] възприемат за приятели и близки, а всички останали хора възприемат за чужди и [само] взимат от тях, състезават се с тях и ги грабят колкото могат.
Човек следва да се замисли за това, че на когото дава него и ще заобича, и ще придобие част в него и ще се “прилепи” до него. Тогава той ще осъзнае, че това че го смята за чужд е само, защото още не му е дал нещо и не му е направил добро. Ако човек започне да прави добро за всеки, когото намери, то ще почувства как всички са негови приятели и близки. Тъй като той ще има част от всички тях и същността му се е разпространила сред всички тях. Човека, който стигне до това възвишено ниво разбира заповедта на Тората “обичай приятеля си като себе с “ в простото й значение - наистина “като себе си” без никаква разлика, защото в душата си ще намери себе си и приятеля си.
Рав Натан Цви Финкел, Алтер от Слободка (1849-1927)
За да оценим заповедта “обичай приятеля си като себе си” задълбочено трябва да се задълбочим първо в познаването на величието и важността на човека. Такова опознаване не се нуждае в задълбочен философски размисъл, защото тази заповед е заповядана на всеки, а не всеки е задължен или може да бъде философ. Истинското познаване на същността и величието може да дойде от правилен поглед върху същността и параметрите на заповедите на Тората.
Трябва да добавим едно просто и разбрано само по себе си правило - всеки вярващ в Бог и Неговата Тора знае и разбира с яснота, че заповедите на Бог не са поставени върху човек, за да правят живота му по-тежък. Признаваме с пълни уста, че Тората и заповедите й, и дори тези които не разбираме, са ни дадени заради любовта, с която Бог ни обича, и че в тях са скрити живота и доброто.
Това разбиране ни води до още едно разбиране - всички заповеди, в които човек е задължен, той има силата да ги изпълни и не са отвъд възможностите му. Само върху някой, който е мразен, се поставя задължение отвъд възможностите му, а не върху някой, който е обичан. Ако Бог е заповядал на човек Тората, която “мярката й е по-дълга от земята и по-широка от морето” (Йов 11:9) - 613 заповеди с разклонения и разклонения на разклоненията и безброй задължения свързани със сърцата, то разбираме от това, че и силите и възможностите на човек са неограничени. След размишление върху думите на Тората постигаме осъзнаване на стойността на човек, а след осъзнаването на стойността на човек ще постигнем дълбочината на осъзнаването на заповедта за любов.
Виждаме от Мъдреците, че след размишление върху думите на Тората стигаме до заключението, че човек е задължен да се пита “кога делата ми ще стигнат делата на Авраам, Ицхак и Яаков” (Тана Деве Елияу 25). С осъзнаването на себестойността си той трябва да почувства, че докато делата му не настигнат делата на праотците той не е изпълнил задължението си. Тази идея може да ни изглежда преувеличена. Възможно ли е всеки един да стигне до нивото на праотците, че чак да се държи отговорен за това?
Разрешено ни ли е дори да си помислим нещо такова? Не е ли това проява на силна горделивост? Не е ли това накърняване на честта на тези велики хора? Виждаме, че Мъдреците силно подчертават в думите си да не си помислим, че това се отнася само за големите мъдреци и праведници, а се отнася за всеки един евреин, дори най-обикновения от обикновените и най-простоватия от простоватите. И не само, че е разрешено да си каже така ами е задължен в това - с истинско задължение...2020-07-0642 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - петнайсета част (запис на урок)Рав Исраел Салантер (1810-1893)
Заповедта “обичай приятеля си като себе си” включва в себе си и любовта към себе си. Защото ако човек не познава собствените си добри качества и не се обича, то защо [Бог] би заповядал “обичай приятеля си - като себе си”?
Рав Симха Зисел Зив, Алтер от Келм (1824-1898)
Няма нищо друго, с което човек да може да изпълни десетки хиляди заповеди всяка секунда, защото тази заповед се отнася поотделно към всеки друг евреин. Заради това, склонността ни към злото (йецер ара) се бори с човек с пълна сила, за да го лиши от такава съкровищница намираща се във всяка секунда.
Виждаме в Талмуда, че греха на безпричинната омраза е по-тежък от идолопоклонничеството, кръвосмешението и убийството. Заради великите ни грехове този грях “танцува” сред нас до такава степен, че дори хора с добри качества, които с лекота извършват цедака и добри дела и които са далеч от горделивостта, се хващат в капана на този грях да се радват на падението на приятеля им. Успеха и честта му им тежи и със сигурност не се радват в неговото добро. А виждаме, че стиха казва “обичай приятеля си като себе си” и това е основата на всички добри качества. И този, който не полага усилия да стигне любов към създанията ще се провали, не дай Боже, в Геенома на омразата към създанията, защото човешката природа клони към [омразата]. И специално такъв човек, чиято природа е вкоренена в [омразата], не дай Боже, провежда всеки ден в идолопоклонничество, кръвосмешение, убийство и по-лошо.
Известно е, че Мъдреците казват в Талмуда: “[Бог казва:] казвайте пред Мен стиховете свързани с царуването Ми, за да Ме коронясате като Цар над вас” (Рош ашана 34б). Ако погледнем на силата на царуването на цар от плът и кръв то ще видим, че тя зависи от единството на поданиците му в службата му. Така просъществува едно царство. Ако обаче се появи разединение сред поданиците то силата на царството ще изчезне и обществото се срива, както казват Мъдреците: “ако не бе страха от властите то хората щяха да поглъщат един друг” (Пирке авот 3:2). Съответно единството на поданиците е просъществуването на царството.
Рабейну Там е написал, че трябва да взимаме примери от земните царувания за Небесното Царуване. Така ще разберем, че основата зад “за да Ме коронясате като Цар над вас” е единството на слугите Му, Благословен да е Той. Както пише: “И ще има сред Йешурун Цар” - кога? - “когато се съберат главите на народа и бъдат заедно колената на Исраел” (Ялкут Дварим 33:5). И знаем, че за Бог скритото е открито. Затова сме задължени преди Деня на съда (Рош ашана) да приемем върху себе си да се занимаваме със заповедта “обичай приятеля си като себе си” и така ще постигнем единство сред слугите на Бог, Благословен да е Той. По този начин ще можем да произнесем стиховете свързани с царуването на Бог подобаващо. И ако, не дай Боже, имаме в ръцете си греха на омразата към създанията то как няма да се срамуваме от това, че лъжем Бог молейки се “царувай над целия свят със славата Ти” докато самите ние не сме приели царството Му напълно.
Следва да приемем върху себе си да се занимаваме с любов към създанията и единство. Така малко по малко ще подобрим пътя си и поне малко може да се каже, че сме направили разкаяние за това. И кой може да предвиди величието на заслугата за нас и целия свят като постигнем да имаме група хора занимаващи се с това през цялата година. И да не си казва човек, че е много трудно. Освен, че това е декрет от Бог това е и нещо, което можем да се надяваме ще се промени в нас ако с постоянство размишляваме върху него. С времето ще стане по-лесно и по-лесно и ще ни радва много.
Рав Йерухам Левовиц, (1873-1936)
Мъдреците разкaзват за неевреин, който дошъл при Илел и го помолил да го научи на цялата Тора докато стои на един крак. [Илел] му казал: “Това което е омразно на теб не прави на твоя приятел.” Не произлиза ли това от заповедта “обичай приятеля си като себе си? Тогава защо Илел променя формулировката в негатив?2020-06-3052 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - четиринайсета част (запис на урок)Рав Исраел бен Елиезер, Баал Шем Тов
Небето и земята ще бъдат мои свидетели - имаше тежко дело в Небесния съд срещу един “обикновен евреин”, който единствено знаел да се моли и чете Теилим, но и се отличавал с любовта си към други евреи, на която отдавал всичките си сили. В мисъл: винаги мислейки за Аават Исраел. В реч: говорейки за Аават Исраел. В действие: помагал на всеки евреин според силите си. Той страдал в страданието на всеки евреин и еврейка; и се радвал в радостта им. В Небесния съд отредили неговия дял в Ган Еден да бъде сред праведниците. (Кетер Шем Тов 150)
Рав Шнеор Залман от Ляди (1745-1812)
Пише: “И ще обичаш Господ, твоя Бог, със цялото си сърце”. Бог ни прощава [за непълната] любов към Него, заради Аават Исраел. (Сефер асихот 5702, стр. 12)
Има любов към Бог, любов към Тората и любов помежду еврейския народ (Аават Исраел) [...] Аават Исраел е най-възвишената от тях, защото всички те са включени в нея. Когато има Аават Исраел то естествено е, че има любов към Бог и любов към Тората. Когато, обаче, има любов към Бог, възможно е да отсъства любов към Тората. А когато има любов към Тората е възможно да няма Аават Исраел. (Сефер асихот 5705, стр. 120)
Рав Нахман от Уман (1772-1810)
“Обичай приятеля си като себе си, Аз съм Бог” - Тоест, трябва да приемете с любов всички неприятности и страдания, които ви идват по пътя. Защото е редно да знаете, че съизмеримо с вашите дела - въпреки всички страдания и неприятности, които изпитвате - Той все пак се отнася към вас със състрадание. Защото заслужавате все повече и повече [страдания и наказания], не дай Боже, съизмерими с делата ви. Това е значението на: “обичай приятеля” (реа) - трябва да обичате злото (ра), което идва при вас. Неприятностите и страданията, които ви идват, не дай Боже, приемете ги с любов. Причината е: “като себе си” - това е като себе си; тоест, съизмеримо с вашите дела - “Аз съм Бог” - Господарят на състраданието. Въпреки [вашите лоши дела] се отнасям към вас със състрадание.
Рав Шалом от Белц, Сар Шалом (1781-1855)
“Обичай приятеля си като себе си” - наистина изглежда, че е много трудно човек да стигне до такова ниво, че да обича приятеля си като себе си. Всъщност, ако човек е смирен (שפל) в своите очи е много лесно да стигне до това ниво. Когато той размишлява върху това как неговия приятел е по-велик от него и богатството и величието му са по-заслужени, то естествено е че човек няма да може да се въздържи от това да му помогне, с каквото може, и да го обича като себе си. [Виждаме], че буквите съседни на буквите на думата רעך(приятеля си) образуват думата שפל (смирен/принизен). И това е казаното (букв.) “обичай НА приятеля си” - обичай и избери буквите съседни НА буквите на רעך (приятеля си) т.е. Бъди смирен в твоите очи и тогава ще можеш да заобичаш приятеля си като себе си.
Рав Йехезкел от Козмир (1772-1856)
“Обичай приятеля си като себе си. Казал Раби Акива: Това е голямо правило в Тората”. Само когато изучаването на Тората води до Аават Исраел, “обичай приятеля си като себе си”, това е доказателство, че изучаването му е правилно - т.е. Голямо правило в [изучаването] Тората. (Торат Йехезкел)
Рав Исраел от Ружин (1796-1850)
Когато заобичаш приятеля си с истинска любов - като себе си - тогава Бог все едно си казва: “Сред такива двама приятели Аз искам да съм все едно третия” - [и това е] “Аз съм Бог”. (Раматаим цофим)2020-06-2549 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - тринайсета част (запис на урок)Рав Менахем Нахум от Чернобил (1730-1797)
И дори да виждаш в приятеля си нещо зло, намрази злото в него, но неговата Божествена частица обичай много - като собствената си душа. Защото Баал Шем Тов казал, че абсолютния праведник, в чието сърце няма зло, не вижда нищо зло в друг човек. Този, който вижда някакво зло в своя приятел, е подобен на гледащия в огледало. Ако лицето му е мръсно, то ще види в огледалото [мръсно лице]. Ако лицето му е чисто, обаче, няма да види в огледалото никаква нечистота, защото какъвто е той това и ще види. Това е “обичай приятеля си като себе си” - “като себе си” значи, че по същия начин както ако човек знае за съществуването на някакво зло в себе си той не мрази себе си, а злото в него, така [следва да се отнася] и като става дума за приятеля му. Защото в края на деня всичко е едно и нали и неговия приятел има Божествена частица като него и има буква в Тората. (Меор Енаим - Хукат)
Рав Елимелех от Лиженск (1717-1787)
“Обичай приятеля си като себе си” - пише в свещената книга Зоар, че душата има тънка дреха, която носи в Ган Еден и [тази дреха] е подобна на частите на тялото. Душата винаги иска да обича Бог, Благословен да е Той, само че тялото, което е [създадено] от плътна материя, й пречи. [И затова] Бог заповядал “обичай приятеля си като себе си”, [а знаем че] Бог е наречен “приятел”, както пише “твоя Приятел и приятеля на твоя баща” (Мишле 27:10). “Като себе си” означава, както душата, която е “като теб” т.е. подобна е [на тялото ти] имайки същите “части на тялото”, Го обича с пълна любов, така и ти, тяло, съгласи се с нея и заобичай Бог с истинска любов. (Ноам Елимелех - Осафот ликуте шошана)
Рав Пинхас от Корец (1726-1791)
Когато някой те унижава и те кара да страдаш трябва да се подсилиш и да го обичаш повече от преди. Една причина е, че има голяма склонност към злото свързана с омраза към него. Поради това [казват Мъдреците в Мидраша]: “обичай приятеля си като себе си - това е голям принцип в Тората” и затова следва да се подсили и да го обича повече. Друга причина - чрез това, че той го обича [въпреки всичко], този човек ще се разкае. Заради това трябва да обичаме дори и грешниците, и само злите им дела да мразим. И наистина, забранено е да се сближаваме с него, но трябва да го обичаме. Чрез тази любов той може би ще се разкае, както пише за Аарон, че “обичал създанията и ги приближавал към Тората” (Пирке авот 1:12). Обяснява се, че чрез това че ги е обичал ги е приближавал към Тората, защото чрез това те ще се разкаят. Тъй като аз го обичам и той ще ме заобича, както пише: “Както водата [отразява] лицето с лице, така и сърцето на човек спрямо [друг] човек” (Мишле 27:19). Така и тъй като аз мразя злите му дела, той ще намрази злите си дела и ще се разкае. Веднъж се случило при Баал Шем Тов, че сина на един праведен човек станал вероотстъпник. Баал Шем Тов заповядал на бащата да обича сина си още повече и заради това накрая той се отказал от вероотстъпничеството си. (Имре Пинхас 7:81)
Непълния праведник обича непълния грешник, а пълния праведник обича пълния грешник.
(Цитат от негово име)2020-06-2250 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - дванайсета част (запис на урок)Рав Самсон Рефаел Хирш (1808-1888)
Ваикра 19:18-19:
Това е изискване, което можем да изпълним дори във връзка с човек, с когото нямаме афинитет. Защото това изискване на любовта няма нищо общо с личността на другия; не се основава на нито едно от неговите качества. По-скоро основата му е “Аз съм Бог”, 'אני ה. В Името на Бог това задължение е възложено на нас по отношение на всички хора; защото именно Той е дал мисията на всички хора да станат ריעים (приятели) един с друг. Всеки човек трябва да намери в своя ближен приятелство, което е взаимопомощно: Твоят съсед трябва да подобри твоето благополучие, а благополучието на твоя съсед трябва да бъде като твоето благополучие.
„Омразното за теб не прави на ближния си (חברך)“ обявява пълното равенство на всички като ръководен принцип за всички наши действия. Призовава ни да търсим благосъстоянието на ближния си, сякаш е наше собствено; да превърнем егоизма и самолюбието в любов и уважение към ближния; и да се научим да обичаме и уважаваме всеки ближен като наш пълен равен. Терминът חברך (твоя приятел), в неговия по-широк смисъл, включва не само всички хора, но и всички същества; и в този по-широк смисъл изказването на Илел е наистина същността на цялата Тора. Защото това е цялото намерение на Тората: Тя ни пази от всичко, което е, несъвместимо с нашето благосъстояние и благополучието на всички останали същества, с които споделяме този свят. В същото време тя също така определя за нас какво е סני (омразно), кое е несъвместимо за нашето благосъстояние и за благосъстоянието на света. Не трябва да разчитаме на своята субективна преценка, на неясните си чувства и ограничено прозрение, за да определим кое е невъобразимо. По-скоро ние трябва да получим от Тората стандарта, разкрит от Божията мъдрост и проницателност. Това е, което Илел нарича „פירושה“ (нейното обяснение); това е обяснението на עליך ועל חברך (за теб, на твоя приятел) което трябва да се научи от Тората.
Ако обаче някой интерпретира изказването на Илел като „Не правете на другите това, което не бихте искали другите да правят на вас“, той превръща думите на Илел в поговорка свързана с общото преживяване на човека: „Ако не искате другите да ви навредят, не трябва да им причинявате никаква вреда. Защото насилието поражда насилие, а грешното създава грешно; следователно този, който не би пострадал, не трябва да прави лошо." Но който прави подобно изявление, не само не успява да предаде съдържание на Тора, той изобщо не дава етична стойност. Същността на неговото изказване е просто целесъобразност: изчисляването на личния интерес става за него ръководен принцип на цялото човешко поведение. Структурата на стиховете в тази глава ясно показва, че изказването на Илел זו היא כל התורה כולה ואידך פירושה не е просто метафора, а изразява истина относно естеството на Божията Тора.
Научихме ученията за честност и искреност, истинност и вярност, съвестност, предпазливост и справедливост. Научихме се да пазим и съхраняваме благосъстоянието на съседите си с думи и дела. Научихме се да потискаме всички чувства на омраза и отмъщение. И ние научихме за благочестивата черта на човека: готовността да забрави напълно всяко прегрешение срещу него, което е изтърпял. И накрая, общата сума на задължението за освещаване на социалните взаимоотношения е капсулирана в мицвата за обичане на ближния. Всички тези изисквания за социална святост са разрешени от Божествения печат 'אני ה (Аз съм Бог). Това твърдение изяснява, че тези учения нямат нищо общо с егоистичните мисли или целесъобразност. Те са постановени като последици от истинното осъзнаване на Божественото, следователно уважавай всичко, което съществува и живее, защото света и всичко, което притежаваш, принадлежи на Бог и е свято за Него! Следователно и ние сме способни и задължени да бъдем свети, т.е. да бъдем хора надарени с морална свобода; да бъдем хора подражаващи на своя Създател в истината, справедливостта и любовта.2020-06-2058 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - единайсета част (запис на урок)Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция.
ИЗТОЧНИК:
Рав Меир Симха от Двинск (1843-1926)
Затова пише “обичай приятеля си като себе си, Аз съм Бог” т.е. това, че “приятеля ти е като теб” показва, че “Аз съм Бог”. Редът и възможността показват, че Аз съществувам и не завися от нищо друго. Свободата на избора на човек показва, че сътворих света по Моя воля и без принуда. [Също така и] Провидението, което е с теб, всички те показват, че “Аз съм Бог”.
Друго обяснение - “склонността към злото управлява само това, което очите виждат” (Сота 8а). Това, което очите не виждат, сърцето не копнее за него. Желанието на праведниците, обаче, идва от силата на разума им. Когато той надделее то Божествена светлина свети върху душата и тя желае Божествено приближаване, нещо което не може да бъде усетено от очите, както пише: “човек не ще ме види и оживее” (Шмот 33:20)... Когато душата на праведика надделее над материалното, естествено е той да пожелае Виждащия, Който не се вижда - Бог, истинската цялостност - Източника на мъдростта и цялостността. Ако евреина обича народа си, които са издълбани от същата скала и всички са обиталище за духовността от Провидението, то естествено е да заобича синовете на народа си, които нникога не е виждал. И това казаното “обичай приятеля си като себе си” - как? “Аз съм Бог” - така както ти е заповядано да обичаш Бог, Благословен да е Той, въпреки, че не го виждаш, така и обичай и уважавай душата на евреина, който е далеч от теб и никога не си виждал.
Друго обяснение - някои от Мъдреците обясняват, че проявяваната любов може да се връща при обичащия, например тази между бедния получаващ добрина от богатия. Но любовта, която е заради обичания, е причинена от сходство във връзката и ценностите, например любовта между мъдрите. Затова, когато става дума за любовта към Бог, с Когото никой няма реално сходство, излиза, че трябва да Го обичаме с любов, която се връща към нас, но това е ниско ниво на любов и не е в Името на Бог…. Но ако ти следваш пътищата на Бог - “както Той е милостив, така и ти бъди милостив” (Сифри) то получаваш някакво сходство с Него и се уединяваш с качествата Му, и копнееш за Него, защото знаеш че Той е Източника на милостта и мъдростта и всички видове цялостност - и това е истинската любов.
Затова Тората не заповядва другия евреин да бъде обичан за това, че ще уважават, възхваляват или ще ти се отплатят, защото тогава любовта не се свързва с обичания, а с обичащия. Това е любов към себе си… “Обичай приятеля си като себе си” т.е. Сходството ще доведе до любов и причината й ще бъде това, че сте подобни. Това е “като себе си” - на твоето собствено ниво. Помисли си върху това, че и той е потомък на Авраам и е сред слугите на Бог и сред тези, които поддържат знанието за Бог в света. И това е “Аз съм Бог” т.е. Обичта ви трябва да е подобна на тази между Мен и вас, както пише: “И Той обича Яаков” (Малахи 1:2). Това е искренна любов не зависеща от нещо връщащо се при обичащия, защото какво могат те да Ми дадат? Бог не получава благо от никое създание, а е “Господар, който царува от преди света да бъде сътворен”. Така и обичай приятеля си. (Мешех хохма - Кедошим 19:18)2020-06-1843 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - десета част (запис на урок)Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция.
ИЗТОЧНИЦИ:
Рав Хаим Йосеф Давид Азулай (1724-1806)
Ранните коментатори обясняват “обичай приятеля си като себе си, Аз съм Бог” - когато човек обича приятеля си и приятеля му него то получаваме две обичи, а гематрията на два пъти обич (אהבה) е 26 т.е. [гематрията на четирибуквеното] Име на Бог. И това е “обичай приятеля си като себе си” и твоя приятел ще обича теб [и тогава] “Аз съм Бог”.
Още нещо - “обич” (אהבה) е гематрия “едно” (אחד), защото когато има любов има и единство и Божественото Присъствие е сред хората, както пишат Мъдреците [в Зоара]: “‘И Той в едно’ (Йов 23:13) - Божественото Присъствие се разкрива с едно” т.е. когато има единство, а единството идва от обич, която има същата гематрия като “едно”. (Кисе Давид - друш 13)
Чрез любовта един към друг качеството на съда се трансформира в качеството на милостта. Когато “обичай приятеля си” се изпълнява, то “като себе си” (כמוך), което има същата гематрия като Името Елоким - 86 (אלקים) се превръща в “Аз съм Бог” (‘אני ה).
Друго обяснение - “обичай приятеля си” и в заслуга “като себе си”, което има гематрията на Името Елоким (свързано с качеството на съда), ще се превърне в “Аз съм Бог”, което има същата гематрия с едно отгоре (съответстващо на единността от изпълнението на заповедта). (Руах хаим - друш 16)
Рав Пинхас Елияу Хоровиц (1765-1821)
“Oбичай приятеля си като себе си” - Известно е, че всеки занаятчия мрази своя конкурент.
Шивачът мрази шивача, а не търговеца; търговеца мрази търговеца, а не шивача. Тората ни казва [да обичаме] не само този, [когото е лесно да обичаме,] а и другия. Не е достатъчно да обичаш приятеля си, който не е “като теб” т.е. в същата професия и съответно не ти намалява прехраната. Дори той да е в същата професия и понякога да ти намалява прехраната, въпреки това си задължен да го обичаш от цялото си сърце. (Сефер абрит 2:13:21)
Същността на обичта към ближните е човек да обича цялото човечество независимо от кой народ или нация, защото [всеки човек] е негово подобие и се занимава с облагородяването на света - той строи или оре или сади или търгува, той има занаят или размишлява и крои как да запълни нуждите на света, той планира как да помогне нищо да липсва на другите хора, той строи света със своята мъдрост, той изобретява нови уреди и процеси с цел света да просъществува по колкото се може по-цялостен начин. (Сефер абрит 2:13:84)
Рав Исраел Лифшиц (1782-1860)
Има четири вида хора.
Казващият “Моето е мое, а твоето е твое” - това е посредствен подход. Други казват, че това е подходът на Седом.
“Моето е твое, а твоето е мое” - това е невежа.
“Моето е твое и твоето е твое” - това е хасид (някой, който върши отвъд очакваното).
‘Моето е мое и твоето е мое” - това е злодеятел. (Пирке авот 5:10)
“Това е подходът на Седом” - въпреки това, че приравнява приятеля си със себе си, както пише: “Обичай приятеля си като себе си”, той все пак с поведението си ще премахне обичта между тях, както [се е случило] в Седом. Те престанали да приемат гости въпреки, че знаели че в резултат другите народи ще се отнасят с тях по същия начин. Впоследствие те преминали от едно зло към друго докато не стигнали до там, че се отнасяли зле с бедните. (Тиферет Исраел - Пирке авот 5:10:73)2020-06-1149 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - девета част (запис на урок)Рав Елиезер Папо (1785-1828)
"Не отмъщавай и не пази злоба и обичай приятеля си като себе си” - защото ако сам на себе си си причиниш вреда то няма да си отмъстиш или да пазиш злоба срещу себе си, а ще си кажеш: ““Аз съм Бог”, който му изпрати тези страдания и той ги получава като изкупление на греховете си.” Така и човек трябва да каже за своя приятел: “Бог му е казал да ме обиди”. Или [друго обяснение]: казано е “Не отмъщавай и не пази злоба”, а “обичай приятеля си” и тогава “като теб Аз съм Бог” - както човек се отнася към другите така и [Бог] се отнася с него; [както казват Мъдреците:] “всеки, който прощава, му се простят всички грехове” (Рош ашана 17а) и “този, който е придирчив [с другите, Бог е] придирчив с него” (Псахим 110б). (Елеф амаген - Кедошим 19:17-18)
Царят Шломо казал (Мишле 10:12): „Омразата събужда лоши чувства и любовта прикрива всички неправди.“ Има причини, поради които омразата се събужда между човек и брат му - всички те са безсмислени! Има един вид човек, който мрази, защото другата страна е съгрешила срещу неговото тяло, пари или чест. Освен всичко друго, Тората заповядва (Ваикра 19:18): „Не отмъщавай и не пази злоба“ и някои обясняват, че причината е в това, че другия човек е принуден в действията си и просто прави пратеничеството на Бог, т.е. Бог му е казал да го обиди. Нещастието на неговия мазал е наказанието [на другия] да се достави чрез него. И тъй като това е така, няма причина да мрази приятеля си. Той е като брадвата в ръката на дървосекача.
“От какво може да се оплаче живият човек? Всеки човек има свои грехове (т.е. това е причината за неговото неблагополучие)!“ (Еха 3:39) Има такъв, който мрази заради ревността и смята, че поминъка му е намален заради приятеля му. Това не е нищо повече от липса на вяра. Има такъв, който мрази, защото виждат че другия човек не върви по правия път. Човек трябва да разбере, че и той има различни недостатъци според нивото си. Всеки бива оценяван според собствения си статус в Божия съд. Може би приятелят му е бил победен от злите си склонности и е нарушил волята на Бог. Ако Бог е дал на самия него добро и го е напътствал по пътя на истината, то не трябва ли да отдава почит на Бог и да бъде старателен в най-малките детайли на заповедите според своите знания и разбиране и помощта, която е получил от Бог, а не да посрамва и мрази брат си в сърцето си. Разрешено е да се мрази само грешник, който след като е бил укоряван няколко пъти продължава за въстава, да ядосва нашия Баща в Небесата и причинява страдание на Небесата. Обаче останалите хора не бива да бъдат мразени.
Начинът за премахване на омразата е прилагането на изказването на Мишната (Пирке Авот 1:6) „Оправдай всеки човек.“ Дори ако някой да вижда развалянето на разваления, човек не трябва да го обвинява и ненавижда, тъй като пътя на човека е прав в неговите собствени очи и какво да направи? Не ни остава друго освен да излеем душите си пред Бог, за да го напъти с добър съвет и да го води в кръговете на правдата, в името Му. Ако човек си каже: „Не наказва ли Светият, Благословен е Той, човека, който върви според упорството на сърцето си и това, което е правилно в очите му, защото е трябвало да учи, а не го е направил?“ Можете да отговорите, че това се отнася само за някой, който е придирчив, защото тогава и с него са придирчиви. Обаче, който прощава, прощават му се всичките му грехове (Йома 23а), защото чрез мярката, която човек измерва другите, така той се измерва и от Небесата (Мегила 12б). Освен това човек не трябва да мрази своя приятел, който не е тръгнал по правия път. Защото, ако това е така, той трябва да намрази себе си повече! Кой е достатъчно уверен да каже, че е достигнал дълбочината и ширината на своите способности и че всичко, което може да направи, е постигнал както трябва? Като такъв той не е по-добър от приятеля си и, може би, неговия приятел е по-добър от него според позицията, разбирането и способностите му т.е. от човек на по-ниско ниво се очаква по-малко (Пеле йоец - Аават реим)2020-06-0850 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - осма част (запис на урок)Рав Хаим Йосеф Давид Азулай (1724-1806), Рав Елиезер бен Натан (1090-1170)
“Обичай приятеля си като себе си” - Ра’аван пише [следното] в неговата книга:
“В [Мидраша] Берешит Раба [пише]: “‘Това е книгата на поколенията (потомството) на Адам’ - Бен Азай казал, че това е голям принцип в Тората, а Раби Акива казва ‘обичай приятеля си като себе си’ е по-голям [принцип] от него [...]”. Смятам, че обяснението е че Бен Азай учи по следния начин - “Това е книгата на потомството на Адам” и всеки човек следва да обича приятеля си все едно той е от неговото потомство т.е [като] неговото дете. Раби Акива пък казва, че човек следва да обича приятеля си като себе си. Бен Азай смята, че човек обича детето си повече от себе си, а Раби Акива смята, че обича повече себе си от детето си. Заради това според Раби Акива ‘обичай приятеля си като себе си’ е по-голям принцип.” Дотук бяха думите [на Ра’аван].
Според мнението на Бен Азай, че човек обича детето си повече от себе си и затова пише “Това е книгата на потомството на Адам” ето, че [в Тората] изрично пише “обичай приятеля си като себе си”! [Как да разбираме това?] Може би той е считал, че задължението е “обичай приятеля си като себе си”, но [въпреки това] е мицва да го обича като детето си и съответно това е казаното “Това е книгата на потомството на Адам” - не като задължение. С разбирането на Бен Азай можем да обясним изречението “Както бащата се смилява над децата си, [така и] Бог се смилява над страхуващите се от Него” (Теилим 103:13) т.е. заради Hеговото смирение, Благословен да е Той, Той ВСЕ ЕДНО се смилява над страхуващите се от Него като баща смиляващ се над децата си. Както намираме при Йеравам, който служил на идоли, обаче когато вдигнал ръка срещу [пророка] Едо тогава ръката му била изсушена (Мелахим алеф 13 гл.). И може би има намек за това [мнение] в самото изречение - “обичай приятеля си като себе си”, но не е задължително като детето си; “Аз съм Бог”, който ви обича “като баща смиляващ се над децата си”.
За [мнението на] Раби Акива, според който човек обича себе си повече от детето си, можем да намерим намек в изречението “Моля вземи сина си, единствения си” (Берешит 22:2), върху което Мъдреците казват в [Мидраша] Ялкут, че [на Авраам] му било казано да жертва [и] себе си. Затова пише “Моля вземи сина си” (קח נא את בנך) и също “единствения си” (את יחידך) т.е. душата си (ср. Теилим 22:21). Според мнението на Бен Азай пък можем да кажем - “ Моля вземи сина си”, когото обичаш повече от себе си, “единствения си” т.е. приготви себе си за това, но първо вземи сина си. И след това [Бог] му казва “сега знам, че ти се страхуваш от Бог и не скри сина си, единствения си от Мен” т.е. от това, че го направи на “сина си” стана ясно, че би ми дал и “единствения си” - душата си. (Хомат анах - Кедошим 7)
Рав Йонатан Ейбешуц (1690-1764)
Преди да започне да се моли човек следва да прости на всеки, който му е направил зло. И да не се настройва за съд срещу, когото и да било, а да се отнесе с него отвъд буквата на закона - с любов и милост (т.е. въпреки, че закона е на негова страна той следва да му прости). И няма нужда да добавяме, че следва да премахне омразата, завистта, въжделението и неправомерното преследване на чест, защото това е ясно, защото как би могъл да влезе при Царя с изцапани дрехи. Няма по-голяма мръсотия от тези жалки и противни качества. Това включва и омразата към някой, който го е обидил, окрал или нещо подобно - всичко трябва да премахне от сърцето си. Затова Аризал (Рав Ицхак Лурия) е написал, че следва да приеме върху себе си заповедта “обичай приятеля си като себе си” т.е. да прости на всеки човек и да се отнесе с него отвъд буквата на закона. Защото Бог се отнася с нас мяра за мяра. И дори той да премахне от сърцето си гнева към и конфликта с приятеля си то ако не се отнесе с него отвъд буквата на закона как [очаква] Бог да се отнесе с него отвъд буквата на закона.2020-06-0444 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - седма част (запис на урок)Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция.
ИЗТОЧНИЦИ:
БИНА ЛЕИТИМ - Рав Азаря Пиго (1579-1647)
Според мен заповедта ни казва да не правим това, което ни е омразно на нас, било то на истински ближен (т.е. човек), било то на Него, Благословен да е Той, както пише Шломо: “Не изоставяй своя Приятел и Приятеля на твоя баща” (Мишле 27:10). Защото има трима партньори в [създаването на] човек - бащата, майката и Бог (Трактат Нида 31а), Който е някак си уподобен на твоя [истински] приятел. Заради великата Му доброта, Той първо казва: “Не отмъщавай и не пази злоба срещу синовете на своя народ” т.е. срещу истинския ти приятел. Обичай ги дори те да не се отнасят добре с теб и не им отмъщавай и не пази злоба срещу тях. По същия начин обичай този Приятел, който не е истински приятел (т.е. човек), а е “като теб” (כמוך) и е подобен на теб, защото Той е разрешил на устата да ви уподоби. И кой е Той? Изречението пояснява: “Аз съм Бог” - Аз съм Приятеля, който ще бъда като теб и както ти искаш да следват заповедите ти така и Аз заслужавам да ме обичаш и да следваш заповедите Ми. И Той започнал с нещата свързани с човек преди тези свързани с Него, Благословен да е Той, заради великата му доброта. Пример за това виждаме в историята за изсушаването на ръката на Йеравам, който посегнал на пророка (Мелахим алеф 13 гл.). (Друш 68)
ТОМЕР ДЕВОРА - Рав Моше Кордоверо (1522-1570)
“Еврейският народ са гаранти един за друг” (Сифра, Бехукотай 7:5) - причината е, че всеки един има част [от душата] на другия, и когато единия съгреши той вреди на себе си и на частта от себе си, която е в приятеля му. Излиза, че от страна на тази част на душата [,която е в приятеля му,] приятеля му е гарант за него. Съответно те са като сродени един с друг (букв. от една плът). Затова е подобаващо човек да желае благополучието на приятеля си, да не му завижда и уважението му да му е важно като неговото, защото той наистина е той (т.е. неговия приятел). И заради това ни е заповядано да обичаме ближния като себе си. И съответно е подобаващо човек да иска успеха на приятеля си и въобще да не говори за неговите недостатъци и да не иска да има такива. По същия начин както Бог не желае да имаме недостатъци и страдание поради нашата близост [с Него] така и човек не следва да желае приятеля му да има недостатъци, страдание или падение. И ако такива му се случат (т.е. на неговия приятел) то той следва да му е тежко от това все едно му се случват на него. И така и когато му се случва добро [той следва да се радва все едно се случва на него]. (Първа глава)
ШНЕ ЛУХОТ АБРИТ (ШЛА) - Рав Йешая Хоровиц (1558(?)-1630)
Коментаторите пишат, че в Десетте заповеди има 620 букви [...]. 613 от тях съответстват на 613те заповеди, всяка буква на заповед. Идеята на останалите седем е била дискутирана от ранните автори - някои казват, че съответстват на седем заповеди от Мъдреците, а други дават други предположения (като например седем дни от седмицата, през които да се изпълняват). Обаче най-доброто обяснение е това, че последните седем букви изписват думите “на твоя приятел” (אשר לרעך) и това е крака, върху който стои цялата Тора, т.е. 613те заповеди. Като това в Трактат Шабат (31а), където Илел научил гера на цялата Тора върху един крак: “Това, което е омразно на теб не прави на другия”. И Раши там обяснява: “Не изоставяй своя Приятел и Приятеля на твоя баща” (Мишле 27:10) - това е Светия благословен да е той. Недей да нарушаваш волята му по същия начин както на теб ти е омразно приятеля ти да нарушава твоята воля. Друго обяснение: Твоят приятел, така както и звучи. Като например кражба, грабеж, прелюбодейство и повечето заповеди.(Ша’ар аотиот - от Бет - брит)2020-06-0145 min
Тора на български - Torah in BulgarianШавуот - Дни и Дати (запис на урок)[Барайтата] учи: Три неща направил Моше по свой замисъл и неговия замисъл бил в съгласие със замисъла на Бог. 1) [В периода, в който си общувал с Бог] той се отделил от жена си; 2) той счупил скрижалите [на Завета]; 3) той добавил един ден [към дните на отделението преди получаването на Тората][...] “Той добавил един ден” - какво е изтълкувал? Това, което пише: “И ще [им кажеш да] се приготвят днес и утре” (Шмот 19:10) - “днес” е както “утре” т.е. както утрешния ден включва нощта си така и днешния днес следва да включва нощта си. Но тъй като нощта [на днешния ден] е минала разбираме, че става дума за два дена от днес. Неговият замисъл бил в съгласие със замисъла на Бог, защото [виждаме, че] Божественото присъствие не се разкрило до Шабат. (Йевамот 62а)
И нарече Бог светлината ден, а мрака [Той] нарече нощ, и беше вечер и беше ден, един ден. (Берешит 1:5)
Докато земята съществува, то времето за посев и времето за събиране на реколтата, студа и жегата, лятото и зимата, деня и нощта няма да престанат. (Берешит 8:22)
Байтусеите казвали, че Шавуот се пада след Шабат. Рабан Йоханан бен Закай се присъединил към дискусията им и казал: “Полудели! Откъде ви е дошло това?” Нито един от тях не отговорил. Само един старец бърборейки му казал: “Нашият учител Моше обичал еврейския народ. Той знаел, че Шавуот е един ден, но станал и постановил [Шавуот да се пада] след Шабат, за да се наслаждава еврейския народ два дена. [Рабан Йоханан бен Закай му отговорил като му] цитирал следното изречение: ““Единайсет дни от Хорев през планината Сеир” (Дварим 1:2) - ако нашият учител Моше обичал еврейския народ то защо ги забавил четиридесет години в пустинята?” [Стареца] му отговорил: “Така ли ще отхвърлиш [казаното от мен]?” Казал му [Рабан Йоханан бен Закай]: “Луд, няма ли нашата цялостна Тора да бъде поне като вашата безсмислена реч? В едно изречение пише: “Ще преброите петдесет дни” (Ваикра 23:16), а в друго пише: “Седем пълни седмици ще бъдат”. Как така? Тук ако Песах се падне на Шабат, а тук ако Песах се падне по средата на седмицата.” (Менахот 65а)
Сега, когато имаме установен календар, защо спазваме два празнични дни? Защото изпратиха от Израел [послание]: “Внимавайте с традицията на вашите бащи, която имате. Някога може да има преследвания и календара да се изгуби. (Беца 4б)
За да няма разлика между празниците, Мъдреците постановили, че на всяко място до което не стигат пратениците за Тишре се спазват два дни, дори празника Шавуот. (Кидуш аходеш 3:12)2020-05-2657 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - шеста част (запис на урок)Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция.
ИЗТОЧНИЦИ:
РАБЕЙНУ БЕХАЙЕ
“Не лъжесвидетелствай срещу твоя приятел (ברעך)” (Шмот 20:13) - не пише “срещу твоя брат (אחיך)”, както пише “не взимай лихва от твоя брат (אחיך)” (Дварим 23:20) и други подобни. Тук са включени всички народи. И така намираме и в това изречение: “и всеки ще помоли от приятеля си (רעהו)” (Шмот 11:2), а в него става дума за египтяните.
РАМБАМ
Двеста и шестата [повеляваща] заповед е, че ни е заповядал да обичаме един друг както обичаме себе си. И да бъде милостта и любовта към брат ми като милостта и любовта ми към себе си - и в материално отношение и във физическо състояние [независимо] дали го има или го иска. И всичко, което желая за себе си, следва да го искам и за него. И всичко, което мразя за себе си и за близките ми, следва да мразя за него. И това е казаното от Възвишения: “и обичай приятеля си като себе си”. (Сефер амицвот - Асе 206)
Триста и втората [забраняваща] заповед е, че ни е заповядал да не мразим един друг, както е казал: “не мрази брат си в сърцето си”. В Сифра (мидраш) пише: “включва се само омразата в сърцето”. Но ако той изрази омразата си и му каже, че го мрази то той не нарушава тази забрана, а нарушава [забраните] “не отмъщавай” и “не пази злоба” и също така нарушава повеляваща заповед и тя е казаното: “и обичай приятеля си като себе си”. (Сефер амицвот - Ло таасе 302)
На всеки [евреин] е заповядано да обича всеки един от еврейския народ като себе си, както е казано: „Обичай приятеля си като себе си“. Следователно, човек трябва да го хвали и да проявява загриженост за парите му, точно както той се грижи за собствените си пари и търси собствената си чест. (Деот 6:3)
Повеляваща заповед от Мъдреците е да се посещават болните, да се утешават скърбящите, [починалите] да бъдат подготвени за погребение, да се организира сватба, да се придружават гости, да е погрижено за всички нужди на погребение [...], а също и да се носи радост на булката и младоженеца и да им се помага при всичките им нужди. Това са дела на доброта, които човек извършва със своето тяло, които нямат граница. Въпреки че всички тези заповеди са с равински произход, те са включени в повеляващата заповед „Обичай ближния си като себе си“. [Това означава че] всичко това, което би искал другите хора да правят за теб, ти трябва да направиш за този, който е твой приятел в Тората и заповедите. (Авел 14:1)
РАМБАН
“Не мрази брат си в сърцето си” - защото мразещите най-често крият омразата си в сърцето [...] и изречението споменава най-често срещания случай, [...] а след това ни заповяда да обичаме приятеля си. Ето че мразещият приятеля си нарушава забрана, а обичащият го изпълнява заповед. [...]
Изразът „обичай приятеля си като себе си“ е преувеличение, тъй като сърцето на човек не може да приеме да обича ближния си, както обича себе си. Нещо повече, Раби Акива вече е учил (Бава Мециа 62а): „твоят живот е с предимство пред живота на твоя приятел“. По-скоро Тората тук ни заповядва човек да обича ближния си във всеки аспект на живота, както обича себе си, [и иска да получи] всяка полза [която пожелае за себе си]. Вероятно това е причината да не е казано “обичай приятеля си (ет рееха) като себе си”, а [Тората] ги приравнява с думата “лереаха” (букв. “на приятеля си”) [...] Както понякога човек може да пожелае на ближния си определени ползи - само богатство, а не мъдрост и други подобни. Но дори и да пожелае на своя скъп приятел доброто във всичко, т.е. богатство, чест, знания и мъдрост, той няма да го направи равен с него, а по-скоро ще иска в сърцето си по-голям дял от всички предимства. И [така] Тората заповядва да няма тази дребна ревност в сърцето му. По-скоро един човек трябва да пожелава на ближния си доброто във всичко, точно както го прави за себе си и да не ограничава любовта си.2020-05-2159 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - пета част (запис на урок)Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция.
ИЗТОЧНИЦИ:
ТАЛМУД
Казал Рав Нахман бар Ицхак: “ [Всеки човек, който проявява арогантност,] е разрешено да бъде мразен. (Таанит 7б)
РАШИ
“е разрешено да бъде мразен” - въпреки, че пише “обичай приятеля си като себе си.” (Ваикра 19:18) (Таанит 7б)
ТАЛМУД
Един неевреин дошъл при Шамай и му казал, “Ще приема юдаизма при условие, че ме научиш на цялата Тора докато стоя на един крак.” [Шамай го] избутал с инструмент, който бил в ръката му. [Неевреинът] дошъл при Илел и той [му помогнал да] приеме юдаизма. [Илел] му казал: “Това което е омразно на теб не прави на твоя приятел - това е цялата Тора, а всичко останало е коментара й, [и сега] иди и [го] учи. (Шабат 31а)
РАШИ
“Това което е омразно на теб не прави на своя приятел” - “Не изоставяй своя Приятел и Приятеля на твоя баща” (Мишле 27:10) - това е Светия благословен да е той. Недей да нарушаваш волята му по същия начин както на теб ти е омразно приятеля ти да наруши твоята воля. Друго обяснение: Твоят приятел, така както и звучи. Като например кражба, грабеж, прелюбодейство и повечето заповеди. (Шабат 31а)
РАШБАМ
“И обичай приятеля си като себе си” - ако той е твоя приятел, т.е. ако е добър. Ако е злодей то пише “Страхът от Бог е омразата спрямо злото.” (Мишле 8:13) (Ваикра 19:18)
СЕФЕР АХИНУХ
Но няма забрана в омразата към злодеите, а по-скоро [това е] заповед да ги мразим, [но това е само]след като много пъти ги укорим за греха им и те не искат да се върнат, както е казано (Теилим 139: 21): “Мразещите Те Господи ще мразя и с тези, които се изправят срещу Теб ще споря.” (Кедошим 238)
АДАР ЗЕКЕНИМ
“И обичай (букв. на) приятеля си като себе си” - какво означава “на приятеля си”? Ако пишеше “приятеля си” щях да кажа, че Светия благословен да е Той е заповядал [на човек] да даде на приятеля си своето богатство и всичко принадлежащо му [...] и затова пише “на приятеля си”. Обичай това, което е на приятеля ти т.е. да не му откраднеш парите и ако можеш да му спасиш парите то спаси ги и мрази този, който иска да му ги открадне. (Ваикра 19:18)
РЕКАНТИ
Казват нашите Мъдреци в Берешит Раба (24): “И ще обичаш своя приятел като себе си” - Раби Акива казал, че това е велик принцип в Тората. Бен Азай казал, че “това е книгата на поколенията на Адам” (Берешит 5:1) е голям принцип в Тората. За да не си каже човек “Тъй като аз бях посрамен нека и моя приятел да бъде посрамен заедно с мен; тъй като аз бях прокълнат нека и моя приятел да бъде прокълнат заедно с мен.” Казал Раби Танхума: “Ако си направил това (т.е. посрамил някого) то знай на кого си го направил - “по подобие на Бог го сътворил”.” И ето - обичащият приятеля си, който е създаден по образеца на Бог, той обича и проявява уважение към Бог. (Ваикра 19:18)
“Като себе си” има същата гематрия (нумерологична стойност) като “Е-лоим” (едно от имената на Бог). (Приведено в коментара върху Берешит Раба Матанот Кеуна)
ЯД РАМА
Забранено е да се прави нещо, което ще доведе до вреда за други хора. Или заради [забраната] “пред слепия недей да слагаш препятствие” или заради [заповедта] “ и обичай приятеля си като себе си.” (Бава батра 26а)
Можем да обясним “и обичай приятеля си (рееха)” като произтичащо от “злите сред теб (раим шебеха)”, т.е. осъдените на смъртно наказание, постарай се да получат прилична смърт. (Санедрин 52б)
НЕВИИМ
Йоав и брат му Авишай убиха Авнер (леАвнер). (Шмуел бет 3:30)2020-05-1843 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - четвърта част (запис на урок)Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция.
ИЗТОЧНИЦИ:
БАРАЙТА
[Раби Йеошуа казвал: “Злото око, злословието и омразата към създанията изтръгват човек от света. (Пирке Авот2:11)] Какво се има предвид с “омразата към създанията”? Това ни учи да не казва човек “Ще обичам мъдреците, но ще мразя учениците [им]” или “Ще обичам учениците, но ще мразя невежите” ами “Ще обичам всички, но ще мразя вероотстъпниците”. [...] И така казал Давид: “Мразещите Те Господи ще мразя и с тези, които се изправят срещу Теб ще споря. Ще ги мразя с абсолютна омраза и ще бъдат те мои врагове.” (Теилим 139:21-22) Така и пише: “и обичай приятеля си като себе си, аз съм Господ.” Защо [да го обичам]? Защото Аз го създадох и ако върши делата на твоя народ го обичай, но ако не [върши делата на твоя народ] не го обичай. Раби Шимон бен Елазар казва: “С голяма клетва е казано “обичай приятеля си като себе си” - “Аз съм Господ”, който го е създал и ако го обичаш можеш да разчиташ, че ще те възнаградя с голяма награда. А ако не то Аз съм съдия, който може да накаже.” (Авот деРаби Натан 1:17)
ТАЛМУД
[Защо мястото, от което хвърлят наказвания с пребиване с камъни, е толкова високо щом той може да умре и от по-ниско място?] Казал Раби Натан от името на Раба бар Авуа: “В изречението се казва “обичай приятеля си като себе си” - т.е. постарай се да получи прилична смърт.” (Бава Кама 51а)
МИДРАШ
“И ако човек намрази приятеля си и му направи засада и се изправи срещу него и го удари смъртоносно” (Дварим 19:11) - от тук казват [Мъдреците], че ако човек наруши лека заповед накрая ще наруши и тежка заповед. Ако наруши “обичай приятеля си като себе си” то след това ще наруши “не отмъщавай и не пази злоба” и “не мрази брат си” и “ще живее брат ти заедно с теб”. Докато накрая не стигне и до убийство. И затова пише: “И ако човек намрази приятеля си и му направи засада и се изправи срещу него и го удари смъртоносно”. (Сифри Дварим - Шофтим 187)
Раби Леви казал, [че парашат Кедошим е била казвана по времето на Ак’ел,] защото десетте заповеди (Шмот 20:1-14) се съдържат в нея. “Аз съм Господ, твоят Бог”, а тук пише “Аз съм Господ, вашият Бог”. “И да нямаш други богове”, а тук пише “не си правете ляти богове”. “Не споменавайте името Ми напрасно”, а тук пише “не се кълнете в името Ми”. “Помнете деня на Шабат”, а тук пише “пазете Шабатите Ми”. “Почитай майка си и баща си”, а тук пише “човек ще има страхопочитание към майка си и баща си”. “Не убивай”, а тук пише “не стой над кръвта на приятеля си”. “Не прелюбодействай”, а тук пише “прелюбодеецът и прелюбодейката ще получат смъртно наказание.” “Не кради”, а тук пише “не крадете”. “Не лъжесвидетелствай”, а тук пише “не ходи да сплетничиш”. “Не пожелавай”, а тук пише “и обичай приятеля си като себе си”. (Ваикра Раба - Кедошим 24)
БАРАЙТА
[Илел казвал: Бъди сред учениците на Аарон - обичай мира и преследвай мира; обичай създанията и ги приближавай към Тората. (Пирке Авот 1:12)] Какво означава “обичай създанията”? Това ни учи, че човек следва да обича създанията, а да не мрази създанията. И така намираме при поколението на Вавилонската кула - тъй като се обичали един друг Светия Благословен да е Той не искал да ги погуби от света, а ги разпръснал в четирите посоки на света. Но жителите на Седом, тъй като се мразели един друг Светия Благословен да е Той ги погубил от този свят и от бъдещия свят, както пише: “Жителите на Седом бяха зли и много грешни пред Бог” (Берешит 13:13). “Зли” - един с друг. [...] Ето че научи, че заради омразата им един към друг Светия Благословен да е Той ги погубил от този свят и от бъдещия свят. (Авот деРаби Натан 1:12)2020-05-1752 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - трета част (запис на урок)ИЗТОЧНИЦИ
ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД
[В Тората] пише “не отмъщавай и не пази злоба срещу синовете на своя народ” (Ваикра 19:18). На какво е подобно това? Човек реже месо и с ножа си порязва ръката. Ще отреже ли [другата] ръка? “И ще обичаш своя приятел като себе си” - Раби Акива казал, че това е голям принцип в Тората. Бен Азай казал, че “това е книгата на поколенията на Адам” (Берешит 5:1) е по-голям принцип от този. (Недарим 9:4)
ТОРА
Това е книгата на поколенията на Адам - в деня, в който Бог сътворил Адам, по подобие на Бог го сътворил. (Берешит 5:1)
Не отмъщавай и не пази злоба срещу синовете на своя народ. И обичай своя приятел като себе си, Аз съм Господ. (Ваикра 19:18)
МИДРАШ
“И ще обичаш своя приятел като себе си” - Раби Акива казал, че това е велик принцип в Тората. Бен Азай казал, че “това е книгата на поколенията на Адам” (Берешит 5:1) е голям принцип в Тората. За да не си каже човек “Тъй като аз бях посрамен нека и моя приятел да бъде посрамен заедно с мен; тъй като аз бях прокълнат нека и моя приятел да бъде прокълнат заедно с мен.” Казал Раби Танхума: “Ако си направил това (т.е. посрамил някого) то знай на кого си го направил - “по подобие на Бог го сътворил”.” (Берешит Раба 24)
ВАВИЛОНСКИ ТАЛМУД
Двама души вървят в пустинята и един от тях има съд с вода. Ако и двамата пият от него - ще умрат. Ако един от тях пие - той ще стигне до града. Бен Патора разяснявал, че е по-добре и двамата да пият, за да не види един от тях смъртта на другия. Тогава дошъл Раби Акива и учил: “[В Тората пише] “и ще живее твоят брат с теб” (Ваикра 25:36) - твоят живот е с предимство пред живота на твоя приятел.” (Бава мециа 62a)2020-05-1146 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - втора част (запис на урок)Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция.
ИЗТОЧНИЦИ:
И ще обичаш Господ, твоят Бог, и ще пазиш заповяданото от Него и Неговите повели и Неговите закони и Неговите заповеди всичките дни. (Дварим 11:1)
Един неевреин дошъл при Шамай и му казал, “Ще приема юдаизма при условие, че ме научиш на цялата Тора докато стоя на един крак.” [Шамай го] избутал с инструмент, който бил в ръката му. [Неевреинът] дошъл при Илел и той [му помогнал да] приеме юдаизма. [Илел] му казал: “Това което е омразно на теб не прави на твоя приятел - това е цялата Тора, а всичко останало е коментара й, [и сега] иди и [го] учи. (Вавилонски Талмуд - Шабат 31а)
Илел казвал: Бъди сред учениците на Аарон - обичай мира и преследвай мира; обичай създанията и ги приближавай към Тората. (Мишна - Пирке Авот 1:12)
Човек следва винаги да обича създанията, както пише [в Тората] “Обичай своя приятел като себе си”. А това, че [буквално] пише לרעך (на своя приятел), а не את רעך (своя приятел), е да [ни] научи, че Тората задължава [човек] да обича и желае за приятеля си всичко, което той обича и желае за себе си. (Мидраш - Оцар амидрашим, “Леолам” 274 стр.)
Не мрази брат си в сърцето си. Укори приятеля си и не ще понесеш грях заради него. Не отмъщавай и не пази злоба срещу синовете на своя народ. И обичай своя приятел като себе си, Аз съм Господ. (Ваикра 19:17-18)2020-05-0741 min
Тора на български - Torah in BulgarianОбичай ближния като себе си - първа част (запис на урок)Серия уроци посветени на задълбочен анализ на заповедта "обичай ближния като себе си" според еврейската традиция.
ИЗТОЧНИЦИ:
Не мрази брат си в сърцето си. Укори приятеля си и не ще понесеш грях заради него. (Ваикра 19:17)
Не отмъщавай и не пази злоба срещу синовете на своя народ. И обичай своя приятел ( לרעך) като себе си, Аз съм Господ. (Ваикра 19:18)
Като местен сред вас ще бъде чужденецът, който пребивава с вас, и ще го обичаш като себе си, защото чужденци бяхте вие в египетската земя, Аз съм Господ вашия Бог. (Ваикра 19:34)
И обичай (את) Господ, твоят Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа и с цялото си имущество. (Дварим 6:5)
И тези думи, които ви заповядвам днес, ще бъдат върху сърцето ти. И ще ги научиш на синовете си и ще говориш за тях, когато седиш в дома си и когато ходиш по пътя, и когато си лягаш, и когато ставаш. И ще ги вържеш за знак на ръката си и те ще бъдат за украшения между очите ти. И ги запиши на вратите на къщата си и на портите си. (Дварим 6:6-9)
2020-05-0443 min
Тора на български - Torah in BulgarianМеждинните и последните дни на Песах (запис на урок)Какво се случва веднага след Изхода от Египет? Какво отбелязваме в последните празнични дни на Песах?2020-04-1236 min
Тора на български - Torah in BulgarianСедер Песах (запис на урок) - преглед на основните стъпкиТази година повечето хора ще проведат седера у дома. Този урок беше подготвен с цел преглед на основните подробности свързани с изпълняването на заповедите на тази нощ, за да се помогне на хората, които не са правили седер у дома преди. (Въпросът който е зададен по средата, но не се чува, е свързан с количеството вино, което трябва да има в чашите вино. Отговорът е, че чаша около 90 милилитра е достатъчно голяма, като каквото и да е големината ѝ отвъд тя следва да бъде пълна до горе) {Към края на урока, яденето на афикомана е било изпуснато, затова добавям обяснението му тук: Непосредствено преди биркат амазон се изяжда количество около 30 cm³ - т.е. ⅔ от квадратните машинни маци. Изяжда се докато се облягаме на ляво.}2020-04-0735 min
Тора на български - Torah in BulgarianКи Тиса (32:11) - Рав Йонатан ЕйбешуцКак Моше оправдава еврейския народ пред Б-г след греха на златния телец отбелязвайки, че Той ги е извел от Египет с "голяма сила и мощна ръка" (т.е. чудеса и наказания срещу египтяните)? Не е ли това причина вината им да е още по-голяма?2020-03-1306 min
Тора на български - Torah in BulgarianПурим - Царуването на ЕстерИ казал Мордехай да се предаде на Естер: "Не си въобразявай, че от всички евреи ти ще се спасиш [защото си] в двореца на царя. Ако си замълчиш сега то спасение и освобождение ще дойдат за евреите от друго място, а ти и дома на твоя баща ще загинете. Кой знае, може би за това време и си станала царица." (Мегилат Естер 5:13-14). Рав Шломо Алкабец обяснява думите "за това време и си станала царица"2020-03-1003 min
Тора на български - Torah in BulgarianТецаве - Името на МошеЗащо името на Моше не се споменава в парашат Тецаве?2020-03-0621 min
Тора на български - Torah in BulgarianТерума (25:10) - РамбанАрон абрит (Арон аедут) - ковчега на завета и неговото послание2020-02-2806 min
Тора на български - Torah in BulgarianМишпатим (21:24) - Рав Саадия ГаонКакво означава "око за око, зъб за зъб"? Ако не е буквално то защо е написано така?2020-02-2116 minТора на български - Torah in BulgarianМишпатим - обобщение53 мицви > евед иври > ама иврия > предумишлено или непредумишлено убийство > ущърб причинен от човек > ущърб причинен от имуществото на човек > кражба > пазене > заеми > съблазняване > подтискане на слабите > даване на заеми > първороден добитък > справедливост > покорство към Б-г > "Ще направим и ще чуем!" > Моше се качва на планината за 40 дни и нощи2020-02-1711 min
Тора на български - Torah in BulgarianИтро (19:22) - Рав Шломо ВолбеКак отдалечаването от завистта в духовното ни осветява2020-02-1213 minТора на български - Torah in BulgarianИтро - обобщениеИсторията на Итро > Приемане на съюз с Б-г > Получаването на Тората > Десетте заповеди > Инструкции за жертвеник2020-02-1008 min
Тора на български - Torah in BulgarianБешалах (16:4) - Рабейну БехайеЗащо се е налагало мана (манната) да пада ежедневно и да го събират всеки ден?2020-02-0707 min
Тора на български - Torah in BulgarianБешалах (13:18) - Рав Моше ШрайберЗащо се налага Б-г да разтваря морето? Синовете на Исраел са могли просто да воюват срещу настигащите ги египтяни!2020-02-0413 min
Тора на български - Torah in BulgarianБо (10:1) - Рав Хаим Йосеф Давид Азулай (ХИДА)Защо Б-г изпраща Моше да предупреди фараона най-накрая да освободи еврейския народ след като Той му е отнел свободата на избора?2020-02-0412 minТора на български - Torah in BulgarianТора на български - Torah in Bulgarian (Trailer)2020-02-0300 min